Доли побърза да го успокои, че всеки би се хванал на опашатата лъжа, защото младежът бил изпечен мошеник. Изражението на госпожа Корк стана още по-заплашително. Свъси вежди и процеди:
— Отивам да си поговоря с младия човек. А теб, господин Ейдър, съветвам в бъдеще да не се криеш в гардероби, колкото и благородни да са мотивите ти. Докато пребиваваш в моя дом, ще се държиш като нормален човек. В странноприемницата ли си отседнал? Не е необходимо да се връщаш там, ще изпратя човек да донесе багажа ти. Така ще имаш възможност да присъстваш на лекцията за мирогледа на угубийците, която ще изнеса след вечеря във всекидневната.
— Не, не си правете толкова труд заради мен — измънка Чимп, който бе силно обезпокоен от перспективата да се запознае с мирогледа на угубийците. — Ще преспя в странноприемницата и тази вечер, а от утре ще бъда на поста си.
— Ще наредя да приготвят стая за теб — продължи Клариса, все едно не бе чула възраженията му — обикновено оставаше глуха за изказванията на околните. — Госпожице Бенедик…
Възнамеряваше да натовари Ан с организирането на престоя на частния детектив и остана изненадана, когато не чу мелодичен глас да отвръща: „Какво обичате, госпожо Корк?“. Девойката незабелязано беше изоставила задружната компания. В момента, когато работодателката й я потърси, Ан вече тичаше нагоре по стълбите, за да намери Джеф. Изявлението на госпожа Корк, че възнамерява да си поговори с младия човек, бе прозвучало почти зловещо. Девойката не знаеше как работодателката й постъпва с младежи, които са се настанили в дома й под предлог, че са частни детективи, но интуицията й подсказваше, че на всяка цена трябва да предупреди мнимия господин Ейдър за грозящата го опасност и да го посъветва да бяга, докато не е станало прекалено късно — може би все още имаше възможност да се спусне по водосточната тръба, като разбира се, изостави багажа си на произвола на съдбата. Госпожа Корк, озадачена от липсата на секретарката тъкмо когато й беше най-необходима, раздразнено зацъка с език и с маршова стъпка напусна стаята, а господин Тръмпър заприпка подир нея.
Само ненаблюдателен човек, който в този момент влиза в обителта на семейство Молой и вижда кръвнишкия поглед на Чимп Туист, насочен към Соупи, би си казал, че двамата мъже са най-добрите приятели на света. Но заблудата му щеше да се разсее в мига, в който тъй нареченият Шерингам Ейдър започна да изказва мислите си, пречиствайки душата си от насъбралата се жлъч. Красноречието на Чимп беше забележително и достигна върха си, когато той се зае да охарактеризира госпожа Молой.
Ала Соупи и Доли дори не забелязаха блестящите му ораторски умения при обрисуването на коварната жена, обрекла го на нечувани страдания в тесния гардероб, защото вниманието им беше насочено към по- практичната част от речта му, в която той се закани да прекрати участието си в съвместното им предприятие и да започне конкурентен бизнес.
— На твое място не бих го сторил, Чимпи — плачевно заяви господин Молой, според когото подобна инициатива щеше да се отрази неблагоприятно на конюнктурата.
— Ще го направя, и още как! — пискливо възкликна оскърбеният Чимп и мустачките му затрепериха от едва сдържано негодувание. — Госпожата вече ме покани в дома си. Защо да продължавам съдружието си с двама измамници и долни предатели?
Соупи печално поклати глава, сякаш думите на господин Туист му причиняваха неописуемо душевно страдание.
— Почакай, Чимпи. Бързата кучка слепи ги ражда. Вярно е, че те позаблудих, но е самата истина, че напоследък моята скъпа съпруга е станала много гъста с лорд Кейкбред. Прав ли съм, миличка?
— Абсолютно — заяви Доли. — С негова светлост сме като дупе и гащи.
Съпругът и отново те думата:
— Всеки момент старият чешит ще си спомни къде е забутал камъните и сто на сто ще сподели радостта си с моята женичка. Затова те съветвам да не правиш щуротии, Чимпи. Дръж се за нас — няма да сгрешиш, защото всички работим в името на общата кауза. И не се цупи, че сме се опитали да те преметнем, знаеш как е в света на бизнеса. Моята госпожа е импулсивна личност и от време на време се поувлича. Повярвай, че не е в твой интерес да се сърдиш — напуснеш ли компанията, няма да получиш дивиденти.
Прочувственото му изказване попадна право в целта. Чимп беше преди всичко делови човек и почти никога не позволяваше на чувствата да вземат връх над жаждата му за пари. Струваше му се повече от вероятно Доли да е влязла под кожата на стария Уфнам и той да сподели с нея радостта си от намирането на съкровището, затова възнамеряваше в този момент да бъде наблизо. Дълго мисли, накрая промърмори:
— Струва ми се, че имаш право… Но слушай какво ще ти кажа — отсега нататък да няма изпълнения на милата ти женичка! Ако ми се прииска да се забавлявам, ще прочета някой комикс.
— Бъди спокоен — побърза да каже Соупи.
— Бъди спокоен — обади се като ехо съпругата му и лъчезарно се усмихна на новия стар съдружник.
— Тогава ще участвам в играта — отсече Чимп.
Съвместното им предприятие бе оцеляло — може би основите му бяха поразклатени но продължаваше да бъде рентабилно.
Двайсета глава
Междувременно Ан надникна в стаята на Джеф и установи, че го няма. И той като госпожа Корк не губеше време за издокарване пред огледалото. Още преди да се развият бурните събития в стаята на съпрузите Молой, младежът се беше облякъл, след което отиде в градината да се полюбува на красивия залез — твърди се, че тези минути са най-хубавото време от дългия летен ден. Откакто бе познал истинската любов, Джеф предпочиташе романтиката на здрача, която най-много подхождаше на настроението му. Ан, която не подозираше склонността му към сантименталност, реши, че сигурно е отишъл при чичо й да се подкрепи с чаша портвайн, за да издържи вегетарианската вечеря и лекцията за мирогледа на угубийците. Ето защо забързано заобиколи сградата и през задния вход се добра до стаичката на мнимия иконом.
Завари лорд Уфнам да стои като истукан посред помещението. Очите му бяха затворени, с две ръце стискаше пръчка, завършваща с чатал.
— Здравей, скъпа моя — радушно я поздрави той. — Погледни какво намерих — сигурно е отпреди петдесет години, принадлежеше на моя баща. Това е приспособление за откриване на подпочвени води. Държиш го ето така и ако някъде има вода, пръчката започва да се гърчи като змия. Като бях малък, веднъж го изпробвах, но да пукна, ако си спомням дали се задейства!
Ан не се интересуваше от откриване на подпочвени води. Искаше да открие Джеф.
— Виждал ли си господин Ейдър? — попита задъхано.
— Не — отговори лордът. — Но ако случайно го срещнеш, изпрати го при мен, трябва да му възложа една задача. Не е за вярване, но като стоях със затворени очи, мислех за вода и чаках съоръжението да проработи, ненадейно в съзнанието ми проблесна думата „езеро“. Дааа, „езеро“ — замислено повтори той. — Подозирам, че току-що съм се натъкнал на много важна следа.
— Скъпи чичо, спешно трябва да намеря господин Ейдър.
— Името му не е Ейдър.
— Да, знам.
— Младежът се казва… — Лорд Уфнам се замисли, сетне промърмори: — Сигурен бях, че го помня, но съм се лъгал. Ако ме беше попитала преди пет минути, щях да ти го кажа. Май беше Уилард или Тилър… Но да си дойдем на думата — бях стигнал до момента, в който думата „езеро“ внезапно проблесна в съзнанието ми. Доколкото знам, в Шипли има само едно езеро и то се намира до градината. Най-вероятно съм поставил проклетите диаманти в консервена кутия, завързал съм я с връв и съм я пуснал във водата. Сигурно идеята ми е хрумнала, докато съм се разхождал в градината — малко преди злополуката бях започнал да се затруднявам да измислям все нови и нови скривалища. Навремето много обичах да се разхождам край езерото, според мен това е най-красивото място в имението. Мисля, че този път тревогата няма да излезе фалшива. Намери младия Тилър и му заръчай утре рано сутринта да преплува езерото — тъкмо ще си спести едно къпане във ваната.
— Утре сутринта той няма да бъде тук.
