система до обичайната й непоклатимост. В миналото бил извличал много полза от харъгитските води и сега желае пак да бъде отведен там. Ние преценихме, че не бива за миг дори да остава сам, затова ти ще го придружиш.
— Ама такова!
— Бърти!
В разговора настъпи кратка пауза.
— От какво естество е поредният шок? — попитах глухо.
— Между нас да си остане — зловещо зашепна леля Агата, — но лично аз смятам, че всичко е плод на превъзбуденото му въображение. Ти си все пак член на семейството, Бърти, затова ще си позволя да говоря пред теб открито. Знаеш не по-зле от мен, че горкичкият Джордж от години вече е… е развил навика да… как да се изразя?
— Да се изживява като сюнгер?
— Пардон?
— Да лочи без задръжки?
— Не одобрявам разюздания ти речник, но съм принудена да призная, че чичо ти не е може би въздържателят, който бихме искали да бъде. Лесно е възбудим и… Накратко казано, претърпял е тежък шок.
— Пак не разбрах какъв точно.
— Ами именно това не можем да измъкнем от него поне с приблизителна точност. Въпреки положителните си качества, чичо ти Джордж има тенденцията да става нечленоразделен, когато е в плен на силни чувства. Можах само да изкопча от него, че е станал жертва на обир.
— Обир!
— Някакъв непознат с ужасяващи бакенбарди и много особен нос нахлул с взлом в апартамента му на Джърмин Стрийт в негово отсъствие и задигнал някои от вещите му. Когато Джордж се прибрал, той заварил непознатия в гостната си, но веднага хукнал да бяга.
— Чичо Джордж?
— Непознатият. А чичо ти твърди, че му липсва изключително ценна табакера. Лично аз съм склонна да отдам всичко на неговото въображение. Не е на себе си, откак си внуши, че е срещнал Юстис на улицата. Така че от теб искам, Бърти, да заминеш с него за Харъгит не по-късно от идната събота.
И като ми обърна решително гръб, тя напусна стаята, а Юстис изпълзя изпод канапето. Непрокопсаникът беше силно развълнуван. Аз също. Беше ми причерняло при мисълта за няколко седмици наедине с чичо Джордж между четирите стени на Харъгит.
— Значи ето откъде била табакерата, гръм да го уцели дано! — огорчено се провикна Юстис. — Може ли такъв мръсен номер! Да окраде собствената си плът и кръв! На този човек мястото му е в тъмница!
— Мястото му е в Южна Африка — казах аз. — Също и твоето.
И с красноречие, което силно ме изненада, аз не млъкнах поне десет минути на тема задължения към семейството и други такива. Призовах към човещината му. Разхвалявах му стръвно Южна Африка. Казах му всичко, за което се сетих, в по-голямата си част два пъти. А на онзи само пяна му излизаше от устата относно братовата му низост. Неизвестно защо беше убеден, че благодарение на красивия дар Клод го води поне с една точка. Последва болезнена сцена, когато онзи се върна от Хърст Парк. Цяла нощ ми надуваха главата. Не бях виждал някой да минава с по-малко сън от тези двамата.
В апартамента става напрегнато, тъй като Клод и Юстис не си говореха. Аз съм дружелюбна животинка и много страдам, когато съм принуден да деля покрив с двама близнаци, всеки от които не забелязва присъствието на другия върху географията и отрича правото му на живот.
Човек неминуемо започва да си мисли в такива случаи, че това просто не може да продължава и слава богу, то не продължи. Ако някой обаче ми се беше явил предишния ден за да ми каже какво щеше да се случи, аз само шях да се усмихна вяло, Тъкмо бях изпаднал в непоклатимото убеждение, че нищо по-слабо от динамит не е в състояние да откърти тия двамата от непосредствената ми близост, когато Клод се промъкна в петък сутринта при мен в спалнята и ми снесе своята новина. Аз се усъмних, че чувам добре.
— Бърти — каза той, — много мислих над въпроса.
— Кой въпрос?
— Целия. Дето си губя времето в Лондон, докато мястото ми е в Южна Африка. Не е почтено — с много чувство добави той, — не е правилно. С две думи, Бърти, старче, утре заминавам.
Аз залитнах и добре, че още си лежах.
— Заминаваш? — хлъцнах обезсилено.
— Да — потвърди Клод. — Ако, разбира се, имаш добрината да изпратиш Джийвс да ми купи билет. Боя се, че ще трябва да те обруля за пътните разноски, старо. Нали не възразяваш?
— Да възразявам! — изкрещях аз и се вкопчих спазмотично в ръката му.
— Значи всичко е наред. О, между другото, нали ще си мълчиш пред Юстис за моите намерения?
— Ама той не идва ли с теб?
Клод потрепера.
— Не, слава на господа! Направо ме втриса при мисълта да бъда затворен с този подлец на един кораб. Не, нито дума на Юстис. Слушай, дали ше успееш да ми осигуриш билет за толкова кратко време?
— И още как!
По-скоро щях да купя кораба, отколкото да допусна подобна възможност да ми се изплъзне.
— Джийвс! — разкрещях се аз, щом се втурнах в кухнята. — Бързо в кантората на „Юниън-касъл“ да осигуриш една койка за господин Клод на утрешния параход. Той ни напуска, Джийвс!
— Да, сър.
— Господин Клод изрично помоли дума да не се споменава пред господин Юстис за тези му намерения.
— Да, сър. Господин Юстис изрази идентични желания, когато ме изпрати да му купя билет за същия кораб.
Аз зейнах.
— И той ли си тръгва?
— Да, сър.
— Нищо не разбирам.
— Да, сър.
При различни обстоятелства бих дал по-изразителна изява на чувствата си пред Джийвс. Бих поподскачал от радост и покрещял от възторг, но онези гети препречваха като непреодолима бариера общуването ни. Със съжаление трябва да спомена освен това, че не пропуснах да му натрия носа. Беше ме изтормозил с липсата на съчувствие в час на безподобна несгода, затова просто си го просеше да му натякна, че хепиендът е осъществен без дори най-малката му намеса.
— Такива ми ти работи, Джийвс — подсмихвах се невъздържано. — Край на болезнения епизод. Знаех си, че нещата ще се оправят от само себе си, ако не ги припираме и им дадем да отлежат и — най- важното — ако запазим присъствие на духа. Много момчета на мое място биха загубили въпросното присъствие.
— Да, сър.
— Биха се юрнали да молят за помощ.
— Не е изключено, сър.
— Но не и аз, Джийвс.
— Така е, сър.
И с тези думи го оставих да мисли, та белким му дойде акълът в главата.
Дори мисълта, че ще трябва да се заточа с чичо Джордж в Харъгит, не успя да ме депресира в събота, докато оглеждах внимателно апартамента и се опитвах да свикна с мисълта, че Клод и Юстис не са в него. Бяха се измъкнали крадливо и поотделно веднага след закуска, Юстис за да хване влака от гара Ватерло, а Клод за да се промъкне в гаража, където си държа колата. Не можех да допусна двамата да се сблъскат на
