На пръв поглед изглеждаше, че кралят слуша разсеяно. Ала когато Йеуда свърши, той каза:
— А не ставаше ли веднъж дума и за големите конезаводи, които щеше да ми уредиш ти? Нищо не чух за тия неща в доклада ти. Освен това беше обещал да организираш златарски работилници, та и в моята монетарница да можем да сечем злато. Предприел ли си нещо в тая насока?
В многобройните си докладни записки Йеуда един-единствен път бе споменал за подобряването на коневъдството, един-единствен път — за създаване на златарски работилници. Удиви го добрата памет на дон Алфонсо.
— С божия и с твоя помощ, господарю — отвърна той, — може би ще бъде възможно да се навакса в сто месеца онова, което е било занемарявано цели сто години. Стореното за три месеца не ми се вижда лошо начало.
— Направено е нещичко — призна кралят. — Но аз не владея изкуството да чакам. Казвам ти го открито, дон Йеуда, вредите, които ми нанасяш ти, ми изглеждат по-големи от ползата. По-рано моите барони, макар неохотно и с уговорки, все пак изплащаха своя принос за военните нужди; това са били, както ми докладват, главните доходи на хазната ми. Сега, откакто ти си мой ескривано, те се позовават на дългогодишния мир, зинал пред нас, и вече не плащат нищо.
Йеуда се раздразни, че кралят тъй неблагодарно приемаше постигнатото и че му правеше упреци, които направо изсмуква от пръстите си. Съжаляваше, че доня Леонор се беше завърнала в Бургос; нейното сияйно, ведро присъствие би направило по-дружелюбен тоя разговор. Но той преглътна недоволството си и с почтителна ирония отвърна:
— В това отношение твоите грандове приличат на непривилегированите ти поданици. Щом става въпрос за плащане, всички се мъчат да се измъкнат. Но съображенията на твоите барони не са основателни и моите опитни
Колкото и да бе огорчен от наглостта и от гордостта на грандовете, кралят все пак се ядоса, дето евреинът говореше за тях с такова неуважение. Ядосваше го и това, че се нуждаеше от евреина. Той продължи да настоява на своето:
— Ти ми нахлузи на врата това адско осемгодишно примирие. И ето, сега трябва да прибягвам към разни търговски и писарски хитрини, за да се оправя.
Йеуда се овладя.
— Твоите съветници — отвърна той — признаха тогава, че един продължителен мир ще бъде от полза колкото за емира в Севиля, толкова и за тебе. Земеделието и занаятите са занемарени. Твоите барони потискат и граждани, и селяни. Нужен ти е за известно време мир, за да можеш да промениш тия неща.
— Да — каза с горчивина Алфонсо. — Аз трябва да оставя други да водят войната срещу неверниците, а пък ти — да действуваш и да правиш сделките си.
— Въпросът не е за сделки, господарю — постара се Йеуда да обясни все така търпеливо на своя повелител. — Твоите грандове са станали надменни, защото през време на войната ти си имал нужда от тях; въпросът е да им се покаже, че ти си кралят.
Алфонсо пристъпи съвсем близо до Йеуда, впи в лицето му сивите си очи, в които внезапно бе лумнал огън.
— Какви потайни пътища си измислил, хитри мой ескривано — запита той, — за да измъкнеш от моите барони парите си заедно с лихвите?
Йеуда не отстъпи.
— Аз разполагам с големи кредити, господарю — каза той, — и следователно е много време. Ето защо мога да заема на твое величество големи суми и няма от какво да се страхувам дори ако се наложи дълго да чакам изплащането им. Това са съображенията, върху които почива моят план. Ще поискаме от твоите грандове да признаят по принцип правото ти да събираш данъци, но няма да искаме от тях бързо плащане. Ще отсрочим вноските им веднъж, и втори път. А срещу това ще искаме от тях отстъпки, които няма да им струват толкова много. Ще поискаме да дадат на своите градове и села
Твърде умен беше Алфонсо, за да не разбере, че това беше единственият начин да се сломи съпротивата на безсъвестните барони. Та нали и в другите християнски кралства в Испания — Арагон, Навара, Леон — се опитваха да подкрепят гражданите и селяните против грандовете. Това обаче се правеше крайно предпазливо. Самите крале се чувствуваха свързани с грандовете, а не с простолюдието, те бяха рицари, не искаха да признаят дори и пред себе си, че се съюзяват с тълпата против грандовете и никой досега не бе дръзвал да предложи на Алфонсо нещо подобно с толкова откровени думи. Тоя чужденец, който нямаше и понятие какво е рицарство и благородни маниери, се бе осмелил да го стори. С недостойни слова изговаряше той недостойното, което кралят беше принуден да извърши. Алфонсо му бе благодарен и същевременно го мразеше.
— Сериозно ли смяташ — рече с насмешка той, — че можеш с предписания и брътвежи да заставиш един Нунйес или пък един Аренас да се откажат от своите градове и от селяните си? Моите барони са рицари, премъдри ми хитрецо, а не търговци и адвокати.
Йеуда отново преглътна обидата.
— Тия твои рицари — отговори той, — ще се научат, че правото, законът и договорът са нещо също тъй силно и действително, както техните замъци и мечове. Положителен съм, че ще успея да ги науча на това, стига да мога да разчитам на любезната помощ на твое величество.
Вътрешно кралят се бунтуваше срещу силното впечатление, което му правеха спокойствието и увереността на Йеуда. Той продължи упорито да настоява на своето:
— Дори и да дадат в края на краищата свобода на търговията на някое и друго мизерно градче, данъци няма да ми плащат, казвам ти го още отсега. И прави са. В мирно време те не са длъжни да плащат данъци. Тъй съм се заклел и така съм подписал и подпечатил аз, когато те ме направиха крал. Yo el Rey. А сега, благодарение на твоята мъдрост, дълги години няма да има война. Ето на какво се позовават те и на какво разчитат.
— Нека твое величество ми прости — обясни с несъкрушимо спокойствие дон Йеуда, — че защищавам краля от краля. Твоите барони не са прави, доводите им не са основателни. Война — надявам се с цялата си душа — няма да има в продължение на осем години, ала след това, ако ти си останеш такъв, какъвто те знаят всички, война ще има отново. А твоите барони са длъжни да ти оказват военна помощ. Мой дълг като твой ескривано е да положа отрано грижи, за да ти осигуря своевременно средствата за тая война, а това ще рече да започна финансирането й още отсега. Би било неразумно да почна да събирам набързо и както ми попадне парите, необходими за войната, едва когато войната започне. Ще поискаме само една малка ежегодна вноска и ще я искаме на първо време само от градовете ти. На тях ще дадем някои свободи и те на драго сърце ще ти изплащат помощта за въоръжаването. А невъзможно е твоите барони да са лишени дотолкова от рицарски дух, че да ти откажат онова, което твоите граждани ти дават.
Дон Йеуда остави време на Алфонсо да обмисли думите му. Сетне, уверен в победата, той продължи:
— А освен това, господарю, проявявайки истинско рицарско великодушие и с друга една постъпка, ти ще принудиш грандовете да ти плащат тоя малък принос.
— Какви хитрини си измъдрил още? — запита с недоверие дон Алфонсо.
— И до днес — поясни дон Йеуда — в ръцете на емира на Севиля има много пленници от оня злощастен поход. Твоите барони твърде неохотно изпълняват задължението си да откупят тия пленници.
Дон Алфонсо се изчерви. Закон и обичай бе васалът да откупи своя войник, баронът — своя васал, ако той попаднеше в плен през време на службата си при него. Бароните не отричаха това свое задължение, ала тоя път го изпълняваха особено неохотно. Упрекваха краля, че е виновен с привързаността си за похода
