на синдиката, когато от далечината до мен бе довян гласът на стария Хепънстол. До този момент звучеше бащински доброжелателен, докато връчваше наградите, ала сега изведнъж премина в горест и покруса. Взря се горчиво в множеството и заговори:
— Що се отнася до надпреварата с яйце и лъжица, която току-що приключи, принуден съм да изпълня един болезнен дълг. Изникнаха обстоятелства, които не мога да оставя без последствие. Меко е да се каже, че съм огорчен.
Даде пет секунди на населението да се пита от какво толкова е огорчен, преди да продължи:
— Преди три години, както много добре знаете всички, бях принуден да зачеркна от списъка на мероприятията на тогавашния фестивал дисциплината четвърт миля гладко бягане за бащи, тъй като до слуха ми достигнаха сведения, че се приемат силни залози в селската кръчма върху изхода на състезанието. Съществуваше и основателното подозрение, че това надбягване веднъж вече е било продадено от най- бързия състезател. Този злочест прецедент разклати вярата ми в човешката природа, но съществуваше поне една дисциплина, която с пълна увереност очаквах да се опази от миазмата на професионализма. Имам предвид състезанието с яйце и лъжица за момиченца до осем години. Уви, оказах се прекомерно лековерен.
Той отново млъкна, за да се пребори с обзелите го силни чувства.
— Няма да ви дотягам с нечистоплътните подробности. Само ще спомена, че преди състезанието един чужденец в нашите среди, личен прислужник на гост в замъка — няма да давам излишни уточнения — е отишъл при няколко от състезателките и им връчил по пет шилинга при условие те да…ъ… финишират. Закъсняло покаяние го доведе при мен да си признае, но уви, злото бе сторено и възмездието трябва да се получи. Тъй като съм против половинчатите мерки, ще бъда твърд и ще постановя следното: Сара Милс, Джейн Паркър, Беси Клей и Роузи Джукс — първите четири, достигнали до финиша, са нарушили аматьорския си статут и затова ги дисквалифицирам. А тази прекрасна кошница за ръкоделие, подарък от лорд Уикхамърсли, връчвам на следващата финиширала състезателка Прудънс Бакстър. Ела, Прудънс, качи се при мен.
15
СТОЛИЧЕН ЗАМАХ
Едва ли някой цени повече от мен добрия стар Бинго. По един или друг начин той е съумявал да прави живота ми интересен още от онзи паметен ден в първо отделение, когато седна върху мастилницата ми и после цял ден си топих перото в панталоните му. Ще го предпочета пред всеки за компаньон на кое да е пиршество. Но от друга страна, не мога да си затварям очите пред явните му недъзи. Основна негова слабост е навикът му да се влюбва във всяко момиче, имало неблагоразумието да се изпречи на пътя му, а на второ място слагам тенденцията му без капка свян да разголва пред света тайните на своето сърце. Ако търсите боязлива сдържаност, не ходете при Бинго, защото той е дискретен като реклама за сапун.
Един пример. Получавам, значи, от него една ноемврийска вечер следната телеграма. Беше изминал близо месец от престоя ми в Туинг Хол.
„Чувай Бърти старче може ли да си представиш приятелю най-сетне се влюбих. Тя е най-прекрасното създание Бърти стари приятелю. Най-накрая Бърти зърнах светлина в тунела. Идвай веднага и доведи Джийвс. О да не забравя. Нали го знаеш онзи магазин за тютюн на Бонд Стрийт от лявата страна като вървиш към Оксфорд Стрийт. Иди да ми купиш сто къса от техните специални цигари и веднага ми ги изпрати. Моите привършиха. Знам че като я видиш Бърти дори ти ще си дадеш сметка че е чудо на чудесата. Не забравяй Джийвс. Не забравяй цигарите. БИНГО“
Телеграмата бе изпратена от селската поща в Туинг. С други думи, Бинго собственоръчно бе поднесъл това лигаво излияние пред ококорените очи на местната пошаджийка, на която населението несъмнено се осланяше за всяка свежа клюка. Едва ли можеше да разчита на по-сигурен резултат, ако бе наел селския глашатай. Като малък много обичах да чета за рицари и викинги, дето се изтъпанчват без срам и свян насред някой многолюден банкет и без да чакат покана и по всяка вероятност за голямо неудоволствие на невинно пируващите започват да си дерат гърлото на всеослушание как от тяхното момиче по-добродетелно няма. Винаги съм подозирал, че Бинго би се чувствал у дома в онези славни времена.
Джийвс ми беше донесъл телеграмата заедно с вечерната напитка и аз му я подадох за мнение.
— Време беше, разбира се — казах. — Не се е влюбвал вече втори месец. Интересно коя е жертвата този път.
— Госпожица Мери Бърджес, сър, племенница на преподобния господин Хепънстол. Отседнала е във викарията на Туинг.
— Господи! — Знам, че за Джийвс няма тайни на този свят, но този път си беше направо ясновидство. — Откъде знаеш?
— Докато гостувахме в Туинг Хол това лято, сър, завързах приятелски отношения с иконома на господин Хепънстол. Той има любезността да ме държи в течение на местните новини. От неговите писма съдя, сър, че младата дама се отличава със завидни добродетели. Имала сериозна интелектуална нагласа, доколкото разбрах. А господин Литъл бил твърде увлечен. Брукфийлд, моят кореспондент, пише, че миналата седмица нееднократно го е наблюдавал при пълнолуние как изпива с поглед прозореца му в напреднал час на нощта.
— Чий прозорец? На Брукфийлд?
— Да, сър. Поради безпочвеното убеждение на господин Литъл, че това е прозорецът на младата дама.
— Но какво прави в Туинг този човек?
— Господин Литъл е бил принуден да се върне към преподавателската си дейност при сина на лорд Уикхамърсли, сър, поради неуспешни спекулативни операции на надбягванията в Хърст Парк в края на октомври.
— Има ли нешо, което да не знаеш, Джийвс?
— Не бих могъл да кажа, сър.
Взех отново телеграмата.
— Явно иска от нас да му се притечем на помощ.
— Такъв е общият извод от тона на телеграмата, сър.
— Е, какво ще кажеш? Да откликнем ли?
— Бих ви препоръчал подобен ход, сър. Ако ми позволите да изкажа мнение, господин Литъл би трябвало да бъде насърчен и всячески подпомогнат в преследването на тази конкретна цел.
— Смяташ, че този път по недоглеждане се е спрял на печеливш кон, така ли?
— Чувам само свръхпохвални отзиви за младата дама, сър. Мисля, че тя несъмнено ще има благотворно въздействие върху господин Литъл, ако се стигне до щастлив завършек. Подобен съюз би възвърнал благоволението на чичото на господин Литъл, тъй като младата дама е с издигнато потекло и независим източник на средства. Накратко казано, сър, смятам, че ако можем да направим нещо, не бива да се бавим.
— Щом ти си зад гърба му — казах, — не виждам начин да не успее.
— Много сте любезен, сър.
Бинго ни посрещна на другия ден на гарата в Туинг и настоя да отпратя Джийвс с колата и багажа, а ние да се разходим пеш. Джийвс още палеше мотора, когато той започна да се словоизлива.
— Ах, колко е прекрасна тя, Бърти, ако само знаеш! Не е като тези лекомислени повърхностни съвременни момичета. Тя е сладко сериозна и красиво интелигентна. Напомня ми за… как й беше името?
— Мери Лойд (Сценичен псевдоним на Матилда Уд (1870–1922), знаменита актриса от английския мюзик-хол. — Б.пр.).
— Света Сесилия (Християнска мъченица, живяла през II век. Въпреки дадения обет за непорочност,
