Милс, състезанието всъщност се превръща в обикновено надбягване и скоростта е от жизненоважно значение.
— Съзнавам, че шансовете ни не са от най-добрите, сър, но все пак прецених риска като основателен.
— Е, да се надяваме, че това няма да е първата ти издънка, откакто те познавам.
— Благодаря ви за доверието, сър.
По правило разбирането ми за добре прекаран следобед включва максимална отдалеченост от всякакви селски тържества поради лепкавото им естество. Но в случая по обясними причини погълнах предубежденията си и се явих собственолично. Най-страшните ми опасения се оказаха изцяло оправдани. Денят бе горещ, а територията на замъка представляваше гъста, почти втечнена маса селячество. Бъкаше и от малолетни. Едно от тях, което определих на око като невръстен субект от женски пол, се впи в ръката ми, докато си пробивах път през навалицата към мястото, където финишираше надбягването на майки в чували. Не бяхме официално представени, но малката явно бе преценила, че ще й свърша не по-лоша работа от всеки друг, като я изслушам на тема парцалената кукла, която бе спечелила в състезанието по ловене на ябълки с уста в каца вода.
— Ще я нарека Гертруда — разпростря се тя на темата. — Всяка вечер ще я събличам и ще я слагам да си легне, а сутрин ще я будя и ще я обличам, а вечер ще я събличам и ще я слагам да си легне, а на другата сутрин ще я събуждам и ще я обличам…
— Слушай, стара приятелко — прекъснах я аз. — Не че се опитвам да те спеша, но защо все пак не сбиеш повествованието? Много държа да видя края на това състезание. Благоденствието на Устърови е заложено на неговия изход.
— И аз скоро ще се състезавам — прибра тя куклата от дневния ред и слезе на по-земни теми.
— Така ли? — попитах учтиво, колкото да държа разговора по-далеч от Гертруда, и същевременно се опитвах да надзърна през пролуките в тълпата. — В кое състезание?
— С яйце и лъжица.
— Нима? Да не си Сара Милс?
— Как не! — засегна се малката. — Аз съм Прудънс Бакстър.
Това, естествено, постави отношенията на съвсем различна нога. Аз се взрях в нея с нескрит интерес. Член от моята конюшня. Опечали ме фактът, че нямаше бързоходен вид. При по-обстоен преглед се оказа къса на ръст и излишно закръглена. Усъмних се в кондицията й.
— Виж какво — казах, — в такъв случай не е редно да се щураш напред-назад в това слънце. Трябва да съхраниш енергията си, стара приятелко. Ела да поседнеш на сянка.
— Не ща да сядам!
— Тогава го давай по-кротко!
— Аз съм добро момиче — прехвръкна тя с волнокрила лекота на друга тема. — А Харълд е лошо момче. Снощи е вдигал врява в църквата и затова не му разрешиха да дойде на празника. Много се радвам — продължи това украшение за своя пол, като сбърчи добродетелно нос, — защото в петък ми дръпна плитките. Харълд няма да дойде! Харълд няма да дойде! Харълд няма да дойде! — взе да скандира напевно.
— Стига ми влива в сърце отрова, скъпа градинарска щерко — примолих се аз. — Може да не ти е известно, но темата боли като сол в открита рана.
— А, Устър! Значи си се запознал с младата дама?
Старият Хепънстол, обилно лъчезарен. Душата и сърцето на компанията.
— Толкова се радвам, скъпи ми Устър — продължи той, — че вие, младите, така охотно участвате в това наше малко селско празненство.
— Така ли?
— О, да! Дори Рупърт Стегълс. Признавам, че мнението ми за Рупърт Стегълс претърпя подчертано благоприятен обрат днес следобед.
Не и моето.
— Между нас да си остане — продължи преподобният, — но винаги съм имал Рупърт Стегълс за крайно себичен млад човек. Никога не бих допуснал, че ще положи някакво усилие, за да благоприятства добруването, на ближния си. А ето че на два пъти вече го виждам да съпровожда най-грижовно госпожа Пенуърти, съпругата на нашия достоен тютюнопрадавач, до павилиона с подкрепленията.
Аз само изтръсках ръката на младата Бакстър и препуснах през глава към мястото, където вече финишираше надбягването на майки в чували. Глождеше ме злокрбно предчувствие за поредно вероломство. И налетях на младия Бинго. Незабавно го сграбчих за ръкава.
— Кой спечели?
— Не знам. Не обърнах внимание. — В гласа му имаше озлобление. — Но не беше госпожа Пенуърти, холерата да я отнесе! Бърти, велзевулът Стегълс се оказа кобрата, за която всуе се опитвах да те предупредя. Не знам как е научил, но явно е прозрял опасността откъм нея. Знаеш ли какво е сторил? Подмамил нещастната женица в павилиона пет минути преди състезанието и така я натъпкал със сладкиши, че тя предаде дух още на първите двайсет метра! Просто се претъркули и остана да си лежи в прохоляка! Слава богу, че още си имаме Харълд.
Аз зейнах срещу нещастника.
— Харълд! Че ти не чу ли?
— Какво да чуя? — Бинго стана нежнозелен. — Нищо не съм чул. Пристигнах едва преди пет минути. Идвам право от гарата. Какво се случи? Кажи ми!
Казах му. Той ме гледа известно време като премазан, изхърка задгробно и запревдита крака през тълпата. Ударът беше страшен и не можех да го виня, че така си развали настроението.
Започнаха да разчистват пистата за състезанието с яйца и лъжици и реших да си остана на мястото, за да наблюдавам финала. Не че хранех някаква надежда. Младата Прудънс беше надарена събеседничка, но нямаше телосложението на победител в спортно състезание.
Доколкото можах да видя през гъстите фермерски редици, стартът беше удачен. Водеше ситно рижо дете, следвано от луничава блондинка, а Сара Милс с лекота поддържаше третото място. Номинираната от нас плетеше крака далеч зад водачите. Дори на този ранен етап победителката се открояваше като брадавица на носа. В начина, по който Сара Милс крепеше своята лъжица, имаше естествена грация и тренирана прецизност. Носеше се като пролетен повей, а яйцето дори не трепваше в ръката й. Родена яйценосачка.
Класата си каза думата. На трийсет метра от лентата рижото се препъна в краката си и изстреля яйцето на пистата. Луничавото се бори спортсменски, но силите му изневериха на правата отсечка, Сара Милс я подмина и скъса лентата с изопната юзда и няколко дължини преднина. Второ финишира русото. Подсмърчащо създание в син сукман надбяга в последния момент една розова фльонга, а Прудънс Бакстър, избраницата на Джийвс, се класира пета или шеста, не можах точно да видя.
В следващия миг тълпата ме понесе към подиума, от който старият Хепънстол връчваше наградите. За голямо мое неудоволствие се видях застанал рамо до рамо с върколака Стегълс.
— Здрасти, старче — много сърдечно ме поздрави той. — Май не ти провървя днес.
Изгледах го в безмълвно презрение, но защо ли се изхабих?
— Не си само ти, ако това ще те утеши — продължи кръвопиецът. — Горкият Бинго затъна здравата в състезанието с яйце и лъжица.
Нямах намерение да си бъбря с нечестивеца, но той ме сюрпризира.
— В какъв смисъл здравата? Ние… той заложи съвсем слабо.
— Зависи на кое викаш слабо. Трийсет лири за първо място и още толкова за класиране на малката Бакстър.
Пейзажът придоби вълнисти очертания.
— Какво!
— Трийсет лири при курс десет към едно. По едно време се уплаших да не би да е дочул нещо, но явно случаят не е такъв. Състезанието протече изцяло по таблицата.
Аз немощно се опитвах да извърша наум някои аритметични действия. Тъкмо бях преполовил загубите
