никого така, както те обичам аз. Историята не познава по-пламенни чувства от моите.
Ан реши, че е крайно време да сложи точка на лиричните излияния. Току-що си беше спомнила, че трябва да му съобщи още нещо.
— Нямам време за безсмислени разговори — отсече. — Потърсих те, за да ти кажа, че съм разкрила измамата ти, и да те предупредя незабавно да напуснеш Шипли Хол.
— Да напусна ли? — плачливо произнесе Джеф. — Защо ме пропъждат отвсякъде? Не искам да си отида!
— В твой интерес е на бърза ръка да си обереш крушите. Истинският Шерингам Ейдър е тук. Оставих го да разговаря с госпожа Корк, след като й обясни кой е. Едва ли ще се учудиш, ако разбереш, че госпожата те търси под дърво и камък.
Джеф дълго мълча. Изглежда, обмисляше новопостъпилата информация. Беше изобретателен и безстрашен младеж, ала новината, че храбрата ловджийка го търси за да му иска обяснение за измамата, не беше от най-приятните.
— Реших, че е редно да те предупредя — наруши мълчанието Ан.
— Много си мила.
— Виждал ли си как действа госпожа Корк, когато поеме пътеката на войната?
— Още не съм.
— Скоро ще имаш това щастие.
— Разгневена ли е?
— Малко.
— Сигурно ми има зъб, задето я измамих.
— Определено.
— Мисля, че е най-добре да й обясня всичко.
— Как смяташ да го направиш?
— Ще й кажа самата истина.
— Така ли? Съмнявам се, че си способен да казваш истината.
— Бях искрен, когато заявих, че те обичам… Ще застана пред нашата домакиня и ще кажа: „Слушайте, госпожо Корк…“
— Ще придружиш изявлението си с небрежна усмивка, нали?
— Точно така. Небрежно ще се усмихна и ще кажа: „Слушайте, госпожо Корк…“
— Това вече го чухме, давай по-нататък.
— „Слушайте, госпожо Корк, съобщиха ми, че сте вдигали пара, задето с нередовни документи съм се настанил във вашия дом. Сигурен съм обаче, че ще срещна вашето разбиране и съчувствие, след като ви запозная с фактите. Влюбен съм в Ан Бенедик, госпожо Корк, и се промъкнах в дома ви под чуждо име, защото не мога да живея далеч от нея.“
— Мислиш ли, че ще я трогнеш и че ще ти се размине?
— Убеден съм. Всички съчувстват на влюбения. Има още нещо в моя полза. Госпожата си е набила в главата абсурдната идея, че си влюбена в Лайънел Грийн. Когато разбере, че се е заблуждавала, ще бъде толкова радостна, че ще ми прости.
— Има ли смисъл да повторя, че наистина обичам Лайънел Грийн?
— Не си хвърляй думите на вятъра.
— В такъв случай е време да се разделим.
— Почакай, още не си отговорила на въпроса ми.
— Какъв въпрос?
— Ами… не отговори дали приемаш предложението ми. Попитах те дали ще се омъжиш за мен.
— Така ли? Не си спомням.
— Божичко, каква си забравана! Като заговорихме за бъдещия ти съпруг, твоя милост предложи да кандидатствам за поста, а пък аз казах, че си ми взела думите от устата.
— Извинявай, не разбрах, че ми предлагаш да се омъжа за теб.
— Предложих ти го!
— Е, отговорът е отрицателен.
— Защо? Нима не разбираш, че сме родени един за друг?
— Този факт се е изплъзнал от вниманието ми.
— В бъдеще бъди по-бдителна, че ще пропуснеш най-важните неща в живота си. Спомни си как си паснахме от самото начало. Навярно споделяш усещането ми, че сме се познавали от памтивека. С теб сме две сродни души, които подновяват връзката си от някакво предишно съществуване…
— В което си бил крал на Вавилон — язвително подхвърли Ан.
— И то какъв крал! Поданиците ме обичаха и бяха готови да стъпят в огъня заради мен. Тогава ти прие предложението ми за брак.
— Не е вярно!
— Вярно е! Споменът е съвсем пресен в паметта ми. Умът ми не го побира защо сега ми отказваш.
Внезапно Ан разбра, че е възприела погрешна линия на поведение и че ако позволи разговорът да продължи в тази насока, съществува реална опасност да загуби битката и от разгневена лъвица да се превърне в кротко агънце.
Първоначалният й план предвиждаше да срази измамника с няколко добре подбрани отровни думи, след което величествено да се оттегли и да го остави да се гърчи от срам. Ала вместо това му беше позволила да я увлече в размяна на остроумия, която бе характерна за общуването им и която в интерес на истината й доставяше безмерно удоволствие. Отврати се от себе си, като осъзна, че дори в момента се забавлява както никога досега. С усилие заличи усмивката от лицето си и с цялото високомерие, на което беше способна, процеди:
— Довиждане!
Джеф изненадано я изгледа:
— Нима си отиваш?
— Нямам време за празни приказки. Исках да те предупредя, че госпожа Корк те търси и не е благоразположена към теб. Сам прецени как да постъпиш.
— Вече ти казах, че ще й обясня какво ме е подтикнало към измамата.
— Стига да имаш възможност…
— Нима намекваш, че ще ме застреля, преди да успея да изложа аргументите си?
— Ако имаш късмет, ще разполагаш с достатъчно време да изречеш: „Останалото е мълчание.“
— Какво е останало?
— Мълчание.
— Ама защо да казвам тъкмо това?
— Защото е много подходящо за предсмъртна реч. Фразата е произнесъл малко преди смъртта си Хамлет — герой от едноименна пиеса на Уилям Шекспир — подхвърли Ан и отново усети, че разговорът е станал прекалено лековат. Мислено се скастри заради слабостта си и повтори: — Довиждане.
— Не, не си отивай! — възкликна Джеф. — Настоявам да поговорим за образованието ти като частна ученичка. Прави ми впечатление, че преподавателите ти са имали странни схващания за литературата. Призна, че не знаеш класическата поема „Ела в градината, Мод“, същевременно цитираш Шекспир. Темата живо ме вълнува, искам да я разнищя докрай и да разбера дали образованието ти е добро, или чичо ти си е хвърлил парите на вятъра. Кои са най-големите реки в Англия? И не казвай, че са змейска люспа, вълчи зъб и свински пъп6, защото това не е верният отговор.
— Довиждане!
— Престани да повтаряш едно и също, а отговори на въпросите ми. Имала ли си гувернантка, или чичо ти се е занимавал с образованието ти?
— Нямам намерение да си губя времето с теб! Не желая повече да разговаряме, защото побеснявам само като те гледам. Идва ми да те удуша заради оскърбленията, които си нанесъл на Лайънел…
— Поставих го на мястото му, това е всичко. С наслада си спомням как се гърчеше под пронизващия ми поглед. Ако реферът не се намесваше непрекъснато, от Лайънел Грийн щеше да остане само едно мазно петно. Напълно заслужаваше участта си, задето разправяше пред всички, че вечер съм си лягал с къси
