— Основното е свързано с размерите, не с дължината, а с обема на отделните части. Магазинът и патронникът не бива да са по-големи от това… — Гостът вдигна дясната си ръка и допря върха на средния пръст о палеца си във формата на буквата О, с диаметър по-малък от шест сантиметра. — Ще рече, че няма да е самозарядна пушка, тъй като газовата камера е по-голяма от това и поради същата причина няма място за пружината. Вероятно ще трябва да е еднозарядна карабина.
Г-н Гоосенс гледаше в тавана, а съзнанието му попиваше думите на посетителя и изграждаше образа на пушка с изключително тънки работни части.
— Продължавайте, продължавайте — промърмори той.
— От друга страна, ръчката на затвора не може да се дърпа встрани, както е при „Маузер“ 7,92 или „Лий Енфийлд“ 303. Затворът трябва да се издърпва назад към рамото с помощта на палеца и показалеца, за да може патронът да се вкара в патронника. Не бива да има предпазител, а самият спусък да бъде подвижен, за да може да се монтира непосредствено преди стрелба.
— Защо? — попита белгиецът.
— Защото целият механизъм трябва да се побира в цилиндрична кутия за съхранение и пренасяне, а самата кутия не бива да бие на око. Затова, поради причини, които ще ви обясня, диаметърът не бива да надвишава току-що посочения. Възможно ли е да се конструира подвижен спусък?
— Естествено, почти всичко е възможно. Разбира се, мога да изработя и еднозарядна карабина, която да се чупи за зареждане като ловна пушка. Това би ни позволило изобщо да премахнем затвора, но от друга страна, налага конструирането на шарнир, така че не печелим кой знае какво. Освен това подобно оръжие трябва да се изработи от а-бе. Ще трябва да струговам патронника и магазина от цяло парче метал. Нелека задача за една малка работилница, но в рамките на възможното.
— Колко време ще е необходимо? — попита Англичанина.
Белгиецът сви рамене и разпери ръце.
— Боя се, че няколко месеца.
— Не разполагам с толкова време.
— В такъв случай ще се наложи да купя оръжието от магазин и да направя някои модификации. Продължавайте моля.
— Точно така. Пушката трябва да бъде освен всичко и лека. Няма нужда от голям калибър — работата ще се свърши от куршума. Цевта да бъде къса, може би не повече от тридесет сантиметра…
— От какво разстояние ще трябва да стреляте?
— Още не е уточнено, но вероятно не повече от сто и тридесет метра.
— В главата или в гърдите?
— Вероятно в главата. Може би и в гърдите, но в главата е по-сигурно.
— Да, смъртта е по-сигурна при добро попадение — отбеляза белгиецът. — Но пък попадението в гърдите е по-вероятно. Поне при употребата на леко оръжие, с къса цев, при разстояние от сто и тридесет метра и възможни усложнения. Щом като не сте решили дали в главата или гърдите, вероятно между вас и целта ще минават хора?
— Не е изключено.
— Ще имате ли възможност да стреляте втори път, като отчетете секундите, необходими за изваждане на празната гилза, презареждане и прицелване?
— Почти сигурно не. Само ако използвам заглушител, а първият изстрел изобщо не порази целта и остане незабелязан от околните. Но аз трябва да използвам заглушител дори при пряко попадение от първия път в слепоочието, просто за да улесня измъкването си. За целта ми трябват няколко минути, преди някой да установи, дори приблизително, откъде е дошъл куршумът.
Белгиецът продължи да кима, но вече гледаше в бележника върху бюрото, а не в тавана.
— В такъв случай най-добре да използвате взривни куршуми. Ще ви приготвя няколко заедно с оръжието. Знаете какво имам предвид?
Англичанина кимна.
— Глицерин или живак?
— Живак. Много по-чисто и елегантно. Има ли още нещо около пушката?
— Страхувам се, че да. За да спестим от обема, трябва изцяло да се лишим от дървения приклад и ложата. Ще ми трябва сгъваем метален приклад като на автомата „Стен“, при това и трите му съставни части — долната, горната и раменната опора — да могат да се разглобяват на отделни стволове. И най- накрая, необходими са първокласен заглушител и оптически прицел. Те също трябва да се свалят за съхранение и пренасяне.
Белгиецът размишлява дълго, като в същото време отпиваше от бирата, докато я пресуши. Англичанина стана нетърпелив.
— Е, ще можете ли?
Г-н Гоосенс сякаш се върна от царството на мечтите. На устните му се появи извинителна усмивка.
— Простете. Поръчката е много сложна. Но мога да я изпълня. Досега винаги съм изработвал искания предмет. Всъщност това, което обрисувахте, е ловна екипировка, която трябва да се пренесе безпрепятствено през известни бариери. Трябва ви ловна пушка и вие ще я получите. Не двадесет и втори калибър, тъй като той е за зайци. Нито пък „Ремингтон“ 300, който в никой случай не би се вместил в посочените от вас ограничения за обема.
Мисля, че вече знам какво ви трябва и лесно ще мога да го купя в някой брюкселски спортен магазин. Скъпо, прецизно оръжие. Много точно, красиво изработено, при това леко и тънко. Подобни пушки се използуват за диви кози и дребни сърни, но ако се зареди с взривни куршуми, е подходящо и за едър дивеч… Кажете, моля,… ъъъ…, господинът… бавно или бързо ще се движи, или може би ще стои неподвижен?
— Неподвижен.
— Тогава няма проблеми. Изготвянето на сгъваем приклад от три отделни ствола и подвижен спусък е чисто технически проблем. Резбата за заглушителя и скъсяването на цевта с двадесет сантиметра мога да изработя сам. Обаче се губи при точността от скъсяването на цевта. Жалко, жалко. Добър стрелец ли сте?
Англичанина кимна.
— Е, тогава при наличието на оптически прицел няма да има проблеми с неподвижна фигура на сто и тридесет метра. Заглушителя аз лично ще изработя. Не е сложно приспособление, но трудно се намира в готов вид, особено с такава дължина — на ловна пушка не се слага заглушител. Впрочем, господине, споменахте нещо за цилиндрични кутии за пренасяне на оръжието в разглобен вид. Какво точно имахте предвид?
Англичанина се изправи, отиде до бюрото и се надвеси над белгиеца. Посегна към вътрешния си джоб и за миг в погледа на дребния човек се мярна страх. Той едва сега забеляза, че каквото и изражение да приемаше лицето на наемния убиец, то не засягаше очите, които бяха като замрежени от сиви ивици — струйки дим, пазещи ги от всякакво чувство. Ала Англичанина просто измъкна сребърен молив, чийто графит се показваше при завъртване.
Обърна към себе си бележника на г-н Гоосенс и светкавично бързо скицира нещо.
— Познахте ли какво е това? — попита, след като отново обърна бележника към оръжейния майстор.
— Естествено — отвърна белгиецът. Трябваше му само един поглед към точната скица.
— Добре. Значи цялата работа се състои от алуминиеви тръби, които се завинтват една към друга. В тази тук — Англичанина почука с върха на молива по скицата — ще влезе единият ствол на сгъваемия приклад. А в тази — другият. И двата са скрити в тръбите, образуващи тази част. Раменната опора е това… тук… цялото. Така че то е единствената част, изпълняваща две функции, без никакви изменения.
Тук — гостът посочи друго място от диаграмата, а очите на белгиеца се разшириха от учудване, — в най-широката част, се намира тръбата с най-голям диаметър. Тя съдържа патронника и ударника. Завинтва се към цевта без никакъв луфт. Ясно е, че щом се използува оптически прицел, няма нужда от мушка, така че цялото това се измъква с лекота от тръбата, когато тя се развие. Останалите две части — тази и тази — поемат самия прицел и заглушителя. И накрая патроните. Те трябва да се поместят в тампона най-отдолу. В сглобен вид цялата конструкция трябва да може да мине за това, на което прилича. Когато се разглоби на
