— Преди малко ги заварих да се целуват сред рододендроните и случилото се ме накара да променя решението си относно заема, който ти искаше. Ще получиш необходимата сума, която все още ми се струва доста голяма. Но щом бизнесът на господин Тарвин процъфтява, не се съмнявам, че скоро ще ми върнеш парите. Още утре ще отидем при моя адвокат в Тънбридж Уелс, за да подготви необходимите документи. А сега ме извини. Отивам да кажа на готвачката да сервира вечерята.
Тя побърза да излезе, защото не й се слушаха емоционалните словоизлияния на племенника й, които неминуемо щяха да последват, а Лайънел машинално изля още брилянтин върху вече обилно напомадената си коса и се отдаде на размисъл.
Изпитваше смесени чувства. Неприятно му бе, и то съвсем основателно, годеницата му да се целува с други мъже по алеите с рододендрони, същевременно осъзнаваше, че именно това нейно действие му е донесло късмет. Несъмнено леля Клариса беше развързала кесията само защото бе видяла Ан в прегръдките на друг мъж.
Не след дълго стигна до заключението, че по-добър развой на събитията не може и да се желае. Затананика си безгрижно и тъкмо се канеше да намаже и мустачките си с брилянтин, на вратата се почука и Ан влезе в стаята.
В продължение на четвърт час девойката се беше разхождала край езерото, както правеше винаги когато беше ядосана или тъжна. И тя като Лайънел изпитваше смесени чувства, но за разлика от него синьото птиче на щастието не бе кацнало на рамото й. И през ум не й минаваше безгрижно да си затананика.
Разтреперваше се от гняв, като си спомнеше ужасяващата случка на алеята с рододендроните. Дори ако беше героиня от криминалния роман, за който вече споменахме, едва ли щеше да бъде по-твърдо решена никога повече да не разговаря с Джеф. Освен това най-радушно би посрещнала възможността да го цапардоса с тухла по главата. Но странно защо негодуванието й, което беше като пълноводна река, бе насочено и към Лайънел Грийн. В моменти на емоционален стрес жените, търсещи изкупителна жертва, най-често стрелят напосоки и улучват всеки, попаднал в обсега на оръжието им.
Сигурна беше, че неприятната случка щеше да бъде избегната, ако годеникът й не настояваше да се преструват на непознати. Самата тя беше пряма и честна и цялата й природа се бунтуваше срещу унизителната тактика, която й бе натрапил, а тази вечер чашата на търпението й преля. Каза си, че ако госпожа Корк възрази срещу брака им и отнеме издръжката на племенника си, все някак ще се справят. Предпочиташе да живее в нищета, отколкото да хитрува, да увърта и да крие годежа си с Лайънел. Реши веднага откровено да поговори с него и да настоява публично да обявят годежа си независимо от опасността годеникът й да бъде обезнаследен. Много добре знаеше, че леля Клариса е костелив орех — от доста време й беше секретарка и подобно на туземните носачи, които бяха участвали в ловните експедиции на госпожа Корк, вече познаваше и кътните й зъби, — ала тази вечер бе войнствено настроена и безразсъдна. Когато жените се в подобно настроение, винаги насърчават половинките си към необмислени постъпки.
Когато Лайънел я видя, не засия от щастие, както грейва влюбеният при вида на дамата на сърцето си. Радостта, която изпитваше при мисълта за предстоящото посещение при адвоката в Тънбридж Уелс, сякаш бе заличена със сюнгер и беше заменена от раздразнение и паника. Не възкликна: „Ах, ето я любимата жена!“, а подскочи като ужилен, разпръсквайки брилянтин във всички посоки.
— Мили Боже! — смотолеви. — Какво търсиш тук?
Седмици наред да си беше блъскал главата, едва ли щеше да намери по-неподходящи уводни думи, които да накарат Ан окончателно да осъзнае антипатията си към него. Реакцията му я стресна така, сякаш полузащитник на младежкия отбор по ръгби я бе целунал насред алея с рододендрони. За миг се вцепени като ударена от гръм, сетне я обзе зловещо спокойствие.
— Как можа да дойдеш в стаята ми, след като изрично те предупредих да бъдеш много предпазлива! За малко да налетиш на леля Клариса! Слава Богу, че тя си тръгна преди пет минути.
— Имаш право — каза девойката. — Извинявай.
Тонът и поведението й на примерно момиченце, което горчиво се кае заради непослушанието си, биха накарали по-мъдър и по-опитен човек от Лайънел Грийн да си плюе на петите и час по-скоро да изчезне от опасната зона. Ала колкото и да е невероятно, той не усети надвисналата опасност. Продължи да говори, а гласът му стана още по-писклив, както се случваше винаги когато беше изнервен.
— Сто пъти ти казах, че не бива да ни виждат заедно! Помъчих се да го набия в главата ти, но ти си знаеш своето! А в този момент е жизненоважно никой да не разбере за връзката ни. Леля Клариса обеща да ми даде парите — затова беше дошла преди малко. Но нищо не й струва да размисли и да ме остави с пръст в устата, знаеш колко е своенравна. Осъзнаваш ли, че с необмислената си постъпка излагаш на риск бъдещето ми? Разбирам да не те бях предупредил, но след като ти го казах…
— … сто пъти — язвително подсказа Ан.
— Точно така — съгласи се Лайънел, възхитен от сбитото й обобщение. — Казах ти го най-малко сто пъти.
Ан се разтрепери, като че полузащитникът я бе целунал повторно.
— Разбирам защо се сърдиш — промълви смирено, отново създавайки впечатлението, че е доброто момиче на мама, което се срамува, задето не е изпълнило домашните си задължения. — Извинявай.
Лайънел Грийн побърза да изтъкне противоречието между думите и делата й:
— Извинявай, та извинявай! Ако наистина съжаляваше за глупавата си постъпка, вече нямаше да си тук. Представи си, че леля Клариса се върне и те завари в стаята ми. Знаеш ли какво ще се случи? Ще видя тези пари на куково лято!
— Ако случайно се върне, ще обясня, ще съм дошла да взема назаем от твоя брилянтин.
Лайънел осъзна, че още държи шишенцето, остави го на полицата до умивалника и кисело отбеляза:
— Изобщо не ми е до шеги.
— Не се шегувам, опитвам се да ти подскажа верен отговор в случай, че леля ти се появи изневиделица.
— Малко й трябва да се отметне…
— На мен също.
— Какви ги говориш?
— Искам да знаеш, че до гуша ми дойде да се крия, когато искам да разговарям с теб. Чувствам се като червей. Всъщност за какво са ти тези пари? Когато ги получиш, ще се оженим ли?
— Разбира се.
— Смяташ ли, че е честно?
— А?
— Попитах смяташ ли за редно да мамиш горката жена.
— Налага се, иначе няма да ме кредитира.
— Парите не означават всичко на този свят.
Революционната идея, съдържаща се в изявлението на годеницата му, стресна Лайънел Грийн и той със закъснение реши да заглади настръхналата й перушина.
— Не говори така, миличка. Разбирам какво преживяваш и ти съчувствам. Знам, че ти е трудно да поддържаш заблудата, но нямаме избор. Леля Клариса недвусмислено заяви, че никога няма да даде съгласието си да се оженим.
— А ти какво й отговори?
— Аз ли? Не те разбирам…
— Сигурно си я пратил по дяволите, като си й казал, че ме обичаш и че няма да позволиш на никого да се бърка в живота ти.
Лайънел Грийн се облещи:
— Боже мой, нима си въобразяваш, че мога да наговоря всичко това на леля Клариса?
Ан не изпитваше особено топли чувства към лицето Джей Джи Милър, но не принадлежеше към онази категория хора, които си затварят очите за истината, затова побърза да отбележи:
— Джеф би го направил.
— Кой е този Джеф?
