— Кой бе най-близкият му приятел, от началото до края?
Куин знаеше, че между наемниците, както между полицаите, патрулиращи по двойки, се изгражда здраво бойно другарство. Те си вярват и разчитат един на друг повече от останалите хора, особено когато нещата загрубеят. Бернхард сбърчи чело, като се ровеше из паметта си.
— Да, имаше един, който не се отделяше от него. Бяха се сприятелили, когато Марше бил в Пети отряд. Южноафриканец — те говореха на един и същ език, нали разбирате? Фламандски или Африкаанс.
— Име?
— Преториус. Яни Преториус.
Сърцето на Куин се сви. Южна Африка е толкова далеч, освен това Преториус е често срещано име.
— Какво стана с него? Върна се в Южна Африка? Мъртъв?
— Не, последното, което чух за него бе, че се е установил в Холандия. Всичко бе толкова отдавна. Вижте, не знам къде е той сега. Говоря истината, хер Ленцлингер. Това, което ви казах, научих случайно преди десет години.
— Той наистина не знае повече — запротестира Ленцлингер. — А сега извади това нещо от ухото ми.
Куин знаеше, че нищо повече няма да научи от Бернхард. Той сграбчи отпред пижамата на Ленцлингер и го изкара от леглото.
— Тръгваме към входната врата — каза Куин. — Бавно и спокойно. Бернхард, ръцете върху главата. Тръгваш първи. Ха си мръднал, ха съм пробил на шефа ти още един пъп.
Един след друг заслизаха по тъмните стълби. Когато стигнаха до външната врата, чуха някой да я блъска отвън — кучкарят се мъчеше да влезе вътре.
— Към задния изход — изкомандва Куин.
Те едва бяха изминали половината разстояние до стаята на охраната, когато Куин се блъсна в един дъбов стол, който не бе забелязал, и залитна. Той изпусна Ленцлингер. За миг тантурестият нисък мъж се изстреля към голямата зала, като викаше телохранителите си така, сякаш някой го колеше. Куин халоса Бернхард с пистолета си и го повали на пода, сетне се затича към стаята на охраната и през вратата й — към парка.
Той току-що бе преполовил разстоянието до оградата, когато на вратата зад него се появи Ленцлингер и насъска кучетата след него. Куин се обърна, прицели се в него и натисна веднъж. След това се обърна и продължи да бяга. Чу се вик на болка от търговеца на оръжие, който изчезна обратно в къщата.
Куин натъпка пистолета зад колана си и успя да хване края на спасителното въже, изпреварвайки двата добермана само с десет метра. Когато те скочиха към него, той се залюля към стената, стъпи върху алармената жица отгоре и се стовари върху покрива на камионетката. Цялата къща се разтресе от острия звън на алармената система. Той захвърли стълбата, включи на скорост и се понесе надолу по пътя, преди онези да успеят да организират преследването му.
Както се бяха уговорили, Сам чакаше в колата срещу „Граф фон Олденбург“, взела целия багаж и уредила сметките в хотела. Той изостави камионетката и се прехвърли при нея.
— Давай на запад — каза той. — Шосе Е-22 за Лиер и Холандия.
Хората на Ленцлингер бяха в две коли и имаха радиовръзка както помежду си, така и с къщата в имението. Някой от къщата се бе обадил на най-луксозния хотел в града, „Сити Клъб“, но му бе отговорено, че Куин не е регистриран там. Още десет минути бяха необходими на този човек, за да звънне поред на всички хотели в града, докато не установи накрая, че хер и фрау Куин са напуснали „Граф фон Олденбург“. Но успя все пак да получи общо описание на колата им.
Сам бе излязла от Офенер щрасе и бе поела по околовръстния пръстен 293, когато зад тях се появи сив Мерцедес. Куин се свлече надолу и се сви така, че главата му да бъде под рамката на прозореца. Сам отби от околовръстното шосе и хвана аутобана Е-22. Мерцедесът ги последва.
— Настигат ни — каза тя.
— Карай нормално — изломоти Куин от скривалището си. — Дай им една лъчезарна усмивка и им махни с ръка.
Мерцедесът се изравни с тях. Все още бе тъмно и отвън не можеше да се види вътрешността на форда. Сам обърна глава към тях. Тя не познаваше нито трикрилния гардероб, нито кучкаря от предната сутрин.
Отправи им лъчезарна усмивка и им махна лекичко с ръка. Мъжете я зяпаха безизразно. Изплашените хора, когато бягат, не се усмихват и не махат с ръка. След няколко секунди мерцедесът ускори ход, направи обратен завой на следващата пресечка и се запъти обратно към града. Десет минути по-късно Куин се надигна и седна отново.
— Изглежда, че не си му симпатичен на този хер Ленцлингер — каза Сам.
— Че как да съм му симпатичен? — печално отговори той. — Току-що му гръмнах оная работа.
14.
— Вече е потвърдено, че саудитският празник в чест на Диамантения юбилей от основаването на кралството ще бъде на седемнадесети април — съобщи полковник Истърхаус на групата от Аламо следващата сутрин.
Те се бяха разположили в просторния кабинет на Сайръс Милър, на последния етаж на небостъргача Пан-Глоубъл в центъра на Хюстън.
— Предсрочно е завършен стадионът, струващ половин милиард долара, който е изцяло покрит с купол от синтетична материя с ширина двеста метра. Втората половина от милиарда, отделен за тази проява на самовъзхвала, ще бъде похарчен за храна, бижута, дарове, гостоприемство, луксозни хотели и вили за държавните мъже от целия свят, както и за самото представление. Седем дни преди истинското представление и преди очакваните петдесет хиляди гости от чужбина да са пристигнали, ще има генерална репетиция. Кулминацията на това представление с продължителност цели четири часа ще бъде щурмуването на старата крепост Мусмак, на която ще бъде направено точно копие с истинските й размери и вид, както е изглеждала през 1902 година. Конструкцията ще бъде изградена от най-опитните декоратори и монтажници на Холивуд. „Защитниците“ ще бъдат подбрани от кралската гвардия и ще носят турските одежди от онова време. Атакуващият отряд ще бъде съставен от петдесет млади принца на династията, всичките на коне, и ще бъдат предвождани от един младеж, роднина на краля, който прилича на шейх Абдул Азис от 1901.
— Добре — провлечено каза Сканлън. — Умирам за местен колорит. А преврата?
— Точно тогава той ще бъде извършен — каза полковникът. — Единствената публика в огромния стадион по време на генералната репетиция ще се състои от шестстотинте най-видни представители на династията, начело със самия крал. Всичките те са бащи, чичовци, майки и лели на участниците в представлението и ще са изпълнили сектора, определен за кралската династия. Когато последните участници от предходния номер напуснат стадиона, аз ще задействам компютърната блокировка на изходните врати. След това ще бъдат отворени входните врати, за да пропуснат петдесетте ездача. Това, което никой няма да очаква, с изключение на мен, е че след тях с голяма скорост ще влязат десет камиона. Те ще бъдат дегизирани да изглеждат като военни коли и ще са паркирани край входове. След като и последният камион влезе в стадиона, входните врати ще бъдат блокирани от компютъра. След това и птичка не ще може да изхвръкне оттам. Убийците ще изскочат от камионите, ще се втурнат към кралския сектор и ще открият огън. Една част от тях ще останат на сцената, за да очистят петдесетте принца и „защитниците“ от кралската гвардия, намиращи се в макета на крепостта Мусмак, които ще са въоръжени само с халосни патрони. Петстотинте души от кралската гвардия, разположени около сектора на почетните особи, ще се опитат да ги защитят: Техните боеприпаси ще бъдат дефектни и в повечето случаи ще експлодират в ръцете им, убивайки тези, които ги държат. В други случаи пушките ще блокират. Пълното унищожение на кралската династия ще трае около четиридесет минути. Всяка сцена ще бъде заснета от видеокамери и изпратена по ефир на саудитската телевизия. Не след дълго зрелището ще може да бъде видяно и от повечето страни около залива.
— Как възнамерявате да накарате кралската гвардия да подмени боеприпасите си? — попита Мойр.
