— Г. Хейуърд става, ето какво! — мрачно поясни Юстис. — Състезателят от Долно Бингли.
— Ние за нищо го нямахме — заразправя Клод — и го изтървахме от поглед. Винаги така се получва. И Стегълс не му обърна внимание, и ние мухи ловяхме. Обаче минавахме тази сутрин с Юстис през Долно Бингли и се отбихме за всеки случай в църквата. Тъкмо течеше сватба и ние решихме профилактично да проверим формата на Г. Хейуърд, да не би да се окаже непредвидим.
— И слава богу, че го направихме — продължи Юстис, — защото той дръпна двайсет и шестминутно слово по хронометъра на Клод. На селска венчавка, можеш ли да повярваш! Представи си на какво е способен, ако реши да се изфука!
— Има само един изход от положението, Бърти — обобщи Клод. — Трябва да се бръкнеш за още средства, за да блокираме Г. Хейуърд и да се предпазим от катастрофа.
— Ама…
— Няма друг изход.
— Не ми е приятно да отписваме всички тези пари, които заложихме на Хепънстол.
— Да имаш друго предложение? Нали не очакваш от преподобния да се справи с подобна говорилня?
— Сетих се! — креснах.
— Какво?
— Има начин да осигурим победата на нашия състезател. Отивам право при него да го моля като лична услуга да прочете в неделя проповедта си за Братската любов.
Клод и Юстис се спогледаха.
— Страхотно! — каза Клод.
— Мозъчно! — съгласи се Юстис. — Изненада ме с това сочно предложение, Бърти.
— Въпреки това — усъмни се Клод — колкото и да е гореща тази проповед, бива ли я при четириминутен хандикап?
— И още как! Като ви казах, че трае четирийсет и пет минути, аз бях сдържано консервативен.
— Тогава действай — каза Клод.
И аз наминах привечер покрай викарията да уредя въпроса. Старият Хепънстол беше трогнат и очарован, че след толкова години храня спомен за неговата проповед и призна, че веднъж или два пъти се бил изкушавал пак да я изнесе, но все му се струвало, че е прекалено длъжка за селската му публика.
— В тези неспокойни времена, драги Устър — каза той, — се боя, че лаконичността се цени все повече дори от най-правоверния енориаш, който би трябвало да е изпълнен с повече търпение от столичния си събрат. Имал съм нееднократни спорове на тази тема с Бейтс, моя племенник, който пое задълженията на стария ми приятел Спетиг в Гандъл-край-Баира-зад-Реката. Той е поддръжник на твърдението, че проповедта трябва да е немногословна, енергична, конкретизирана и в никой случай да не отнема повече от дванайсет минути.
Аз искрено се възмутих.
— Как изобщо може да се твърди, че великолепната ви проповед за Братската любов е прекалено дълга!
— Ами все пак петдесет минути…
— Не може да бъде!
— Твоето неверие, драги ми Устър, безкрайно ме ласкае. Много повече, отколкото заслужавам. И все пак фактите са налице. Сигурен ли си, че не бива да внасям никакви поправки и съкращения? Едно подкастряне би й се отразило благотворно. Бих могъл, например, да не задълбавам излишно в семейния живот на ранните асирийци.
— Да не сте пипнали нито дума, защото само ще я повредите — предупредих го аз.
— Радвам се да го чуя и още тази неделя ще изпълня молбата ти.
Винаги съм твърдял, че това залагане на зелено е клопка за глупаци. Едва бях закусил в събота сутринта и Джийвс се яви да докладва, че Юстис ме иска на телефона.
— Божичко, Джийвс, какво ли се е случило?
Признавам, че напрежението си казваше думата и най-малкото нещо ме вадеше от равновесие.
— Господин Юстис не сподели с мен, сър.
— Тревожен ли звучеше?
— Силно превъзбуден, съдейки по гласа му, сър.
— Знаеш ли какво си мисля, Джийвс? Явно си имаме неприятности с фаворита.
— Кой е фаворитът, сър?
— Господин Хепънстол. Утре трябва да чете проповедта за Братската любов, която ще го изведе начело поне с две дължини. Какво ли му се е случило?
— Бихте могли да установите това, сър, като поговорите с господин Юстис. Той чака на телефона.
— Вярно бе!
Надянах халат и се юрнах надолу по стълбите. Разбрах, че с нас е свършено, още щом чух гласа на братовчед си. Беше агонизиращо дрезгав и хриплив.
— Бърти!
— На телефона.
— Къде се мотаеш, бе! Бърти, край! Фаворитът излезе от строя.
— Да. Цяла нощ кашля в конюшнята.
— Какво!
— Сенна хрема.
— О, майчице!
— В момента при него е лекарят. Официалното му изключване от състезанието е въпрос на минути. Това ще рече, че утре на старта вместо него ще се яви куратът, а той за нищо не става. Стегълс го предлага при курс сто към шест, но никой не го ще. Какво ще правим?
Помълчах малко, обгърнат в траур.
— Юстис!
— Ало!
— Какво можеш да получиш срещу Г. Хейуърд?
— Вече падна на четири към едно. Отнякъде са се просмукали сведения и Стегълс е дочул нещо. Курсът се скъси снощи по доста красноречив начин.
— При четири към едно може и да се оправим. Заложи по петак на глава върху Г. Хейуърд от името на синдиката. Това ще ни изведе на зелено в счетоводната книга.
— Ако спечели.
— Как така „ако“? Нали беше сигурна работа при липсата на Хепънстол?
— Вече не вярвам — мрачно изкряка Юстис, — че на този свят има нещо сигурно. Докладваха ми, че преподобният Джоузеф Тъкър е направил вчера на събрание на майките в Баджуик впечатляващо пробно бягане. Но така или иначе, това е единственият ни шанс. Приятен ден.
Тъй като не бях официален секундант, можех да си избирам в коя църква да се явя на другата сутрин. Аз, естествено, не се колебах. Единствената неприятност беше, че Долно Бингли отстоеше на шестнайсет километра от имението. Това предполагаше ранно потегляне, но успях да измоля велосипед от единия коняр и завъртях енергично педалите. Имах само думата на Юстис за състезателните качества на Г. Хейуърд, а току-виж се оказало, че на венчавката, където са го хронометрирали близнаците, просто се е увлякъл от тържествеността на случая. Ала всичките ми страхове се разсеяха в мига, в който той се изправи на амвона. Юстис излезе прав. Този човек се отнасяше изключително съзнателно към работата си. На вид се оказа длъгнест и ошмуглен беловласец, но стартира с лекота, а в края на всяко изречение правеше ценна пауза и добросъвестно си прочистваше гърлото. След първите пет минути вече знаех, че пред мен е финалистът. Неговият навик да млъква неочаквано, за да огледа един по един всеки присъстващ, ни спечели безценни минути, а след последния завой на пистата авантажът ни бе осигурен благодарение на изтърваното пенсне, което дълго издирва сред краката си. На двайсетата минута тъкмо беше загрял, на трийсет и петата гласът му укрепна, а след спринта преди финиша часовникът показваше трийсет и шест минути и четиринайсет секунди. При хандикапа, който му бе отпуснат, нямахме грижа на този свят и аз яхнах велосипеда за обратния път с ведро сърце, преизпълнено с обич към човешкия род. Заварих Бинго да говори по
