декан на факултета по Западна история в Университета на Монтана в Боузман. Неговият най-виден гост беше младшият сенатор от щата, който идваше чак от Вашингтон. Имаше трима депутати от Капитолия в Хелина1 и трима чиновници от министерството на образованието. Професор Ингълс отключи катинара и те влязоха пеш, като любопитно се оглеждаха.
— Господин сенатор, господа, добре дошли във Форт Херитидж2 — каза професорът. Лицето му грееше от удоволствие. Той беше един от онези щастливци, които притежават невероятно чувство за хумор и са безнадеждно влюбени в професията си. Професор Ингълс се занимаваше с историята на Стария запад и познаваше някогашна Монтана, Войната в Равнините, местните индиански племена, които бяха воювали и ловували там. Форт Херитидж бе мечта, която беше успял да осъществи със стотици заседания в университета. Този ден увенчаваше десетгодишните му усилия. — Този форт и факторията са точно копие на такова място от времето на безсмъртния генерал Къстър. Лично съм надзиравал строежа до най-малка подробност и мога да гарантирам за всичко.
Докато развеждаше групата из дървените сгради, той им разказваше как се е родил проектът с първата му молба до Историческото дружество на Монтана и Тръста за опазване на културното наследство и как открили средства в контролирания от Тръста Фонд за въглищни такси.
Професорът им обясни, че всичко било построено от местен дървен материал, дори гвоздеите били като едно време и не бил използван нито един стоманен винт.
Ентусиазмът му преливаше и заразяваше гостите.
— Форт Херитидж ще се използва за образователни проекти за деца и юноши не само от Монтана, но и предполагам от съседните щати. Вече имаме групови заявки чак от Уайоминг и Южна Дакота. В самия край на резервата на племето кроу има двайсет акра пасища за конете и през лятото ще съберем сено. Специалисти ще косят сеното по някогашния начин. Гостите ще виждат какъв е бил животът на границата преди сто години. Уверявам ви, че такова нещо няма в цяла Америка.
— Харесва ми, много ми харесва — каза сенаторът. — А как ще осигурите персонал?
— Това е нашата най-голяма гордост, господин сенатор. Вие не се намирате в музей, а в истински форт от седемдесетте години на деветнайсети век. Средствата стигат да назначим до шейсет младежи през лятото, когато са най-големите национални празници и ученическите ваканции. Ще използваме главно студенти от различните театрални школи в Монтана. Не можете да си представите колко много хора проявиха интерес. Вече имаме шейсет доброволци. Самият аз ще съм майор Ингълс от Втора кавалерия, командир на форта. Ще имам сержант, ефрейтор и осем редници, всички студенти, които могат да яздят. Коне ни заеха доброжелателно настроени към проекта собственици на ранчо.
— Ще има и млади жени, които ще играят ролята на готвачки и перачки — продължи той. — Дрехите ще са точно такива, каквито са се носели по онова време. Други студенти ще са трапери от планините, следотърсачи от равнините и заселници, пътуващи на запад, за да прекосят Скалистите планини. Един истински ковач се съгласи да дойде при нас и гостите ще видят как подковава конете. Ще използвам черквата на форта ей там и ще пеем химни от онези дни. Момичетата ще имат отделна спалня, разбира се, и групова отговорничка в лицето на моята асистентка Шарлот Бевън. Войниците ще спят в едната сграда, цивилните — в другата. Уверявам ви, не е пропусната нито една подробност.
— Но съвременните млади хора не могат без някои неща. Ами личната ви хигиена, пресните плодове и зеленчуци? — попита един конгресмен от Хелина.
— Абсолютно прав сте — възкликна професорът. — Наистина има три области, в които си позволихме да не имитираме миналото. Във форта няма да има заредени огнестрелни оръжия. Всички револвери и пушки ще са копия, освен няколко, които стрелят с халосни патрони. Що се отнася до хигиената, виждате ли онази оръжейна? Вътре има пирамиди с копия на пушки „Спрингфийлд“, но вътрешната стена е фалшива и зад нея има баня с гореща вода, тоалетни, кранове, мивки и душове. А онази огромна бъчва за дъждовна вода? Влиза се през таен вход отзад. Вътре има хладилно помещение за месо, зеленчуци и плодове. Всичко действа с газ. Няма електричество. Само свещи и газени лампи.
Намираха се пред вратата на спалнята за пътници. Един от чиновниците надникна вътре и отбеляза:
— Май че си имате гостенин.
Всички погледнаха койката в ъгъла. После откриха още следи. Конски фъшкии в конюшнята, въглени от огън. Сенаторът избухна в смях.
— Като че ли някой от гостите ви не е имал търпение — каза столичният политик. — Може пък да е истински пионер.
Всички се разсмяха.
— Браво, професоре. Сигурен съм, че всички сме единодушни. Заслужавате поздравления. Това място е гордост за нашия щат.
После си тръгнаха. Професорът заключи портата, като продължаваше да се чуди за койката и фъшкиите. Трите автомобила потеглиха по дълбоките коловози до дългата ивица черна скала, магистрала 30, и завиха на север към Билингс и летището.
След два часа Бен Крейг се върна от лов. Първият знак, че уединението му е било нарушено, бе залостената отвътре врата до черквата.
Провери голямата порта, но тя беше заключена. Навън имаше странни следи, каквито никога не беше виждал, като от колела на фургон, но по-широки и със зигзаговидни шарки в тях.
С пушка в ръка Крейг прескочи стената, но след едночасова проверка се увери, че вътре няма никого. Отвори вратата, вкара Роузбъд, изтърка я и я нахрани, после разгледа следите от стъпки на плаца. Бяха от обувки, подметките на някои от които също бяха оставили зигзаговидни шарки, ала нямаше следи от копита. Навън също. Всичко това беше изключително странно.
След две седмици пристигнаха законните обитатели на форта. Крейг пак бе на лов в подножието на Прайър.
Колоната се състоеше от три автобуса, четири автомобила и двадесет коня в големи сребристи фургони. Когато разтовариха всичко, колите си заминаха.
Още в Билингс бяха облекли костюми, подходящи за различните им роли. Всеки имаше мешка с втори чифт дрехи и лични вещи. Професорът ги бе проверил и беше настоял да не носят нищо „модерно“. Не се позволяваха електрически уреди. Някои трудно се бяха разделили с транзисторите си, но това изрично се посочваше в договора. Не бяха разрешени дори книги, издадени през този век. Професор Ингълс смяташе, че цялостното връщане с един век назад е извънредно важно и с оглед на пълната автентичност, и от психологическа гледна точка.
— След време наистина ще започнете да вярвате, че сте пионери, които живеят в решителен момент от историята на Монтана — каза им той.
Няколко часа студентите с растящо въодушевление разглеждаха новия си дом.
Кавалеристите вкараха конете си в конюшнята и си разпределиха леглата във военната спалня. На стената бяха закачени два плаката — на Ракел Уелч и Урсула Андерс, но незабавно бяха конфискувани. Всички се шегуваха и бяха радостно възбудени.
Цивилните работници, ковачът, търговците, готвачките, следотърсачите и заселниците от Изток се настаниха във втората голяма сграда. Осемте момичета бяха отведени в спалнята им от госпожица Бевън. До главния вход спряха два прерийни фургона, покрити с бял брезент и теглени от тежки товарни коне. Те щяха да привличат вниманието на бъдещите гости.
В късния следобед на малко повече от половин километър от форта Бен Крейг дръпна юздите на Роузбъд и тревожно впери очи напред. Портите зееха. Вътре бяха спрели два фургона и по плаца се движеха хора. На стълба над портата се вееше съюзното знаме. Забеляза две сини униформи. Бе чакал седмици, за да може да попита някого къде са отишли шайените, но сега не беше толкова сигурен.
След като се поколеба около половин час, той продължи напред. Влезе през портата точно преди двама войници да я затворят. Те любопитно го погледнаха, но не казаха нищо. Крейг скочи от седлото и поведе Роузбъд към конюшнята. По средата на пътя го пресрещнаха.
Госпожица Бевън бе симпатична жена, добродушна американка, русокоса, сериозна, с луничав нос и широка усмивка. Тя весело поздрави Бен Крейг.
— Здрасти.
