ТЕМПЪЛ:
Искаш да кажеш, че не ти се вярва. Добре, трогната съм. (Още по-бързо и припряно.) Отказах да отговоря на твоя въпрос. Сега аз ще ти задам един…
(С влизането на Гауън тя моментално сменя темата и то тъй гладко насред изречението, че никой новодошъл не би доловил разликата в тембъра.)
… от нейните адвокати, сигурно ти е разправяла; дори една такава наркоманка, която избива малки деца, дори тя има може би някакво свое оправдание. Черна наркоманка и бяло бебе!…
ГАУЪН:
Нали ти казах, млъкни!
(Носи поднос, на който е наредил кана с вода, купа с лед, три празни високи чаши и три чаши, вече пълни с уиски. Бутилката се подава от джоба на сакото му. Приближава Темпъл и протяга подноса към нея.)
Нищо, нищо! Този път за разнообразие и аз ще пия. След осем години пауза! И защо не?
ТЕМПЪЛ:
Защо не?
ГАУЪН:
(След като тя взима една от пълните чаши, той подава подноса на Стивънз, който посяга към втората. После оставя подноса на масата и вдига третата чаша.)
Цели осем години нито една глътка! Сега е може би моментът пак да се почне. В края на краищата, не е малко. (Към Стивънз) Пий. Малко вода не щеш ли?
(Като че несъзнаващ какво е сторил, той оставя недокоснатата си чаша на подноса, налива вода от каната в една от празните чаши и я подава на Стивънз тъкмо когато оня е изпразнил първата си чаша и я сваля. Тогава Стивънз поема водата. Темпъл също не се е докоснала до чашата си.)
А сега може би околийският адвокат Гейвин Стивънз ще ни каже защо е дошъл?
СТИВЪНЗ:
Жена ти вече каза. Да си взема сбогом.
ГАУЪН:
Вземай! Пожелай ни добър път и си грабвай шапката!
(Изтръгва водата от ръката на Стивънз и връща чашата на масата.)
ТЕМПЪЛ:
(Оставя чашата си на подноса) Сложи ми малко лед и вода. Но първо вземи палтото на чичо Гейвин.
ГАУЪН:
(Вади бутилката от джоба си и прави поръчаното плюс втора чаша за Стивънз.) Не е необходимо. Щом може да вдига ръка в една бяла съдебна зала, за да защити една черна убийца, значи ще може да я сгъне и в по-твърд ръкав, поне колкото да вземе едно уиски от майката на жертвата. (Към Темпъл) Прощавай! Излиза, че може би ти винаги си била права, а аз съм грешал. И сигурно ще трябва да повтаряме тия неща, додето се отърсим от тях, не от всичко, но от някои…
ТЕМПЪЛ:
Добре, защо не? (Обръща очи към Стивънз, който на свой ред я гледа мрачно и загрижено.) Не забравяй и бащата, скъпи!
ГАУЪН:
(Приготовлява напитките) Разбира се. Та как да го забравя? Бащата на детето и без това като човек е нещастен. В очите на закона мъжете не бива да страдат, те са или ищци, или ответници. Законът е нежен само към жените и децата и особено към жените, а най-вече към черните наркоманки и курви, които убиват бели деца. (Подава чашата на Стивънз.) Тогава защо да очакваме от околийския адвокат Стивънз състрадание към един мъж и една жена, които по една случайност са родителите на убитото дете?
ТЕМПЪЛ:
(Сухо) Няма ли, за бога, да млъкнеш най-после?
ГАУЪН:
Прощавай. (Обръща се към нея, вижда пълната й чаша.) Няма ли да пиеш?
ТЕМПЪЛ:
Не искам. Донеси ми мляко.
ГАУЪН:
Веднага. Разбира се, горещо.
ТЕМПЪЛ:
Да, ако обичаш.
ГАУЪН:
(Обръща се) Дадено. Но нали съм от досетливите, още като наливах уискито и сложих млякото на печката. (Тръгва към трапезарията) Не пускай чичо Гейвин да си ходи, докато не се върна. Ако трябва, заключи вратата. Или по-добре телефонирай на оня, как му беше името, дето се бори за свобода на негрите…
(Излиза. Останалите се размърдват чак когато чуват захлопването на кухненската врата.)
ТЕМПЪЛ:
(Припряно) Какво знаеш? Не ме лъжи, не виждаш ли, нямаме време!
СТИВЪНЗ:
Време? За какво? До отлитането на самолета? Тя има време — до месец март, до тринайсети март има четири месеца.
ТЕМПЪЛ:
Знаеш какво искам да кажа… неин адвокат… виждаш я всеки ден… тя негърка, а ти бял… дори ако трябва с нещо да я сплашиш… с малко кокаин или нещо друго от нея всичко можеш да купиш… (Млъква, гледа го учудена, но и с отчаяние; гласът й съвсем е притихнал.) О, господи боже! Тя не ти е разказала всичко. Аз! Аз съм… аз съм тая, която… Не разбираш ли? Само че не мога да повярвам, няма да повярвам, невъзможно…
СТИВЪНЗ:
Невъзможно е да повярваш, че не всички човешки същества миришат на лошо, както ти се изразяваш. И
