хъркане.
Пърси Пилбийм спеше.
13.
Над замъка Бландингс се беше спуснал мрак — мекият галещ мрак, който подобно на кадифена завеса пада в края на летния ден. Сега спяха алените и белите цветове, от сенките се обаждаха бухали, а храстите шумоляха от малки нощни същества, тръгнали по своите неведоми дела. Мирисът на мокра пръст се смесваше с уханието на шибой и бръшлян. На фона на звездното небе кръжаха прилепи, а нощните пеперуди пърхаха заслепени в снопа златиста светлина, струящ през прозореца на трапезарията. Беше онзи час, в който човеците забравят тревогите на деня, седнали край дружеска трапеза.
Но тревоги като тези, които тегнеха над обитателите на замъка Бландингс, не се отмиват току-тъй с ядене и вино. Супата бе дошла и заминала. Рибата бе дошла и заминала. Предястието бе дошло и си заминаваше. А над масата все тъй тегнеше сянка на униние, подобно на мъглив покров. Всеки от тези мълчаливи сътрапезници таеше скрита горест. Дори лорд Емсуърт, които рядко биваше потиснат, чувстваше, че залците горчат в устата му само поради факта, че бе принуден да ги споделя със сър Грегъри Парслоу.
Що се отнасяше до самия сър Грегъри, то новината, предадена му само преди час по телефона от лейди Констанс Кийбъл, стигаше, за да му провали дузина вечери. Неговата младост, както някогашният му другар в палавите забави Достопочтеният Галахад Трипуд илюстрираше охотно, словоохотливо, многословно, изчерпателно и без задръжки в глави четвърта, седма, единайсета, осемнайсета и двадесет и четвърта на своя безсмъртен труд, може и да бе фриволна, но затова пък сега, в навечерието на шейсетата си година, той приемаше живота изключително сериозно. Желанието му да бъде одобрен от местния комитет на Консервативната партия като кандидат за предстоящите извънредни избори в Бриджфордския парламентарен район на Шропшир бе по-изгарящо от всякога, а ако Пилбийм изпълнеше заканата си да отнесе на лорд Тилбъри проклетия ръкопис, шансовете това да се случи можеха да се сравнят само с шансовете на Императрицата на Бландингс да спечели турнир по тенис. Сър Грегъри познаваше този местен комитет. Стига само историята със стридите да се появеше в печатен вид, и щяха да се отвърнат от него като от престоял на слънце труп.
Затова той бе дошъл тук тази вечер да убеждава Пилбийм, да умолява Пилбийм, да апелира към най- светлите чувства на Пилбийм, ако такива изобщо съществуваха. А ето че за зла врага наоколо не се мяркаше кьорав Пилбийм, когото да убеждава, да умолява и към чиито чувства да апелира.
Къде ли се бе дянало противното напомадено зловредие?
От същия въпрос се терзаеше и лейди Констанс. Къде беше Пилбийм? Възможно ли бе да е отишъл право при лорд Тилбъри след зигзагообразното си оттегляне от салона?
Лорд Емсуърт бе този, който облече недоумението в слова. От близо минута той се взираше по протежение на масата над изкривеното си пенсне с озадачения вид на котка, мъчеща се да провери по списък своите рожби.
— Бийч!
— Да, милорд? — отвърна глухо посърналият от грижи иконом. Червеят на притеснението разяждаше и неговата достойна душа.
— Бийч, не мога да видя господин Пилбийм. Ти виждаш ли господин Пилбийм, Бийч? Той като че ли не е сред нас.
— Господин Пилбийм е в своята спалня, милорд. Осведомил е лакея, който почукал на вратата му с водата за бръснене, че е възпрепятстван да слезе на вечеря поради силно главоболие, милорд.
Достопочтеният Галахад потвърди казаното:
— Аз също му почуках малко преди гонга за вечерния тоалет и той каза, че искал да спи.
— И не си влязъл?
— Не.
— Трябвало е да влезеш, Галахад. Бедният човек може да се е чувствал зле.
— Във всеки случай не толкова зле, колкото щеше да се почувства, ако бях влязъл.
— Смяташ, че от теб главоболието му е щяло да се усили? Може и да си прав.
— И то доста — увери го Достопочтеният, като си взе един солен бадем и го изгледа сурово през монокъла си.
Върху трима от сътрапезниците вестта, че Пилбийм се намира на болничен одър, оказа същия ефект, както неотдавнашният дъжд върху напуканата земя. Лейди Констанс разцъфтя като майска роза. Същото побърза да стори и сестра й Джулия. Сър Грегъри Парслоу не само че разцъфтя, ами изпусна и една толкова мощна въздишка на облекчение, че угаси свещта пред себе си. Три чифта очи си размениха многозначителни погледи. Една и съща утешителна мисъл се четеше във всеки от тях. Щом Пилбийм не бе направил невъзвратимата стъпка, казваха тези очи, всичко все още не беше загубено.
— Мили Боже — рече угрижено лорд Емсуърт, — дано не е нещо наистина сериозно. От тия кошмарни бури всеки би могъл да получи мигрена. Аз самият усетих леко стягане в слепоочията преди вечеря. Веднага щом приключим тук, ще изтичам горе да нагледам бедния момък. Последното, което бих желал, е Пилбийм да легне болен тъкмо в този момент — довърши той, хвърляйки към сър Грегъри поглед, пълен с толкова задна мисъл, че последният, който се канеше да отпие от чашата си, трепна и разля половината от съдържанието й.
— Какво му е особеното на момента? — поинтересува се лейди Джулия.
— Няма значение — отвърна заканително лорд Емсуърт.
— Просто попитах — каза лейди Джулия, — защото лично аз смятам, че всеки момент е крайно подходящ за това господин Пилбийм да има мигрена. Да не говорим за шап, жълта треска, синя пъпка и бубонна чума.
Тих съскащ звук като от пробита газова тръба долетя откъм сенките край бюфета. Беше Бийч, изразяващ, доколкото икономският етикет му позволяваше да го изрази, своето съпричастие към този възглед.
Лорд Емсуърт от своя страна изяви раздразнение.
— Не бих искал да говориш подобни неща, Джулия.
— Съжалявам. На момента не ми хрумна нищо по-лошо.
— Нима не харесваш Пилбийм?
— Не ставай смешен, скъпи Кларънс. Какво значи да
— В никакъв случай не съм съгласен — възрази разпалено лорд Емсуърт. — За мен той е един чудесен момък, просто чудесен. И твърде полезен за твое сведение. В последно време от страна на определени лица, които не ще назова — тук той още веднъж жигоса сър Грегъри през пенснето си, — се правят опити за покушение над моята свиня. Пилбийм ми помага да ги осуетявам. Благодарение на неговите съвети сега свинята ми се намира на място, където на споменатите лица ще им бъде доста трудно да я докопат. Затова нека ти кажа, че аз ценя изключително много Пилбийм и дори смятам ей сега да му изпратя горе половин бутилка шампанско.
— На бостан с диня.
— Ъ?
— Нищо. Просто се пошегувах.
— Шампанското помага при главоболие — настоя лорд Емсуърт. — Тъкмо то може да вдигне Пилбийм на крака.
— Нима ще прекараме цялата вечер в разговори за господин Пилбийм? — намеси се властно лейди Констанс. — Лично на мен ми е дошло до гуша от господин Пилбийм. И не искам повече да слушам за тази твоя свиня, Кларънс. За Бога, нека обсъждаме някоя човешка тема.
Както можеше да се очаква, това щастливо хрумване окончателно угроби всякакъв разговор, след което вечерята продължи в мъртвешка тишина. Само веднъж един от пируващите се осмели да я наруши. Когато Бийч и неговите помощници прибраха блюдата с плодова салата и поднесоха други, предназначени за
