Реквием за една светица

дори една, според теб черна наркоманка и уличница? Не, нищо повече не ми е казала.

ТЕМПЪЛ:

Дори и да е имало нещо повече?

СТИВЪНЗ:

Дори и да е имало.

ТЕМПЪЛ:

Тогава какво мислиш, че знаеш? Няма значение откъде си го научил, само ми кажи какво е то!

СТИВЪНЗ:

Оная нощ тук е имало някакъв мъж.

ТЕМПЪЛ:

(Избързва да отговори) Гауън!

СТИВЪНЗ:

Оная нощ? В шест часа същата сутрин Гауън и Бъки тръгнаха с колата за Ню Орлеанз.

ТЕМПЪЛ:

Значи съм била права! Заплаши ли я или просто я подкупи?… Мъча се, истински се мъча и сигурно няма да ми е много трудно да разбера защо не миришат на лошо, по каква причина не миришат…

(Замлъква. Или е чула шум, от което е решила, че Гауън ще влезе, или може би, познавайки отлично къщата си, знае колко е необходимо, за да се притопли една чаша мляко. След миг продължава, бързо, по-тихо.)

Тук не е имало никакъв мъж. Ясно ли ти е? Казах ти, предупредих те, че от мен нищо няма да измъкнеш. О, знам си аз, готов си да ме изправиш ей-сега на подсъдимата скамейка, под клетва! Естествено, твоите съдебни заседатели никак няма да са доволни от подобно своеволно разпъване на една ограбена майка, но какво значи това в сравнение със справедливостта? Питам се, защо още не си го направил. Или пък имаш това намерение и ще ни причакаш, като прекосяваме границата с Тенеси довечера?… Окей, съжалявам! Ясно ми е. В крайна сметка сигурно ми е невъзможно да се съмнявам единствено в своята собствена лоша миризма. (Кухненската врата хлопва, и двамата я чуват.) Защото кажа ли лека нощ и тръгна ли веднъж по стълбата, и Гауън дори няма да взема. Пък кой знае…

(Млъква. Гауън влиза, носейки по-малък поднос, на който има чаша мляко, солница и салфетка, и приближава до масата.)

ГАУЪН:

За какво си приказвате?

ТЕМПЪЛ:

За нищо. Казвам на чичо Гейвин, че има в себе си нещо от благородството на Вирджиния, може би го е наследил от дядо ти. Ще се кача горе да изкъпя Бъки и да му дам да вечеря.

(Пипва чашата да провери колко е топло млякото, после я взема. Към Гауън.)

Благодаря ти, скъпи.

ГАУЪН:

Нищо, мила. (Към Стивънз) Виждаш ли? Не каква да е салфетка, а точно салфетката за мляко! Това се казва обучение.

(Ненадейно спира, защото е забелязал Темпъл; тя не прави нищо особено, просто е застанала с млякото в ръка. Но той вероятно знае какво значи това и я пита.)

Какво има?

ТЕМПЪЛ:

И аз не знам.

(Той отива до нея, целуват се: не продължително, а най-обикновено, целувка между мъж и жена. Сетне, отнасяйки чашата с мляко, Темпъл се отправя към вратата за хола. Към Стивънз.)

Довиждане до юни. Бъки ще ти прати картичка. На Маги също. А може би греша и по отношение миризмата на Темпъл Дрейк. Ако ти падне да чуеш нещо, което не си чувал, но знаеш, че е вярно, готова съм да се съглася. Стига да вярваш, че можеш да чуеш нещо, което още не си чувал.

СТИВЪНЗ:

Ти не вярваш ли?

ТЕМПЪЛ:

Не, чичо Гейвин. Ако някой иска да иде на небето, коя съм аз да му преча? Лека нощ и довиждане.

(Излиза и затваря вратата. Стивънз се обръща мрачен и оставя чашата си на масата.)

ГАУЪН:

Защо не пиеш? И без това трябва да вечерям, багаж да стягам… Какво ще кажеш?

СТИВЪНЗ:

За кое? За багажа или за уискито? Ти няма ли да пийнеш? Поне една чаша…

ГАУЪН:

Може, разбира се. (Взема първоначално напълнената по-малка чаша.) Не е ли по-добре да си тръгваш? Остави ни да си кроим отмъщението.

СТИВЪНЗ:

Иска ми се поне то да те утеши.

ГАУЪН:

Дай боже! Бих искал да се окаже, че отмъщението ще е краят! „Око за око!“ Имало ли е по-празни думи? Но да разбереш, че са празни, трябва поне едного да си загубил.

СТИВЪНЗ:

И все пак тя ще трябва да умре.

ГАУЪН:

Защо не? Кой ще загуби — една негърка, уличница, пияница, наркоманка…

СТИВЪНЗ:

… скитница, загубила всякакви надежди, докато един хубав ден мистър и мисиз Гауън Стивънз я вдигат от локвата и от чисто съжаление и човечност й предлагат един последен шанс…

(Гауън е неподвижен, само пръстите му стягат чашата още по-силно. Стивънз вижда това и без да го изпуща от очи, продължава)