— Ами… горе-долу.
Бинго ме отмъкна встрани, за да пообщуваме насаме.
— Не те ли заболява главата от неспирното дърдорене на младия Освалд? — полюбопитствах аз.
Бинго въздъхна.
— Много ми е трудно.
— Кое ти е трудно?
— Да го обичам.
— Че ти обичаш ли го? — изумих се аз. Не виждах как го постига.
— Опитвам се — каза Бинго. — Заради Нея. Утре Тя се връща, Бърти.
— Чух вече.
— Връща се Тя, моята Любов, моята единствена…
— Добре, добре. Дай пак на темата Освалд. Длъжен ли си по цял ден да стърчиш неотлъчно до него? И как го постигаш изобщо?
— А, той никак не ме главоболи. Когато не се занимаваме, кротува там на моста с въдица в ръка.
— А защо не го бутнеш вътре?
— Да го бутна?
— Че той направо си го проси — изгледах аз с погнуса недораслека. — Тъкмо ще се разсъни и ще погледне с интерес на света.
Бинго поклати глава с нескрит копнеж.
— Предложението ти е изкусително — каза, — но не върши работа. Нали разбираш — Тя никога не ще ми прости. Много е привързана към младия цирей.
— Боже господи! — ревнах аз. — Еврика!
Не знам дали познавате приятния гъдел на откривателстото, който плъпва от настръхналите косми на темето надолу към подметките. За Джийвс подобно изживяване е сиво ежедневие, но аз не съм свикнал да ме спохожда. Сега обаче природата ликуваше и аз се впих стръвно в ръката на младия Бинго. Сигурно е помислил, че го е захапал кон.
— Бинго! Какво би направил Джийвс?
— Че откъде да знам? — учуди се Бинго.
— Искам да кажа какъв съвет би ни дал в твоя случай? Нали искаш да постигнеш успех с Хонория Глосъп и други такива глупости. От мен да знаеш, че той би те наврял в онзи храсталак, сетне би ме накарал да подмамя Хонория да се разходи с мен до моста, би ми наредял в добре преценен момент ловко да ритна Глосъп младши и да го изстрелям във водата, за да можеш ти да се гмурнеш всеотдайно и самопожертвователно да го спасиш от сигурна смърт. Какво ще кажеш?
— Нали не си измислил всичко това съвсем сам? — попита Бинго със спаднал от страхопочитание глас.
— Да. Сам самичък. Джийвс не е единственият мозък.
— Но това е жестоко хрумване!
— Просто едно скромно предложение.
— Единствено се страхувам да не изпаднеш в идиотско положение. Ами ако Чумата-да-го-тръшне се обърне и каже, че ти си го бутнал във водата? Това ще те направи крайно непопулярен сред Нея.
— Ще рискувам.
Приятелят ми се трогна до сълзи.
— Колко си благороден, Бърти.
— Хайде и ти.
Изведнъж той се вкопчи в ръката ми и заклокочи като отходна тръба. Оказа се, че се смеел.
— Сега пък какво има?
— Просто си представих — продължи да се киска Бинго — как Освалд ще се измокри до кости. О, щастлив Ден!
6
НАГРАДА ЗА ГЕРОЯ
Още от едно време ми прави впечатление, че нищо на този свят не е доизкусурено. В случая трънчето върху иначе благоуханната роза бе, естествено, липсата на Джийвс, който да ме наблюдава как действам. Иначе всичко беше пръстите да си оближеш. Красотата на целия замисъл беше там, че просто нямаше къде да сбъркам. По принцип знаете какво се получава, ако се опитате да замъкнете Обект А в Точка В точно когато Обект С се намира в Точка В. Призракът на провала неизменно души наоколо. Ще онагледя примера с генерал, който планира голяма военна операция. Нарежда, значи, на първия полк да атакува хълма с вятърната мелница по същото време, когато вторият полк превзема моста долу в низината. Операцията се проваля и когато вечерта й правят разбор, полковникът от първия полк вика: „Един момент! Каква вятърна мелница? Нали ставаше дума за стадо овце?“. В нашия случай обаче подобно недоразумение беше изключено по простичката причина, че Освалд и Бинго поначало щяха да си бъдат на моста и едничката ми грижа беше да придумам Хонория да се разходи с мен в Желаната посока. А аз дори това постигнах от раз, като й казах, че трябва да говоря с нея по важен въпрос.
Беше пристигнала малко след обяд с дъщерята на Пройтуейтови. Последната се оказа височка, със сини очи и светла коса. Много ми допадна, защото никак не приличаше на Хонория. Ако разполагах със свободно време, охотно бих пообщувал по-отблизо с нея. Но ме чакаше работа и аз се бях уговорил с Бинго да се шмугне в храсталака точно в три. Затова улових Хонория и я поманеврирах през градината по посока на езерото.
— Много си мълчалив, Бърти — каза тя.
Аз подскочих — толкова напрегнато се бях съсредоточил. Пред нас тъкмо бе блеснало езерото и аз зорко оглеждах топографията, за да се уверя, че всичко е наред. Така си и беше. Невръстникът Освалд се бе сгърбил над въдицата, а от Бинго нямаше и следа, от което логично умозаключих, че е заел позиция. Часовникът ми показваше три и две минути.
— Ъ? — рекох. — О, такова… бях се замислил.
— Каза, че искаш да разговаряш с мен по важен нъпрос.
— О, да!
Бях решил да поръся с розови листенца пътя на Бинго. Без да споменавам името му, щях да подготвя почвата в съзнанието на момичето като я уверя, че колкото и невероятно да звучи, един мъж я обожава от разстояние и други подобни глупости.
— Такива ми ти значи работи — започнах аз. — Може да не ти се вярва, но тук има един, който е луд но теб и тъй нататък… мой приятел.
— А, значи приятел?
— Ъхъ.
Тя се изхили.
— Тогава защо не дойде да ми каже?
— Ами защото си е такъв. Свенлив и малодушен. Много е вързан. Смята, че си много над него — ако щеш вярвай. Има те за богиня. Боготвори почвата под краката ти, но не може да събере кураж да ти го признае.
— Колко интересно.
— Да. Иначе не е лошо момче… по своему. Голямо е магаре, но добронамерено. Това е с две думи положението. Нали ще го имаш предвид?
— Ама че си смешен.
И като отметна назад глава, тя избухна в смях. А смехът й не бе от дискретните. По-скоро като влак, минаващ през тунел с надута свирка. Музикалният ми слух се наскърби, а младият Освал щеше да нагълта въдицата. Изгледа ни с нескрито отвращение.
— Ама не може ли без тая врява? — заоплаква се той. — Стреснахте ми рибата.
Хонория промени темата.
— Не ми харесва това негово седене на моста — рече тя. — Току-виж паднал във водата.
— Ще ида да му кажа — услужливо предложих аз.
