— Дадено. Нито дума повече.
За пръв път няколко дни говореше смислено.
— Дойдох тази сутрин, Бърти — продължи Бинго, докато вадеше от джоба си лист хартия, — за да се обърна към теб с настоятелната молба да се включиш в още едно спортно мероприятие.
Ако от нас, Устърови, постоянно капе нещо, то е спортна кръв. Налапах последното парче наденица, седнах в леглото, ококорих уши и наострих очи.
Бинго остави листа върху постелята.
— Следващият понеделник — заобяснява той, — както може би ти е известно, ще се състои селското училищно празненство. Лорд Уикхамърсли предоставя за тази цел територията на замъка. Ще има организирани игри, фокусник, чай със сладкиши в специален павилион. И спортни мероприятия.
— Знам. Синтия вече ми каза.
Бинго изкриви лице.
— Не може ли без да споменаваш името й? Все пак не съм от мрамор.
— Прощавай!
— Та значи другият понеделник. Въпросът е — ще се включим ли?
— В какъв смисъл? — изнедоумявах аз.
— Говоря ти за спортните състезания. Стегълс така се нагуши от Проповедното надбягване, че е решил пак да приема залози. Смятам, че е редно да си опитаме късмета — обобщи Бинго.
Аз се пресегнах и натиснах звънеца.
— Първо ще се съветвам с Джийвс. Вече не се докосвам до спортно начинание, без да се допитам. Джийвс — обърнах се към него, щом влезе, — прииждай на помощ.
— Да, сър?
— Изложи случая, Бинго.
Бинго изложи случая.
— Какво ще кажеш, Джийвс?
Той се замисли.
— Бих се произнесъл благоприятно, сър. Това ми стигаше.
— В такъв случай ще сформираме синдикат, чиято цел е да разори агента по залагането. От мен парите, от Джийвс акъла, а от теб, Бинго?
— Разполагам със сведения, които ще ни подплатят за надбягването на майки в чували.
— Добре. Значи ще те пишем Вътрешна информация. А сега, какви са дисциплините?
Бинго направи справка в листа хартия, за да си освежи паметта.
— Започваме с петдесет метра гладко бягане за момичета под четиринайсет години.
— Джийвс?
— Нямам сведения, сър.
— После?
— Смесено животинско състезание с картофи за момчета и момичета.
Тази дисциплина ме свари неподготвен.
— Това пък какво е?
— Състезателите — охотно заобяснява Бинго — се включват на двойки, като на всяка се отрежда по един картоф и един животински крясък. Да предположим, че вие с Джийвс участвате. Джийвс стои без да мърда на определено място и държи картофа. Твоите очи са завързани и ти се опитваш пипнешком да го откриеш, като издаваш котешки звуци. Джийвс също мяучи. Останалите състезатели грухтят, цвилят или кукуригат, според случая, и също търсят своя картоф… Направих му знак да млъкне.
— Джийвс?
— Не бих участвал, сър.
— И на мен ми се струва твърде непридвидимо.
— Именно, сър. Трудно може да се прецени спортната форма на състезателя.
— Продължавай, Бинго. Кое е следващото?
— Състезание на майки в чували.
— Това вече е друго.
— Фасулска работа за госпожа Пенуърти, жената на собственика на магазина за цигари — уверено заяви Бинго. — Вчера си пазарувах от нея и тя сподели, че три последователни години е печелила подобно състезание на панаири в Уърстършир. Отскоро са се преместили в този край и никой не е запознат с таланта й. Тя обеща да си държи устата затворена и по този начин бихме могли да получим добър курс.
— Да рискуваме по десет на глава, а Джийвс?
— И аз така мисля, сър.
— Надбягване с лъжица и яйце за момичета — прочете Бинго от листа.
— Джийвс?
— Съмнявам се в изгодата да инвестираме в тази дисциплина, сър. Научих, че миналогодишната победителка Сара Милс стартира като единствена фаворитка.
— Бива я, значи?
— Чух в селото, сър, че си заслужава да я види човек как разнася яйцето.
— Следва бягането с препятствия — каза Бинго. — Рисково начинание, според мен. Все едно да залагаш на Гранд Нашънъл (Най-голямото конно състезание с препятствия, което се организира всяка година на хиподрума в Бйнтри, недалеч от Ливърпул. Разстоянието е 7.2 км. — Б.пр.). Съревнование на бащи по украсяване на шапки — друго рисковано мероприятие. И това е всичко, като изключим сто метра гладко бягане за момчетата от църковния хор с награден фонд оловно канче, което ще се връчи от викария. Състезанието е отворено за онези гласове, които не са започнали да мутират преди втория ден на Богоявление. Миналогодишният победител е Уили Чеймбърс, но тази година сигурно ще му сложат хандикап, който да го изключи от състезанието. Просто не знам.
— Ако ми позволите едно предложение, сър.
Изгледах учудено Джийвс. За пръв път го виждах почти възбуден.
— Да не криеш нещо в ръкава си?
— Да, сър. Уверено мога да твърдя, че победителят в състезанието на хористите пребивава в момента под този покрив. Говоря за Харълд, пажа на милорд.
— Да не би да е онова неапетитно създание в синя униформа е множество копчета, което вечно подпира някой зид? Дявол да го вземе, Джийвс, никой не уважава преценката ти за спортната форма на състезателите повече от мен, но не виждам с какво те е запленил малолетният Харълд. Та той е кръгъл като диня и вечно дреме, облегнат на каквото му падне.
— Момчето може да спечели без дори да положи някакво усилие, сър. То не бяга, а хвърчи.
— Откъде знаеш?
Джийвс се изкашля и в очите му се появи замислено изражение.
— Аз самият бях крайно изненадан, сър, когато се сблъсках за първи път с тази негова надареност. Една сутрин ми се наложи да го преследвам с педагогическа цел…
— Господи, Джийвс! Ти?
— Да, сър. Момчето е твърде прямо по натура и си позволи някои уязвителни бележки по отношение на външния ми вид.
— Какви по-точно?
— Не си спомням, сър — твърдо отсече Джийвс. — Но бяха не доброжелателни. Аз се опитах да го превъзпитам, но то не ми позволи дори да го наближа.
— Това е сензационно, Джийвс. И все пак, щом като е такъв спринтьор, защо никой в селото дори не подозира? Той не играе ли с другите деца?
— Не, сър. Бидейки паж на граф Уикхамърсли, Харълд не общува със селската младеж.
— Сноб, значи?
— Той изключително остро съзнава ограниченията, налагани от класовите различия, сър.
— Убеден ли си в качествата му? — попита Бинго. — Защото иначе не си заслужава да рискуваме.
— Ако желаете лично да се уверите във формата на момчето, сър, би било твърде лесно да се уреди таен пробен пробег.
