— В Саудитска Арабия са откачени на тема сигурност — отвърна полковникът — и именно поради тази причина произволните промени в рутинните процедури са нещо обичайно. Те винаги ще се подчинят на която и да е заповед, стига да изглежда, че тя е издадена от голямо началство. Аз ще подготвя документа със заповедта, като използвам един празен лист, върху който успях да получа подписа на министъра на вътрешните работи. Няма значение как. Генерал-майор Ал Шахри от Египет отговаря за склада с боеприпасите. Той ще осигури дефектната пратка с патрони. След това Египет ще трябва да получи достъп до саудитския нефт на приемлива за тях цена.

— Ами редовната войска? — попита Салкинд. — Те са петдесет хиляди.

— Да, но не всички са в Рияд. Местните военни подразделения ще са заминали на учение на сто и петдесет километра от града и по план ще трябва да се върнат в Рияд в деня преди генералната репетиция. Обслужването на военните машини е поверено на палестинци, част от огромния чуждестранен контингент от специалисти, които извършват онези дейности, които саудитците не могат. Те ще направят така, че придвижването да стане невъзможно и деветте хиляди войници от Рияд ще бъдат изолирани в пустинята.

— Какво ще получат палестинците в замяна? — попита Коб.

— Възможност да получат гражданство — отвърна Истърхаус. — Въпреки че техническата инфраструктура на Саудитска Арабия се крепи на наетите близо четвърт милион палестинци по всички стъпала на йерархията, те не могат да се сдобият с гражданство. Независимо от вярната им служба, те никога няма да го получат. Но при новия режим те биха могли да се сдобият с гражданство след шестмесечно пребиваване в страната. Тази мярка сама по себе си ще е достатъчна, за да накара един милион палестинци да напуснат Западния бряг и ивицата Газа, Йордания и Ливан и да се заселят в новата си родина, южно от Нефуд, а в северната частна Близкия изток ще се възцари мир.

— А след клането? — въпросът бе зададен от Сайръс Милър. Той не си падаше по смекчените изрази.

— Когато престрелката в стадиона е към края си, той ще бъде подпален — каза полковник Истърхаус с равен глас. — Това е предварително уредено. Пламъците бързо ще погълнат конструкцията на стадиона, заедно с убитите и техните убийци. Камерите ще продължават да снимат, докато и те не се стопят. След това по телевизията ще се появи самият имам.

— Какво ще каже той? — запита Мойр.

— Неща, които ще хвърлят в ужас всичко живо в района на Близкия изток и Запада. За разлика от покойния Хомейни, който винаги говореше много спокойно, този тук е истински луд. Когато ораторства, той изпада в необуздан екстаз, тъй като вярва, че от неговите уста излизат словата на Аллах и Мохамед, които всеки трябва да чуе.

Милър кимна разбиращо. Той също знаеше как се чувства човек избран от Бога за негов наместник.

— Когато завърши заплашителната си реч, в която призовава за незабавно унищожение на всички светски и сунитски правоверни режими около саудитските граници, заканвайки се да използва целия доход от 450 милиона долара на ден в служба на Свещения Терор и, ако му бъде попречено, да унищожи нефтените находища при Хаза, всяко едно арабско кралство, емират, шейхство и република от Оман на юг до турската граница на север, ще затрупат Запада с призиви за помощ. А това означава Америка.

— Ами този прозападен саудитски принц, който ще го замести? — попита Коб. — Ако се провали…

— Няма да се провали — уверено отвърна полковникът. — Точно както военните камиони и изтребителите-бомбардировачи на военновъздушните сили ще бъдат парализирани, за да не могат да предотвратят клането, по същия начин те ще бъдат приведени в готовност, за да се отзоват навреме на призива на принца. Палестинците ще се погрижат за това.

— На път за генералната репетиция принц Халиди бин Судаири ще се отбие в дома ми. Там той ще обърне една чашка — няма съмнение в това, той е алкохолик. В напитката ще има упойващи вещества. В продължение на три дни ще бъде държан в мазето от моите йеменски прислужници. Там той ще подготви по една видео и аудио касета, чрез които ще съобщи, че той, законният наследник на чичо си, е жив и здрав. След това ще призове Америка да окаже помощ за възстановяване на законността. Обърнете внимание на израза, господа — Съединените щати ще се намесят не за да извършат контрапреврат, а за да възстановят законността, с пълната подкрепа на арабския свят. След това ще закарам принца в американското посолство, където той ще бъде в безопасност. Това ще принуди Съединените щати волю-неволю да се намесят, тъй като посолството ще трябва да се отбранява от тълпите шиити, които ще искат принцът да им бъде предаден. Но религиозната полиция, армията и народът все още няма да имат готовност да се опълчат срещу шиитските узурпатори и да ги избият до крак. Смелост за това ще им вдъхне пристигането на първите въздушнопреносими части на Съединените щати.

— А каква ще бъде жетвата след всичко това, полковник? — запита бавно Милър. — Ще получим ли това, което желаем — нефт за Америка?

— Всички ще получат това, което са искали, господа. Палестинците получават своя родина, египтяните — нефтена квота, за да хранят масите. Чичо Сам получава контрол над саудитските и кувейтските запаси и, следователно, над световните цени на нефта за благото на човечеството. Принцът се възкачва на престола — той е жалък пияница, от чието рамо няма да се отделям нито за миг. Само саудитците ще загубят богатството си и ще се върнат да пасат козите си. Сунитските арабски държави ще си вземат поука от всичко това, което става до границите им. Изправени лице в лице срещу шиитите, които ще са изпаднали в безумна ярост от това, че са били толкова близо до успеха и са се провалили, светските държави няма да имат друг избор, освен да подложат фундаментализма на преследване и унищожение преди самите те да станат негова жертва. До пет години в целия район от Каспийско море до Бенгалския залив ще се възцари мир и благоденствие.

Петимата от Аламо седяха смълчани. Двама от тях бяха възнамерявали само да отклонят потока саудитски нефт към Америка и нищо повече. Останалите трима се бяха съгласили да продължат докрай. Това, което току-що бяха чули, бе план за прекрояване на една трета от картата на света. На Мойр и Коб, за разлика от останалите трима, да не говорим за полковника, им мина през ума, че Истърхаус всъщност е един крайно неуравновесен егоцентричен маниак. И двамата осъзнаха, че са се хванали на хоро, от което нито могат да се откопчат, нито могат да спрат.

Сайръс Милър покани Истърхаус на дискретен обяд за двама в трапезарията до кабинета си.

— Никакви проблеми, полковник? — запита той над пресните праскови от собствената му оранжерия. — Наистина ли няма никакви проблеми?

— Би могъл да се появи един, сър — каза внимателно полковникът. — Аз разполагам със сто и четиридесет дни до деня X. Време предостатъчно за изтичане на информация, което може да провали замисъла ни изцяло. Има един младеж, бивш банков служител… понастоящем живее в Лондон. Името му е Ланг. Бих искал някой да поговори с него.

— Разкажете ми — каза Милър. — Разкажете ми за мистър Ланг.

Два часа и половина след бягството им от Олденбург, Куин и Сам влязоха с колата в Гронинген, град в Северна Холандия. Столица на провинция със същото име, Гронинген, както германския град отвъд границата, води началото си от Средновековието, с централна част — Старият град, защитен с пръстенообразен канал. Някога жителите му са можели да се втурнат към центъра, вдигайки след себе си четиринадесетте моста, за да намерят спасение зад рововете с вода.

Градските власти бяха проявили завидна мъдрост, като постановиха, че Старият град не трябва да бъде заграбен от индустриалната зона или в него да нахлуе железобетонът — модерното увлечение, разпространило се в средата на двадесети век. Вместо това той бе възстановен и освежен — окръжност с диаметър почти километър, изпъстрена с алеи, пазарчета, улици, площади, църкви, ресторанти, хотели и пешеходни зони, почти всички с калдаръмена настилка. Напътствана от Куин, Сам спря колата пред хотел „Де Доелен“, където се регистрираха.

В Стария град съвременните здания са рядкост, но едно от тях е облицованият с червени тухли пететажен блок на Раде Маркт, в който се помещава полицейският участък.

— Познаваш ли някого тук? — попита Сам, докато се приближаваха до сградата.

— Да, преди години — призна Куин. — Може и да е излязъл в пенсия. Надявам се, че не е.

Вы читаете Парламентьорът
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату