— Признавам, че бих се чувствал по-спокоен — казах аз.
— В такъв случай, ако ми позволите да взема един шилинг от нощното шкафче…
— За какво?
— Възнамерявам да подкупя младежа да се произнесе неласкателно за кривогледството на втория общ прислужник, сър. Чарлс е твърде чувствителен за тази своя отличителна черта и със сигурност ще даде повод на Харълд да си прояви качествата. Ако след половин час застанете пред прозореца на коридора към вътрешния двор…
Не си спомням да съм се обличал по-скорострелно. По правило мразя привързаността в облеклото и обичам да избирам старателно връзката, грижовно да я връзвам, да проследя ръба на панталоните и прочее. Тази сутрин обаче навлякох каквото ми падне и бях при Бинго до прозореца с петнайсетминутен аванс.
Прозорецът гледаше към просторен, застлан с плоски камъни двор, който след двайсетина метра завършваше с арка в средата на висока оградата стена. Отвъд арката се виждаха трийсетина метра от алеята за коли, която завиваше и се губеше в буен храсталак. Поставих се на мястото на подрастващия и се замислих какви стъпки бих предприел с втори общ прислужник по петите. Пътят беше само един — напред към прикритието на гъсталака, или с други думи около петдесет метра много бързо гладко бягане. Отличен тест. Ако добрият стар Харълд успее да устиска до храстите, няма да има църковен хорист в Англия, който да е преполовил дистанцията, докато той къса лентата. Чаках, побиван от тръпки, цели часове, или поне така ми се стори, ала внезапно отдолу се разнесе врява, нещо валчесто, синьо и копчесто се стрелна откъм задната врата и профуча през арката като волен вятър. Две секунди по-късно зърнахме втория общ прислужник, който изстискваше най-доброто от себе си.
Напразно. Много преди да стигне арката, Харълд се гушеше зад чемширите и го замеряше с камъни. Отдалечих се от прозореца, просмукан от величайше доволство, а като срещнах Джийвс на стълбите, за малко да му стисна ръката.
— Джийвс, няма спор. Ризата на Устър ще бъде заложена на това момче!
— Много добре, сър.
Лошото на тези провинциални състезания е, че не можеш да се разгащиш на воля при наличието на сигурен победител, защото ще разтревожиш букмейкера. Стегълс, макар и пъпчив, не беше вчерашен и ако вложех колкото ме сърбяха ръцете, като нищо щях да събудя подозренията му. Успях все пак да пробутам една кръгла сумичка за благото на синдиката, въпреки замисления му поглед. На другия ден до мен стигна слухът, че трескаво разпитвал из селото за Харълд, но никой нищо не могъл да му каже и в крайна сметка вероятно бе умозаключил, че съм се изкушил от трийсетметровия хандикап. Общественото мнение се колебаеше между Джими Гуд с десетметров хандикап и Александър Бартлет с шестметров старт при курс единайсет към четири. Уили Чеймбърс, без хандикап, беше предлаган на публиката при две към едно, че ще загуби, но нямаше кандидати.
Не оставихме нищо на случайността за голямото събитие и в мига, в който заложихме парите си на апетитното сто към дванайсет, Харълд бе подложен на строга тренировка. Работата се оказа съсипителна и чак сега разбрах защо повечето големи треньори са тъжни и мълчаливи страдалци. Човек не можеше за миг да изпусне хлапето от очи. Безрезултатни се оказаха всички приказки за чест, слава и колко ще се гордее с него майка му, като спечели истинска купа — в мига, в който проклетият Харълд разбра, че тренировките означават нищо тестяно, физическо натоварване и отказ от тютюнопушенето, той се възпротиви от все душичка и сърце и ние съумявахме да го държим в някаква форма само благодарение на неотслабващата ни бдителност. Диетата се оказа големият препъни-камък. По отношение на спортната форма успявахме да му уредим с посредничеството на втория общ прислужник едно енергично гладко бягане рано сутрин на гладен стомах. Вярно, че ни излезе соленичко, но целта оправдаваше средствата. Ала когато на едно дете му стига само икономът да обърне гръб, за да разполага на воля с килера, когато му трябва само да намине през пушалнята, за да си натъпче джоба с екстра качество турски цигари, тогава на треньора му идва нанагорно. Единствената ни надежда остана природната му надареност.
И тогава една вечер младият Бинго се върна от игрището за голф с тревожен разказ на уста. Той беше започнал да подлага Харълд на леко физическо натоварване всеки следобед, като го принуждаваше да го съпровожда на игрището и да му разнася стиковете.
Отначало глупакът намираше цялата случка за страхотно забавна. Заливаше се от кикот, докато ми я разправяше.
— Ако знаеш само какво стана! Да беше видял физиономията на Стегълс!
— Стегълс? Какво има да му гледам?
— Ами докато онзи наблюдаваше как Харълд спринтира.
— Господи! Нима си позволил на Харълд да спринтира пред Стегълс!
Ченето на Бинго увисна.
— Боже, хич се и не сетих — съкруши се той. — Не беше по моя вина. Ние със Стегълс си направихме едно кръгче и после се отбихме в бара на клуба да се почерпим, а Харълд остана отвън да пази стиковете. След около пет минути излизаме и какво да видим? Диването практикува голф удари с любимия стик на Стегълс и остър камък. Като ни видя, запокити стика и дим да го няма. Стегълс остана като гръмнат. А и за мен беше като откровение. Неприятно, разбира се, но пък от друга страна — живна той — какво значение? Взехме му добра цена. Няма какво да губим, дори ако се разчуе за спортната му форма. Курсът му ще падне, разбира се, но за нас вече е без значение.
Аз погледнах Джийвс. Джийвс погледна младия господар.
— Има значение, ако изобщо не стартира.
— Точно така, сър.
— В какъв смисъл? — учуди се Бинго.
— Ако питаш мен — отвърнах, — смятам, че Стегълс ще се опита да го извади от строя преди надбягването.
— Господи! И през ум не ми мина! — пребледня Бинго. — Допускаш ли…
— Поне ще опита най-добросъвестно. Стегълс е решителен мъж. Отсега нататък, Джийвс, никакво изпускане на Харълд от ястребови очи.
— Несъмнено, сър.
— Непрестанна бдителност.
— Именно, сър.
— Не би ли искал да спиш в стаята му, Джийвс?
— Не, сър, не бих.
— По дяволите, допуснахме да се обезсърчим! Това е пълно изтърваване на нервите! Не бива така! Няма начин Стегълс да докопа Харълд, дори ако реши!
Младият Бинго обаче не се поддаваше на утеха.
— Безброй са начините, по които може да се попречи на фаворита да стартира — обяви той с гробовен глас. — Би трябвало да четеш повече романи за конни надбягвания. В „Покушение на хиподрума“ лорд Джаспър Молъверерас елиминира Хубавата Бетси като подкупи главния коняр да й пъхне кобра под седлото в нощта преди Дерби (Ежегодни надбягвания за тригодишни коне (с дистанция 2400 м.) на хиподрума Епсъм Даунс недалеч от Лондон. На името на граф Дерби, организирал първите такива надбягвания през 1780. — Б. пр.)!
— Какви са шансовете Харълд да бъде ухапан от кобра, Джийвс?
— Познавайки отблизо момчето, сър, бих се притеснявал изключително само за здравето на змията.
— Въпреки това, Джийвс, отсега нататък нашият девиз е зоркост и осторожност.
— Разбира се, сър.
През следващите няколко дни направо ми писна от Бинго. То си е редно, като имаш фаворит в конюшнята, да му трепериш и да упражняваш надлежна грижовност, но Бинго, в моите очи, се засиня. Съзнанието му бе безвъзвратно пропито от художествена литература на хиподрумна тематика и доколкото можах да разбера, на никой кон не му било позволено да се състезава без поне десет покушения върху
