надлежно регистрирано, но тъй като през следващите седмици не се появи и следа от чантата или съдържанието й, инцидентът бе забравен.
Междувременно Марти Шулбърг се отби в своето консулство на Гровнър Скуеър в Лондон, съобщи за кражбата на паспорта си и получи документи, с които да отлети обратно за САЩ след едномесечна почивка из високите плата на Шотландия с приятелката си, участничка в програмата за разменни студентски гостувания. В консулството кражбата бе регистрирана, съобщена в Държавния департамент във Вашингтон и надлежно забравена и от двете институции.
Никога няма да стане ясно с положителност колко пътници от пристигащите на двата терминала на лондонското международно летище са били наблюдавани с бинокъл от терасите за посрещачи в момента, когато са се показвали от кацналите самолети и са поемали надолу по траповете. Въпреки възрастовите различия двамата лишени от паспорти имаха по нещо общо. Бяха високи около метър и осемдесет, слаби, широкоплещести, синеоки и с черти като на ненатрапчивия англичанин, който ги проследяваше и ограбваше. Иначе пастор Йенсен бе четиридесет и осем годишен, с побелели коси и с очила в златни рамки, които употребяваше за четене. Марти Шулбърг беше на двадесет и пет, с кестенява коса и очила в дебели рамки, които носеше постоянно.
Чакала изучи внимателно тези две лица, седнал зад писалището в своето жилище на Саут Одри Стрийт. Още един ден му отнеха посещения в магазини за театрален реквизит, оптика и за мъжко облекло в Уест Енд, специализиран за американски дрехи, произведени главно в Ню Йорк. Снабди се и с чифт сини контактни лещи без диоптри, два чифта очила, също без диоптри — едните в златни, а другите в тежки черни рамки, цялостен комплект облекло тип небрежен американец, съставен от черни кожени маратонки, тениска и долни гащета, мръснобели панталони, тънко небесносиньо найлоново яке с цип и плетени яка и ръкавели в червено и бяло, всичко произведено в Ню Йорк. Снабди се също с духовническа бяла риза, колосана обърната яка и черен нагръдник. Етикетите им бяха внимателно отстранени.
Последното му посещение за деня го отведе в голям магазин за мъжки перуки в Челси, собственост на двама хомосексуалисти. Оттам купи комплект за боядисване на коса в умереносиво, както и друг за кестенява заедно с немногословно и точно упътване как да си служи с боите за постигане на най-естествен цвят за кратко време. Купи и няколко четчици за нанасяне на боите. Иначе, с изключение на комплекта американски дрехи, във всеки магазин купуваше само по една вещ.
На следващия ден, 18 юли, в долния край на една от вътрешните страници на „Льо Фигаро“ се появи кратко съобщение: след тежък мозъчен удар, получен в кабинета му на Ке дез Орфевр, по пътя за болницата бе починал заместник-шефът на Криминалния отдел на Следствената полиция комисар Иполит Дюпюи. Посочен бе и неговият приемник — комисар Клод Льобел, шеф на отдел „Убийства“. Предвид огромното натоварване на всички отдели през летните месеци, той щял незабавно да поеме новите си функции. Чакала, който четеше всекидневно всички пристигащи в Лондон френски вестници, прочете съобщението, понеже погледът му попадна на думата „Criminelle“ в заглавието, но не се замисли по въпроса.
Преди да започне ежедневните си наблюдения на летището, той бе решил да проведе цялата операция под чуждо име. Едно от най-лесните неща на света е човек да се сдобие с фалшив британски паспорт. Чакала тръгна по пътя, известен на всички наемници, контрабандисти и други желаещи да преминават държавни граници под чуждо име. Най-напред предприе пътуване с кола по долината на Темза в търсене на малки селища. В третото посетено от него гробище откри интересуващата го надгробна плоча — на Александър Дуган, починал през 1931-ва на две години и половина. Ако бе живяло, в този юлски ден на 1963 година детето щеше да е с няколко месеца по-възрастно от Чакала. Възрастният енорийски свещеник, когото посети в дома му, бе любезен и готов да услужи, когато научи, че гостът е любител генеалог, поставил си задачата да състави родовото дърво на семейство Дуган. Непознатият научи, че в миналото такова семейство наистина се било заселило тук. Той се поинтересува свенливо дали не би могъл да се запознае с църковния регистър, за да улесни своя труд.
Свещеникът бе самата любезност, а един комплимент по повод красотата на малката норманска постройка, притурен към дарението за нейното реставриране, затопли още повече атмосферата. От регистъра Чакала научи, че и двамата съпрузи Дуган са починали през последните седем години, изпреварени, уви, от единственото си чедо Александър, погребан в същото това гробище преди повече от три десетилетия. Чакала нехайно разгръщаше църковната книга за 1929 година, изпъстрена с раждания, женитби и смърт, докато името Дуган, написано с наклонен свещенически почерк върху страниците за месец април, привлече погледа му.
Посетителят записа данните, благодари словоохотливо на свещеника и си замина. Завърнал се в Лондон, Чакала се представи в Централния регистър за раждания, бракове и смърт, където един услужлив млад чиновник, без да задава въпроси, прие визитната му картичка, според която притежателят й бе съдружник в адвокатска кантора на Маркет Дрейтън в графство Шропшир. Със същото доверие бе прието и обяснението, че издирва внуците на починала наскоро клиентка, оставила им цялото си състояние. Един от внуците бил Александър Джеймс Куентин Дуган, роден на трети април 1929 година в Самборн Фишли, енория Свети Марк.
Повечето британски чиновници правят всичко, което е по силите им, за да услужат на любезно обърналия се, към тях гражданин, и младшият служител в този случай не бе изключение. Една справка в регистрите показа, че въпросното дете фигурира с точно посочените от посетителя данни, но на осми ноември 1931 година загинало при катастрофа. Срещу НЯКОЛКО шилинга Чакала получи копия както от свидетелството за раждане, така и от смъртния акт. По пътя за вкъщи той се отби в един клон на Министерството на труда, откъдето взе паспортен формуляр, и в магазин за играчки, за да купи за петнадесет шилинга детски печатарски комплект. Накрая купи от пощата ордер на стойност една лира.
У дома попълни формуляра с точните данни на Дуган, но с описание на собствената си личност: ръст, цвят на косата и очите, а в графата „професия“ отбеляза само „Бизнесмен“. Попълни и точните имена на родителите на Дуган, които преписа от акта за раждане на детето. Като автор на заверката вписа негово преподобие Джеймс Елдъри, енорийски свещеник в Самборн Фишли, с когото бе разговарял същата сутрин и чието име бе услужливо изписано върху табелката на черковната врата. С тънко перо и разредено мастило внимателно имитира подписа на свещеника, а с помощта на печатарския комплект уверено положи до името му следния текст: „Енорийска черква «Свети Марк» в Самборн Фишли“. Копието от акта за раждане, формулярът и пощенският ордер бяха изпратени в паспортната служба на Пети Франс. Смъртният акт бе унищожен.
Чисто новият паспорт пристигна по пощата на посредническия адрес след четири дни, докато Чакала четеше утринното издание на „Льо Фигаро“. Взе си го следобед. По-късно същия ден заключи жилището и се отправи към летището, откъдето взе самолет за Копенхаген, като отново плати билета в брой, за да избегне попълването на чек. В двойното дъно на куфара, не по-дебело от списание и почти неоткриваемо, освен при най-щателен оглед, лежаха две хиляди лири стерлинги, които бе извадил същия ден от наетия сейф в хранилището на адвокатската фирма.
Посещението в Копенхаген бе кратко и делово. Преди да напусне летище Каструп, Чакала ангажира място за полета на САБЕНА33 до Брюксел на другия ден следобед. В датската столица бе вече късно за пазаруване, така че нае стая в „Hotel d’Angleterre“ на Конгс Ни Тров, нахрани се царски в „Седемте нации“, пофлиртува с две руси датчанки в парка Тиволи и към един часа след полунощ бе вече в леглото.
На следващия ден купи лек сив свещенически костюм от най-известния магазин за мъжко облекло в центъра на Копенхаген, чифт обикновени черни обувки, чорапи, бельо и три бели ризи с подвижни яки. Във всеки случай внимаваше стоката да има от вътрешната страна само етикети на датски производители. В случая с трите ризи, които не му трябваха, целеше да се сдобие с етикетчета, за да ги пришие към свещеническата риза, яката и нагръдника, купени в Лондон, с обяснението, че е студент теолог, комуто предстои посвещаване в духовнически сан.
Последната покупка бе датски пътеводител за по-забележителните черкви и катедрали във Франция.
