откъм гърба от яд. Естествено, за да не си помислиш нещо, татенцето Тилбъри има върху книгата печатни права, серийни права, американски права и всички други съществуващи права, включително и за скандинавските страни, а ти можеш да си представиш какви мангизи падат от един литературен труд, в който синята кръв на отечеството е направена на мат и маскара. Бих казал, че взето едно на друго, той е изправен пред загуба от порядъка на двайсет чисти хилядарки, ако Гали упорства в нежеланието си да издава. Прочее, старче, ако сумираме нещата, тоя Тилбъри дотолкова е заритал за своя ръкопис, че недвусмислено ми заяви: ако успея да му го задигна, ще ме вземе отново на служба в издателството, откъдето, вярвам, знаеш, неотдавна бях изритан.
— Мислех, че си подал оставка.
Монти се усмихна тъжно.
— Това може да е историята, която се носи из клубовете — рече той, — но голата истина е, че бях изхвърлен като гуреливо коте. Възникнаха известни технически противоречия, които не биха те заинтересували и в които сега няма да навлизам. Достатъчно е да кажа, че поради несходство във вижданията относно тематиката на рубриката „Чичо Уогли съветва своите пиленца“ аз бях освободен от длъжност. Е, сега вече целият сценарий ти е ясен. Нещата са пределно прости. Помогнеш ли ми да се докопам до тоя ръкопис и да го предам на голямото началство, аз се връщам на работа в Тилбъри Хаус.
— За какъв дявол ти е да се връщаш там?
— Нямам друг избор. Трябва на всяка цена да работя нещо.
— Бих очаквал и тук да се чувстваш достатъчно добре.
— Да, но виждаш ли, оттук предстои всеки момент да ми бият шута.
— Лошо.
— Лошо я — съгласи се Монти. — Но ще се оправи, ако успееш да навиеш Бийч да ми даде този ръкопис. Това ще ми осигури дългосрочен договор при стария Тилбъри, а тогава вече ще мога да се оженя за момичето, което обичам.
Силна конвулсия разтърси Рони Фиш. Това, прецени той, вече беше удар под кръста. Хубав номер, няма що, да отмъкнеш момичето на човека и после да дойдеш да го питаш дали случайно не би ти помогнал да се ожениш за нея. Той очакваше от другия малко повече такт.
— Ще се жениш значи? — попита, след като успя да овладее чувствата си.
— Категорично. Всичко е вече уредено.
— И коя е тя? — поинтересува се саркастично Рони. — Сара Юджийн?
— А? О! — сепна се Монти. Той за секунда беше забравил. — Не, горката мъртва Сара. О, не, не, не. Тя е мъртва. Туберкулоза. Много тъжно.
— Нали каза, че било пневмония?
— Не, туберкулоза.
— Разбирам.
— Това момиче е ново. Казва се Гъртруд Бътъруик.
За зла врага тук се съчетаха две печални обстоятелства. Първо, че преди да произнесе съкровеното име, Монти неволно направи кратка благоговейна пауза, и второ, че обектът на неговите мечти притежаваше име, което, следва да признаем, не звучеше твърде убедително. В определени настроения един пристрастно настроен мъж просто не вярва, че името Гъртруд Бътъруик съществува. За Рони, от чието изострено внимание онова секундно колебание не бе убягнало, то бе просто измишльотина на мъжа пред него, комуто все пак не бе стигнала наглостта да заяви на годеника на Сю, за какъвто все още го смяташе, че иска неговата помощ, за да му я отнеме.
— Гъртруд Бътъруик, а?
— Точно така.
— Обичаш ли я?
— За Бога, старче!
— И тя също е луда по теб, предполагам?
— О, би ме последвала до края на света.
Рони изведнъж почувства тъпа апатия. В крайна сметка, каза си той, това нямаше никакво значение. Вече нищо нямаше значение.
Всеки на моменти се изкушава да направи широк жест. Това изкушение току-що бе обхванало с непреодолима сила Рони Фиш. Думите на другия окончателно бяха потвърдили подозренията му, че от последната им среща насам той по един или друг начин е изгубил всичките си пари. Защо иначе разни служби в Тилбъри Хаус щяха да бъдат от такова значение за него?
Ако не хванеше тази работа в Тилбъри Хаус, Монти нямаше да може да се ожени за Сю. А ако той, Рони Фиш, не му помогнеше, онзи нямаше да успее да я хване.
Рони бе обладан от духа на Сидни Картън28 — с тази разлика, че Сидни, ако помним добре, е бил напълно щастлив от развоя на събитията, докато той самият гореше от праведна злост.
Монти му беше отнел Сю. Сю бе отишла при Монти, без да й трепне окото. Е, добре тогава. Чудесно, дявол да го вземе. Той пък щеше да им покаже, че не дава пукната пара. Щеше да им даде да разберат колко струва един Фиш.
— Слушай — каза, — няма защо да се тревожиш за Бийч. Ръкописът не е у него.
— Напротив, у него е. С очите си го видях как чете…
— Той го даде на мен — обясни Рони, като взе кия и се прицели внимателно в бялата топка. — Ще го намериш в скрина в моята стая. Щом толкова ти трябва, иди си го вземи.
Монти зина. Никой израилтянин, попаднал във внезапен порой от манна насред пустинята, не би могъл да изпита по-дълбока смесица от почуда и признателност.
— Мой безценни приятелю! — започна прочувствено той. Рони не отговори. Той упражняваше карамболи.
10.
След отминаването на бурята Достопочтеният Галахад Трипуд установи, че го стяга шапката. Той не можеше да реши къде точно иска да отиде и какво именно иска да прави. Знаеше, че любимата му морава ще е твърде мокра за ходене, а любимият шезлонг — твърде мокър за сядане. Всъщност макар слънцето да светеше ярко, целият свят навън беше прекалено прогизнал и капещ, за да прелъсти мъж с неговата котешка неприязън към влагата.
След оттеглянето на Бийч той остана още известно време в малката библиотека. Когато му писна, тръгна да броди безцелно из къщата, навивайки всички часовници, които срещаше по пътя си. Откакто се помнеше, той бе ненадминат навивач на часовници. В крайна сметка скитанията му го отведоха във фоайето, където сега се бе изпружил на едно канапе с надеждата, че ако се пружи достатъчно дълго, в крайна сметка ще мине някой, с когото да си побъбри, докато дойде време да се преоблича за вечеря.
Досега обаче късметът му изневеряваше. По някое време по стълбите слезе Монти Бодкин, но след разкритията на Бийч Галахад нямаше желание да го употребява за нещо друго освен изпепеляване с поглед. Без да направи опит да го въвлече в разговор, макар че току-що си бе припомнил един трийсетгодишен виц, който умираше от желание да сподели, той го изгледа с омерзение как влиза в билярдната зала, през чиято отворена врата за миг се мярна упражняващият се в карамболи Рони. Не след дълго Монти излезе отново и се качи нагоре, сподирен, както и преди, от същия гибелен взор.
— Младото му влечуго! — промърмори сурово Достопочтеният. Той бе шокиран и разочарован от Монти. Искаше му се никога да не му бе подсказвал за Свирещия Руфус.
Скоро след това се появи Пилбийм, усмихна се гузно и се скри в пушалнята. С него Достопочтеният отново изтегляше празно билетче. Идеята да разказва вицове на Пилбийм не му се усмихваше. Дори ако се изключеше фактът, че ситният мазньо заговорничеше със сестра му Констанс да му краде ръкописа, той пак не харесваше детектива. Възпитан в строгите стандарти на старата фризьорска школа, той не одобряваше ония съвременни млади мъже, които носеха теменното си окосмение навито на лепкави букли.
Започваше да изглежда, че изборът му на компания е ограничен до две възможности. Кларънс, който би оценил вица по достойнство, стига да стигнеше до съзнанието му, най-вероятно се навърташе край кочината
