живота му. Той се впи в Харълд като лейкопласт. Нещастното дете крачка не можеше да направи, без да открие Бинго в най-интимните си среди. Признавам, че състезанието означаваше много за клетия Бинго, защото щеше да му предостави финансовата независимост да зареже даскалъка и да се завърне в родния Лондон, но все пак едва ли беше необходимо две нощи подред да ме буди в три часа — единият път да ми предложи сами да приготвяме храната на Харълд, за да избегнем евентуалното му отравяне, а вторият път да ме осведоми, че в храстите нещо шавало. Всяка граница бе пристъпена обаче, когато настоя да се явя на вечерна служба в събота — деня преди празненството.
— За какъв дявол? — ядосах се аз, защото от малък не си падам по вечерните служби.
— Ами защото аз съм възпрепятстван. Заминавам днес за Лондон с младия Егбърг. — Егбърг е синът на лорд Уикхамърсли, когото Бинго обучаваше. — Ще ходи на гости в Кент и трябва да го изпратя от гара Чаринг Крос. Крайно неприятно. Ще се върна чак в понеделник следобед. Ще пропусна повечето спортни прояви. Така че всичко зависи от теб, Бърти.
— Но защо да ходя на вечерна служба? — не мирясах аз.
— Може ли да си толкова загубен! Ами нали Харълд пее в църковния хор!
— Е и? Как ще му попреча да си изкълчи врата на горно „до“?
— Боже, боже, с какъв човек съм се захванал! Не знаеш ли, че Стегълс също пее в хора? След службата може да извърти някой мръснишки номер.
— Тук вече прекали.
— Така ли? В такъв случай нека те осведомя, че в „Жокейката Джони“ злодеят отвлече в нощта преди голямото надбягване жокея, който яздеше фаворита, а само той разбираше особената душевност на коня и единствен умееше да го контролира. Ако героинята не се беше предрешила като…
— Добре, добре, добре! Като е толкова опасно, най-добре ще е Харълд изобщо да не се явява на спявка в събота вечер.
— И дума да не става! Ти изглежда имаш това пъклено изчадие за стълб на добродетелната праволинейност и може би си въобразяваш, че е поголовно обичан. А той се радва на най-разклатената репутация от всички деца в селото. Толкова често е бягал от репетиции, че викарият се е заканил при още едно отсъствие да го изхвърли от хора. Ще има да се блещим, когато го задраскат от списъка един ден преди състезанието!
При това положение, разбира се, вечерната служба не ми се разминаваше.
Нещо във вечерните селски служби прави човека дремлив и безтревожен. Като красив завършек на великолепен летен ден. Старият Хепънстол си беше горе на амвона и неговото монотонно бръмчене допринасяше много за потока на съзнанието ми. Вратата на църквата беше отворена и въздухът бе пропит от смесените ухания на дървета, орлови нокти, плесен и празнични селски премяни. Докъдето взорът стигаше, фермери и фермерши седяха в ленна отмора и дишаха равномерно, а децата от паството, които в началото на службата място не можеха да си намерят, сега се бяха разплули в коматозен унес. Последните лъчи на ртмиращото слънце просветваха иззад стъклописите на прозорците, птичките цвърчаха, женски рокли прошумоляваха морно в застиналата пасторалност. Усещах се умиротворен. Всички се усещахме умиротворени. Затова експлозията, която ни връхлетя, се прие като непредизвестен край на всичко земно.
Използвам термина експлозия, защото точно така прозвуча. В един миг, значи, цари унесена смълчаност, нарушавана единствено от мънкането на стария Хепънстол по повод задълженията ни към ближния, а в следващия миг тя е раздрана от неистово врещене, което халоса паството между очите, премина като нож през целокупния ни гръбнак и се вряза в подметките.
— Ииииииииииии! Ооо! Иииииииюши!
Все едно, че опашките на шестотин прасета бяха извити едновременно, но всъщност са оказа само малкият Харълд, обладан от истеричен пристъп с неизяснен произход. Мяташе се напред-назад и се шляпаше по врата, докъдето му ръката стигаше, без да забравя регулярно да си поема въздух за следващия врясък.
Подобно поведение по време на вечерна служба трудно ще мине незабелязано. Паството бе рязко извадено от транса си и побърза да се покатери по скамейките за по-добра видимост. Старият Хепънстол млъкна насред изречението и рязко се извърна назад. Двамата клисари, запазили завидно присъствие на духа, се метнаха тигрово през пътеката, забърсаха все още врещящия Харълд и го отнесоха зад кулисите. Аз си грабнах шапката и хукнах през глава към ризницата, примрял от неназовани опасения. Умът ми не побираше какво се е случило, но в дъното на произшествието злокобно прозираше ръката на подлеца Стегълс.
Докато се добера дотам, докато си издействам някой да ми отвори вратата, която се оказа заключена, вечерната служба практически приключи. Старият Хепънстол с много чувство калайдисваше злощастния Харълд насред тълпа от хористи, клисари, курати и други подобни. Сварих едва края на цветистото му порицание.
— Как така си позволяваш…
— Ама много ми е чувствителна кожата.
— Не е сега моментът да обсъждаме кожата ти!
— Някой ми пусна буболечка във врата!
— Що за глупости!
— Вярно е! Усетих я как ми се гърчи.
— Престани!
— Доста неубедително, не мислиш ли? — обади се някой до мен.
Беше Стегълс, мътните да го отнесат. Издокаран в белоснежна стола, или стихар, или сутана, или както там му викат, и с израз на дълбоко неодобрение. Има и циничното нахалство да ми срещне погледа, без дори да премигне.
— Ти ли му пусна бръмбар зад яката? — креснах аз.
— Аз? Аз?!?
Старият Хепънстол си надяна черната шапчица за произнасяне на смъртната присъда.
— Не вярвам и на една твоя дума, лошо момче! Нееднократно съм те предупреждавал, но сега вече ще пристъпя към действие. От този момент преставаш да си член на църковния хор, проклето дете!
Стегълс се вкопчи в ръкава ми.
— В такъв случай — каза — онези залози, сам разбираш… Боя се, че си изгуби парите, старче.
Изгледах го, както заслужаваше. Каква ли полза, естествено.
— И това ми било спортсменско! — казах с много чувство, но кой да ме чуе.
Джийвс посрещна храбро новината, но видях как вътрешно се олюля.
— Господин Стегълс е доста изобретателен млад джентълмен, сър.
— Долен мошеник искаш да кажеш.
— Подобни инциденти не са изключение на хиподрума, сър, и е безполезно да се скърби.
— Де да имах твоя слънчев характер, Джийвс!
— Сега вече ще разчитаме почти изцяло на госпожа Пенуърти, сър. Ако тя оправдае препоръките на господин Литъл и покаже класа в надбягването на майки в чували, нашите загуби ще се балансират от печалбата.
— Без да ни остане нищо. Голяма утеха, когато си предвкусвал тлъста плячка.
— Има една вероятност да се озовем на зелено в крайна сметка, сър. Преди господин Литъл да отпътува, аз го убедих да инвестира малка сума за синдиката, в който така любезно ме включихте, сър, в състезанието с яйце и лъжица.
— На Сара Милс ли заложи?
— Не, сър. На аутсайдер с висока котировка в курса. Малката Прудънс Бакстър, сър, дъщерята на главния градинар на милорд. Баща й ме увери, че ръката й не трепвала. Всеки следобед му носела кана бира от селската кръчма и досега капка не била разляла.
Това, че контролира ръцете си, добре. Ами бързината? При наличието на печени изпълнители като Сара
