Два дена по-късно един джъмбо джет от Торонто кацна на летище Хийтроу в Лондон. Сред пътниците беше Азамат Крим, роден в Канада, син на емигрант, който, подобно на Ендрю Дрейк, бе приел английско име и сега се казваше Артър Криминс. Дрейк отдавна го беше набелязал като човек, който напълно споделя неговите собствени възгледи.
Посрещна го на летището и оттам го закара направо в апартамента си на „Бейзуотър Роуд“.
Азамат Крим беше кримски татарин. Нисък, мургав и къдрав. За разлика от бащата на Дрейк, през Втората световна война неговият се бе сражавал на страната на Червената армия. Верността му към Русия не му бе донесла нищо. След войната Сталин изсели целия му народ в азиатските съветски републики. Десетки хиляди кримски татари измряха по пътя в камионите за говеда, с които ги превозваха. Още толкова замръзнаха в ледовитите степи на Казахстан и Сибир.
В германския военнопленнически лагер Чингис Крим научи за гибелта на цялото си семейство. През 1945 година го освободиха канадците и за негово щастие не го изпратиха в Съветския съюз, където сигурно щеше да изгние в някой сталински лагер. Чингис се сприятели с един канадски офицер, бивш състезател по родео от Калгари. Веднъж канадецът видя как татаринът язди в една австрийска ферма и се възхити на умението му. После му помогна да емигрира в Канада. Там по-късно Чингис Крим се ожени и му се роди син. Азамат вече бе на трийсет години и също както Дрейк ненавиждаше Кремъл заради всичко, което бе причинил на сънародниците му.
Когато пристигнаха в апартамента, Дрейк му обясни плана си и татаринът се съгласи да участвува в осъществяването му. Двамата доизпипаха последните неуточнени подробности на акцията за обезпечаване на средства и се заеха с обира на една банка в Северна Англия.
Щом пристигна в службата си, Адам Мънроу незабавно се яви пред ръководещия го от Центъра офицер Бари Фърндейл, шеф на Съветския отдел. Преди години Фърндейл си бе отслужил своето зад граница и бе участвал при разпитите на Олег Пенковски, състояли се по време на краткотрайните посещения на руснака в Лондон. Пенковски няколко пъти бе придружавал съветски търговски делегации до Англия.
Фърндейл бе нисък, закръглен, червендалест веселяк. Той прикриваше острия си ум и широките си познания по съветската проблематика под маската на добродушност и наивност.
Фърндейл изслуша целия запис. Двамата с Мънроу се бяха настанили в кабинета му, който се намираше на четвъртия етаж в сградата на Сикрет Интелиджънс Сървис. Когато лентата свърши, шефът на Съветския отдел скочи и закрачи нервно напред-назад, като търкаше припряно стъклата на очилата си. Не можеше да скрие вълнението си.
— Господи! Адам, приятелю, това е безценен материал! Невероятно!
— Дано излезе достоверен — предпазливо му отвърна Мънроу.
Фърндейл се сепна, сякаш тази мисъл не му бе минала през главата.
— Да, разбира се. Ако е достоверен. Кажи ми как го докопа?
Мънроу му разказа. Само излъга, че Анатолий Кривой е източникът на лентата.
— Кривой, да, да, знам го, разбира се! — рече Фърндейл. — Е, сега трябва да преведа записа на английски и да го покажа на Господаря. Такъв агент се случва веднъж на двайсет години. Не мога да те пусна да се върнеш утре в Москва. Имаш ли къде да отседнеш? В клуба? Чудесно. Хайде, иди си почини, хапни нещо свястно за вечеря и остани няколко дена в клуба.
Фърндейл телефонира на жена си и я предупреди, че довечера няма да се прибира в скромната им къща в Пинър, а ще пренощува в града. Тя знаеше какво работи мъжа й и отдавна бе свикнала с честите му отсъствия.
Той се затвори в кабинета си и цяла нощ превежда записа. Знаеше руски много добре, само дето произношението му не бе като на родения полиглот Мънроу. Нито докладът на Яковлев, нито последвалите го реакции не затрудниха Фърндейл в езиково отношение.
В десет часа на следващата сутрин недоспал, но обръснат и закусил, свеж и розов както винаги, началникът на Съветския отдел се обади по вътрешния телефон на секретарката на сър Найджъл и поиска среща с генералния директор. След десет минути се качи при него.
Сър Найджъл Ървин прочете ръкописа, остави го на бюрото си и се загледа в магнетофонната ролка, която Фърндейл бе донесъл.
— Достоверна ли е информацията?
Бари Фърндейл беше свалил маската на веселяк. Той познаваше сър Найджъл от години и това, че приятелят му бе станал „сър“ и се бе издигнал до най-висшия пост в службата, не бе променило отношенията им.
— Не знам — замислено отговори той. — Трябва добре да я проверим. Възможно е. Адам ми каза, че се е запознал с този Кривой на прием в чешкото посолство преди две седмици. Ако Кривой е решил да ни се предложи, не би могъл да избере по-добро място. Пенковски подходи по същия начин. Запозна се с наш дипломат на неутрална територия и насрочи тайна среща след няколко дни. Естествено бяхме много предпазливи, докато не проверихме получената от него информация. Мисля, че и сега трябва да действаме аналогично.
— Казвай, какво точно предлагаш? — попита го сър Найджъл.
Фърндейл отново започна да си бърше очилата. Колегите му се шегуваха, че скоростта, с която търкаше лещите, съответства на скоростта, с която мисли. А в момента Фърндейл лъскаше бясно.
— Първо: в случай че това е клопка, искам Мънроу да остане тук, докато не проверя лентата. Има вероятност информацията да е подхвърлена и противникът да цели конфронтация между нашите страни.
— Полага ли му се отпуск? — попита сър Найджъл.
— Има да взема две седмици от миналата година. Не успя да ги използва, защото от школата направо го изпратихме в Москва.
— Нека си вземе отпуската, но да се обажда периодично. И да не напуска Англия, Бари! Не искам да ми се мотае из чужбина, преди ла сме изяснили достоверността на информацията.
— Стигнахме до лентата — продължи Фърндейл. — Записът може да бъде разделен на две части: доклала на Яковлев и репликите на членовете на Политбюро. Мисля, че не разполагаме със запис на гласа на академика. Не може да подложим първата част от лентата на звуков анализ. Но ми се ще да проверя достоверността на терминологията, която Яковлев използва. В Министерството на земеделието има много добри специалисти по химическата обработка на зърното. Естествено няма да им казвам за какво точно става дума. Искам само да разбера дали такава авария с впръскващия клапан е възможна и какви са последствията от употребата на прекомерни дози „Линдан“.
— Помниш ли онзи доклад, който братовчедите ни показаха преди месец? — попита го сър Найджъл. — Със снимките, направени от спътниците „Кондор“?
— Разбира се.
— Провери дали данните от него съответстват на нашата версия. Какво друго ще предприемеш?
— Втората половина от записа ще подложим на звуков анализ — отговори му Фърндейл. — Ще я разделя на части, така че специалистите да не разберат за какво става дума. Освен това ще възложа на нашите специалисти по руски от езиковата лаборатория в Бийкънсфийлд да установят самоличността на отделните участници в разговора чрез изследване на фразеологията, синтаксиса, диалектите, употребата на специфични изрази и така нататък. Но решаващи са резултатите от звуковия анализ на гласовете.
Сър Найджъл кимна. И двамата знаеха, че всеки човешки глас, превърнат в електронни трептения, е уникален също като отпечатъците от пръсти.
— Добре, Бари — съгласи се шефът на разузнаването. — За случая знаем само аз, ти и Мънроу. На други хора — нито дума! Не искам да пробуждаме напразни надежди. Възможно е да се окаже, че лентата е някаква уловка. Отсега нататък да не съм чул името Анатолий Кривой! Измисли му някакъв псевдоним.
Два часа по-късно Бари Фърндейл се обади по телефона на Мънроу, който тъкмо бе седнал да обядва в клуба си. Тъй като разговорът се водеше по открита телефонна линия, двамата използваха обичайната за такива случаи търговска терминология.
— Изпълнителният директор е много доволен от доклада за продажбите — каза Фърндейл на Мънроу. —
