организацията бе поверена на мен. Отидох снощи при стария Хепънстол и отмъкнах договора. Сам се досещаш какво означава това. Аз ще бъда сърцето и душата на селския живот цели три седмици, а като завършек на всичко ме очаква невиждан триумф. Всички ми се кланят и ми се лезят. Въздействието върху Мери ще е мощно и неотразимо. Тя най-сетне ще проумее, че съм способен на големи дела, че съм фрашкан с достойнства, че макар да ме е мислила за лекомислена пеперуда, пърхаща от цвят на цвят, аз съм по същество…
— Добре де, добре. Мини нататък.
— Този Коледен концерт е голямото събитие на годината. Старият Хепънстол за нищо друго не мисли и не говори. Ще се стекат от всички околни села. Свайерът (Местният земевладелец, помешчик. — Б. пр.) ще присъства с цялото си семейство. Какъв шанс за мен, Бърти, момчето ми, и аз възнамерявам да го оползотворя с гръм и трясък. Разбира се, ръцете ми са частично вързани от факта, че не съм оглавил начинанието още от първия ден. Можеш ли да си представиш, че този лишен от капка въображение недопечен пудинг, куратът, е възнамерявал да поднесе на публиката някаква мижава вълшебна пиеска, изсмукана от детска книжка отпреди половин век! Не открих в сценария нито един свестен виц, нито дори подобие на комична сценка! Вече е много късно да го прекроя генерално, но поне ще им напиша нещо стръвно, което да разведри вечерта.
— Ти не можеш да пишеш.
— Като казвам пиша, имам предвид, че ще открадна оттук-оттам по нещо. Нали затова съм тук. Тази вечер изгледах „Всички на борда“ в театър „Палейдиъм“. Какъв мюзикъл, а! Тъпкан до хрилете с ведрина и свежест. Разбира се, едва ли ще успеем да докараме същите сценични ефекти в кметството на Туинг без декори и с гламави хористки на възраст от девет до четиринайсет, но все някак ще се справя. Ти успя ли видиш „Всички на борда“?
— Два пъти.
— В първо действие има доста подходящ материал и без никакво затруднение ще мога да възпроизведа кажи-речи всички номера. В „Палас“ също имат нова постановка и утре, преди да отпътувам, ще изгледам сутрешното представление. Изключено е да няма какво да забърша. Хич, не се притеснявай, че не ме бива в писането. Остави тази работа на мен. А сега, скъпи ми приятелю — заключи Бинго и се гушна уютно между завивките, — не ме дръж буден цяла нощ. Лесно ви е на вас, богатите лентяи, но аз съм делови мъж. Лека нощ, старче. Затвори тихичко след себе си и изгаси лампата. Закуска в десет. Лека нощ.
През следващите три седмици не се видях с Бинго. Той се превърна в Глас Отдалече, защото разви навика да ми звъни от провинцията и да се консултира с мен за различните проблеми, възникнали при репетициите, до деня, в който ме измъкна от леглбто в осем сутринта, за да ме пита дали „Весела Коледа!“ е подходящо заглавие за шоуто му. Аз му отвърнах, че тропвам с крак и слагам край на неговите глупости, та той практически напусна моя живот до онзи следобед, когато се прибрах у дома, за да се преоблека за вечеря, и заварих Джийвс надвесен над извънмерен плакат, преметнат през облегалката на едно кресло.
— Господи, Джийвс! Какво е това?
— Господин Литъл го изпрати, сър, с молбата да привлека вниманието ви към него.
— И успя, момчето ми.
Разгледах плаката. Той определено ловеше окото и не го пускаше. Два метра дълъг, а буквите изписани с най-кървавата боя, която бях виждал.
петък, 23 декември
представя Ново и Оригинално Ревю
озаглавено „Здрасти, Туинг!“
Сценарист
Текст на песните
Музика
С участието на младежкия
кор дьо бале и хор на Туинг
Сценични ефекти
Продуцент
— До какви изводи стигаш, Джийвс?
— Признавам, че храня известни съмнения, сър. Мисля, че господин Литъл би трябвало да се придържа към съвета ми и да ограничи дейността си във вършенето на добри дела из селото.
— Смяташ ли, че продукцията ще се провали?
— Не бих рискувал да изказвам предположения, сър. Но от личен опит знам, че онова, което допада на лондонската публика, не винаги е приемливо за селския ум. Столичният замах понякога се оказва прекалено екзотичен за провинциите.
— Май се налага да видя спектакъла.
— Допускам, че господин Литъл ще се засегне, ако не ви види сред присъстващите, сър.
Кметството на Туинг е маломерно здание, миришещо на ябълки. Залата беше препълнена, когато цъфнах там на двайсет и трети вечерта, защото съвсем умишлено бях планирал появата ми да съвпадне с началото на враждебните действия. Житейският ми опит вече бе обогатен с не едно аналогично преживяване и затова не бях склонен да се подлагам на риска да пристигна рано и да бъда настанен на първия ред, откъдето няма начин човек да се изсули дискретно, ако случаят повелява подобна неотложност. Осигурих си стратегическа позиция недалеч от изхода в дъното на залата.
От мястото си имах добра видимост към аудиторията. Както винаги в подобни случаи, предните редици бяха населени с Важни Клечки, състоящи се в случая от сквайерът — червендалесто, или по-скоро мораводалесто старче с добре гледани бакенбарди, цялата му челяд, табун от местни свещеници и двайсетина видни енориаши. Следваше гъста каша от… аз бих ги нарекъл Долните Прослойки на Средната Класа. На задните редици социалното ни ниво спадаше с трясък, тъй като съседите ми представляваха почти поголовно ценна колекция от Главорези, стекли се тук не от любов към изкуството, а заради безплатната почерпка след представлението. Като цяло доста представително сборище на живота и мисълта в Туинг. Важните Клечки шепнеха помежду си сдържано и самодоволно, Долните Прослойки стояха като колосани, а Главорезите убиваха времето в трошене на орехи и размяна на селски клюки. Мери Бърджес свиреше валс на пианото, а до нея стоеше куратът Уингъм, явно възстановен от болестта. Измерих на око температурата в залата — не по-малко от четирийсет и шест.
Някой ме ръгна сърдечно в ребрата и като вдигнах очи, съзрях вампира Стегълс.
— Здрасти — каза. — Не знаех, че се каниш да идваш.
Колкото и да не понасяме човека, ние, Устърови, сме добре възпитани.
— О, да — отвърнах. — Бинго ме помоли да хвърля едно око на представлението.
— Дочух, че е поставил нещо крайно амбициозно — продължи Стегълс. — С големи ефекти и прочее.
— И до мен достигнаха тези слухове.
— Разбира се, той е заложил всичко на успеха. Чу вече за момичето, нали?
Глух да бях, чуването пак нямаше да ми бъде спестено.
— Да. Освен това подразбрах, че даваш седем към едно за него — добавих аз и го изгледах, както си знам.
Той дори не трепна.
