— Махни се — простенах немощно. — Не искам да те виждам, преди да съм си изпил чая.
— Усмихне ли се Синтия — неумолимо обяви Бинго, — небето засиява, светът помъдрява, птиците запяват, радостта се възцарява, светлина ни озарява, усмихне ли се Синтия. — Той се изкашля и смени скоростта. — Намръщи ли се Синтия…
— Какви ги плещиш, идиот такъв?
— Чета ти стихотворението, което написах снощи в чест на Синтия. Чуй нататък.
— Няма.
— Няма?
— Няма. Не съм си пил чая.
В този миг Джийвс най-сетне довтаса с живителната влага и аз рипнах с радостен възглас. След няколко отсръбвания дори гледката Бинго спря да ми смъди в очите, а по време на втората чаша не само го насърчих, клетия, да ми изчете дивотиите си докрай, ами дори се впуснах в литературна дискусия по повод четвъртата строфа на петия стих. Още спорехме, когато вратата се отвори с ритник и в спалнята нахълтаха Клод и Юстис. Едно от нещата, които ме отчайват в селския живот, е тягостно ранната доба, в която де що има живо надига глава и започва да шава. Веднъж в едно подобно имение ме изритаха от леглото в седем сутринта, за да съм ходел да се къпя в езерото. В Туинг, слава богу, добре ме познават и поне ме оставят да закуся в постелята.
Близнаците запримираха от радост, като ме видяха.
— Добрият стар Бърти! — възторгва се Клод.
— Браво, момчето ми — потупа ме по рамото Юстис. — Преподобният ни извести за появата ти. Знаех си, че това писмо ще те докара с изплезен език.
— Винаги може да се разчита на Бърти — поясни брат му. — Спортсмен до корените на космите си. Е, Бинго разправи ли ти вече?
— Нито дума. Той от ранни зори…
— Говорихме на други теми — побърза да ме прекъсне Бинго.
Клод налапа последната ми филия препечен хляб с масло, а Юстис си сипа чаша чай.
— Ето каква е работата, Бърти — започна последният, след като се настани уютно върху леглото ми. — Както ти изложих в посланието, тук на този пустинен остров сме заточени деветима корабокрушенци да учим със стария Хепънстол. Не че има нещо лошо в това да четеш Омир и Хораций при трийсет и осем градуса на сянка, но дори нашите академични умове изпитват спорадична нужда от разнообразие. В тези затънтени краища обаче никой не е мислил в тази насока. Идеята озари Стегълс. Той е един от деветимата и, между нас да си остане, е червей в ябълката на нашето доволство. Но въпреки това не можем да му отречем заслугата.
— За кое?
— За хрумването. Знаеш, че наоколо бъка от свещеници. В радиус от десет километра има дванайсет села. Всяко село с църква, всяка църква с преподобен и всеки преподобен чете проповед в неделя. Следващата неделя, двайсет и трето число от месеца, ще проведем голямото проповедно състезание. Стегълс приема залозите. Всеки свещеник ще бъде засечен с хронометър от доверен секундант. Печели онзи, чиято проповед е най-дълга. Проучи ли таблицата за надбягването, която ти изпратих?
— Да, ама не разбрах за какво се отнася.
— Защо бе, магаре глупаво? Тя ти дава хандикапите (Хандикап — ограничение, което се налага на състезател с по-големи възможности, или аванс в разстояние, време или др., което се отпуска на по-слаб състезател, за да се изравнят шансовете им да спечелят. — Б. пр.) и курса на залозите. Веднага я проучи я внимателно. Джийвс, няма ли да си опиташ късмета?
— Благодаря, сър, ще се въздържа.
— Ти обаче си с нас, нали, Бърти? — попита Клод, докато ме лишаваше от кифла и парче бекон. — Кажи ми сега, след като огледа таблицата, нещо да ти прави впечатление?
Направи ми и още как. Направо ме халоса през очите.
— Ами старият Хепънстол е без конкуренция. Победата му е неизбежна. Осем минути, как не! На твоя Стегълс му е размекнат мозъка, щом го котира шест към едно. На времето, като учех тук с него, нямаше случай да е проповядвал под трийсет и пет минути, а прочутата му проповед за Братската любов продължи четирийсет и шест по часовник. Да не би да е изгубил формата си?
— Не е — успокои ме Юстис. — Кажи му какво стана, Клод.
— Първата неделя от престоя ни тук — започна Клод, — всички се явихме в църквата на Туинг и старият чете само осемнайсет минути. А работата беше следната. Ние с Юстис забелязахме, че на път за амвона той изтърва шест страници от ръкописа, без да се усети и без Стегълс да разбере. Като стигна до липсата, попремигна, пък си продължи нататък, а Стегълс си тръгна с убеждението, че обичайната му форма е двайсет минути и по-малко. На другата неделя отидохме да слушаме Тъкър и Старки и двамата се вихриха над половин час, поради което Стегълс оформи таблицата във вида, в който ти я изпратихме. Трябва да ни подкрепиш в това начинание, Бърти. Работата е там, че аз нямам пукнат срош, Юстис няма пукнат грош, Бинго няма пукнат грош, така че ти ше финансираш синдиката. Действай! Това е все едно да се наведем и да приберем парите. Е, време е да си ходим, а ти помисли и ми се обади по телефона по-късно. И не ни подвеждай, Бърти, за да не стоварим върху ти братовчедско проклятие. Хайде, Клод, момчето ми.
Колкото повече размишлявах над кроежа, толкова повече ми допадаше.
— Какво ше кажеш, Джийвс?
Джийвс се усмихна и излезе от стаята.
— Този Джийвс няма капка спортна кръв — каза Бинго.
— Аз пък имам. Включвам се. Клод е прав. Все едно да намериш пари на улицата.
— Браво! — похвали ме моят приятел. Най-сетне облаците се разчистиха. Значи така. Залагам десетачка на Хепънстол. Печалбата ми дава възможност да подкрепя Розов Хап в надбягването в два часа в Гетуик по-другата седмица. Прибирам оттам парите и ги слагам на Мускатов Плъх в един и половина в Люс, което ми дава една кръгла сума, с която да оперирам в Александра Парк на десети септември. Разполагам със сведения направо от конюшнята. И оттам — размечта се Бинго — право при чичо. Какъвто е сноб, направо ще умре на мъка, като разбере, че ще се женя за щерката на граф.
— Чакай малко — не се стърпях аз. — Не тичаш ли прекалено бързо?
— А не, всичко е наред. Вярно, че още не сме уредили формалностите, но тя фактически ми кажа онзи ден, че ме обича.
— Какво!
— Ами да. Каза, че ще се ожени за някой властен, амбициозен, инициативен, мъжествен мъж, от когото лъха сила, красота и твърдост на характера.
— Остави ме, момко — примолих му се аз. — Остави ме насаме с пърженото ми яйце.
Щом станах, право на телефона. Откъснах Юстис от сутрешния му Хораций и му дадох указания да заложи по десет лири за всеки член от синдиката на състезателя от Туинг. Следобед Юстис пък се обади да каже, че е изпълнил нареждането ми при курс седем към едно. Курсът се бил качил благодарение на слуха, плъзнал от добре осведомени източници, че преподобният страдал от сенна хрема и поемал големи рискове със ежесутрешните си разходки из градината на викарията. И голям късмет извадихме, мислех си аз на другия ден, неделя, че заложихме овреме, защото Хепънстол захапа юздата и ни даде двайсет и шест минути на тема Някои Ширещи се Суеверия. Бях седнал до Стегълс в църквата й го видях как пребледня. Стегълс се оказа ситен и мърщав плъх, който гледаше на всичко с открито подозрение. Първото нещо, което обяви официално, щом излязохме на чист въздух, бе, че отсега нататък всеки, който си пада по преподобния, ще получи курс петнайсет към осем и додаде мерзко, че подобни долни машинации би трябвало да се докладват на вниманието на Жокейския клуб (Организация, ръководеща конните състезания в Англия и контролираща провеждането им. — Б. пр.). Съсипителната цена моментално се отрази на залаганията и никой не видях да се бърка в джоба.
Това бе положението до вторник следобед, когато се разхождах пред къщата с цигара в уста, а Клод и Юстис се зададоха на велосипеди, ръсещи в движение топли-топли новини.
— Бърти — развика се отдалече Клод, — ако не предприемем незабавни мерки, с нас е свършено!
— Какво става?
