чорапи.
— Какво?
— Навремето беше пуснал този зловреден слух и ме направи за смях пред съучениците ни. Едва след дълги години на упорит труд се превърнах в герой на училището. Между другото, разказвал ли съм ти как го постигнах?
— Не и не ме интересува!
— Случи се по време на най-важния мач за сезона, когато играхме с девическия отбор на съседното училище, който беше най-сериозният ни съперник за титлата. Наближаваше мигът реферът да даде сигнал за края на срещата, а ние водехме с минимална разлика. Ненадейно капитанката на противника — едра като кобила девойка с очила на име Флоси — докопа топката, промъкна се покрай защитата и се озова срещу мен, заплашвайки да вкара решаващия гол. Естествено в съзнанието ми изникна въпросът — способен ли е Джей Джи Милър да се справи с извънредното положение, което според зрителите беше доста съмнително. Накратко казано, очакванията им се оправдаха. Очилатата Флоси профуча покрай мен, прекоси гол линията и… ние загубихме мача. До края на живота си няма да забравя този ден.
— И това ли те направи герой в очите на съучениците ти?
— Не на моите, а на девойките от съседното училище. Но да се върнем към частното ти образование. Лорд Уфнам ли ти преподаваше?
— Не.
— Жалко, защото негово благородие има много оригинални идеи.
Ненадейно Ан се вцепени като ударена от гръм, защото видя по алеята да се задава едра дама, след която ситнеше нисичък човечец. Въпреки че вече почти се беше стъмнило, безпогрешно разпозна в тях своята работодателка и господин Тръмпър.
— Преподаде ми урок за техниката на ухажването и предложи да те целуна — продължаваше Джеф, който беше с гръб към входа на алеята и не подозираше надвисналата опасност. Изведнъж усети, че не му стига дъх. Докато говореше, все повече се убеждаваше, че съветите на възрастния джентълмен са били правилни. Трябваше му съвсем малко, за да прегърне идеите на лорда.
— Господи! — възкликна Ан. — Тя идва!
Джеф се озърна и забеляза вражеското присъствие. Дълбоко си пое дъх и изпъна рамене, както би сторил инспектор Първис. Появяването на госпожа Корк беше опростило нещата — отпадаше необходимостта от дълги обяснения за любовта му към Ан, довела го в Шипли Хол. След миг щеше да стане свидетелка на демонстрация, която да й изясни положението.
Ан сподавено извика и се опита да се отдръпне, но реакцията й не беше достатъчно бърза за човека, с лекота отнемал топката на състезателките от девическия отбор по ръгби. Госпожа Корк, която се носеше към тях като тежковъоръжен галеон, рязко спря и се запита дали да вярва на очите си. В този момент дочу зад себе си писукане, което й подсказа, че господин Тръмпър не се съмнява в зрението си.
Девойката се втурна покрай тях и изчезна сред сгъстяващия се мрак.
— Хубава работа! — избърбори храбрата ловджийка.
— Мили Боже! — възкликна господин Тръмпър.
Джеф пристъпи към тях — беше олицетворение на срамежлив човек, който е бил заварен в неловко положение.
— От сърце ви моля за извинение, госпожо Корк — промълви със сведени очи. — Мислех, че с Ан сме сами.
Госпожа Корк не беше от хората, които имат навик да загубват ума и дума, но най-неочаквано си глътна езика. Джеф се възползва от мълчанието й и продължи пламенната си тирада, която дълбоко затрогна романтичното сърце на господин Тръмпър:
— Госпожица Бенедик ми съобщи, че сте узнали как съм злоупотребил с вашето гостоприемство, представяйки се под чуждо име. Беше много разтревожена и се помъчих да успокоя страховете й. Казах й, че когато узнаете истината, а именно — че съм тук само защото нито миг не мога да живея далеч от нея, ще проявите разбиране и съчувствие. Съзнавам, че не биваше да ви заблуждаваме само и само за да бъдем заедно, но любовта подтиква хората към необмислени действия.
— Ах! — едва чуто въздъхна романтичният господин Тръмпър.
Буреносните облаци се разсеяха от лицето на Клариса Корк, която, макар да не се издаваше, беше впечатлена от мъжественото поведение на Джеф и реши да прояви широта на възгледите, както би се изразил господин Молой. Откритието, че подозренията й относно тайна връзка между племенника и секретарката й са били неоснователни, я изпълни с облекчение, което измести враждебните й чувства към Джеф.
— Би трябвало да те накарам да си платиш за измамата — промърмори тя и плътният й глас прозвуча като тътен на угасващ вулкан.
— Няма да ви се разсърдя, ако го сторите — смирено промълви младежът.
— Поведението ти е непростимо, много съм разгневена.
— И е пълно право. Не ще ви виня, ако ми наредите да напусна имението.
— Наистина възнамерявах да те изхвърля.
— Но след като научихте истината, няма да го сторите, нали?
— Не. Разрешавам ти да останеш.
— Благодаря! Много благодаря! — прочувствено възкликна Джеф и побърза да изчезне от полезрението й.
Госпожа Корк го проследи с поглед и замислено промърмори:
— Истински чешит!
— Абсолютен — съгласи се верният й ухажор.
— Във всеки случай сега дишам много по-спокойно — сякаш планина се смъкна от плещите ми. Бях убедена, че госпожицата е хвърлила око на Лайънел. След като подозренията ми отпаднаха, ще отпусна на племенника ми сумата, която му е необходима да влезе в съдружие с някакъв прочут декоратор. Още сега отивам да му съобщя радостната вест. Знам, че горкото момче се безпокои дали мечтата му ще се осъществи.
Докато вървяха обратно към къщата, Юстас Тръмпър не пророни нито дума. Ненавистта му към човека, който беше отказал да му се притече на помощ в най-критичния момент от живота му, още гризеше сърцето му. Струваше му се несправедливо недостойният младеж да бъде обсипан с благодеяния.
Двайсет и втора глава
Лайънел Грийн привършваше приготовленията си за вечеря, като усърдно мажеше косата си с брилянтин. В този момент в стаята му влезе госпожа Корк, която бързаше да го осведоми за решението си. Радостта му от неочакваната добра новина беше толкова голяма, че той едва не изпусна шишенцето с мазната течност. Въодушевлението му не се помрачи дори от декларацията на леля му, че ще иска голяма лихва и че държи след време да си получи обратно инвестираната сума.
— Парите ти няма да потънат в бездънна яма, лельо Клариса — побърза да я увери. — Бизнесът на Тарвин е процъфтяващ. След една-две години напълно ще ти се издължа. Божичко, не знам как да ти засвидетелствам благодарността си! Каква прекрасна изненада! След последния ни разговор на делови теми съвсем бях загубил надеж…
— Тогава още не бях взела решение. Всъщност истината е друга, Лайънел — продължи тя, обзета от внезапно желание да бъде откровена. — Допреди няколко минути вярвах, че си увлечен по госпожица Бенедик, и нито за миг не бих допуснала подобно безотговорно поведение.
Лайънел Грийн безгрижно се засмя:
— Как можа да ти хрумне, лельо Клариса!
— Сега разбирам колко нелепи са били подозренията ми. Да си призная, сякаш камък падна от сърцето ми. За нищо на света не бих позволила да се обвържеш с девойка, която е бедна като църковна мишка независимо, че произхожда от добро семейство. Но след като разбрах, че е влюбена в онзи младеж, който се представи под името Ейдър…
— Какво?
