през Валонската долина.
Преди слънцето да достигне зенита, беше отминал Намюр и Марш, като следваше пътните знаци, според които до Бастон не оставаха много километри. След като премина през градчето, разорано до основи през зимата на 1944 година от танковете „Тигър“ на Хасо фон Мантойфел, Чакала пое по хълмовете южно от града. Гората ставаше все по-гъста, виещият се път все по-често биваше засенчван от вековни буки и брястове и все по-рядко през дърветата се прокрадваше самотен слънчев лъч.
На осем километра извън града забеляза тесен коловоз, навлизащ в гората. Пое по него и след още около километър и половина попадна на друго тясно отклонение. Вкара колата няколко метра навътре и я скри сред ниски шубраци. Изчака известно време в сенчестата горска прохлада, запалил цигара и заслушан в пукането на охлаждащия се блок на двигателя, шепота на вятъра във върхарите и далечното гугукане.
Слезе бавно от колата, отключи багажника и остави раницата върху капака. Една по една смени дрехите си, сгъна безупречния гълъбовосив костюм върху задната седалка на симката и нахлузи грубите панталони. Беше достатъчно топло, за да няма нужда от сако, и той само смени затворената риза и вратовръзка с карираната рубашка, каквито носят дървосекачите. Най-накрая леките и скъпи градски обувки отстъпиха място на туристическите боти и вълнените чорапи, в които напъха маншетите на панталона.
Една по една отви съставните части на пушката и ги сглоби парче по парче. Заглушителя сложи в единия джоб на панталона, а оптическия прицел в другия. В левия джоб на ризата изсипа двадесетина патрона от кутийката, а единствения експлодиращ, все още увит в меката хартийка, пусна в десния.
Когато цялата пушка бе сглобена, той я положи върху капака и отиде отново до багажника, откъдето измъкна купеното предната вечер от една сергия на брюкселския пазар. Преди да се върне в хотела, го остави за през нощта в багажника. Беше зеленокор пъпеш. Заключи багажника, пусна пъпеша в празната раница заедно с боите, четките и един ловджийски нож, заключи колата и навлезе в гората. Тъкмо преваляше пладне.
След десет минути откри дълго и тясно открито пространство — поляна, от чийто край имаше ясна видимост на около сто и петдесет метра. Подпря пушката на едно дърво и след като отброи сто и петдесет крачки, потърси друго, откъдето да се вижда оставеното оръжие. Изсипа съдържанието на раницата на земята, отвори капачките на двете кутийки с боя и се залови за пъпеша. Горната и долната му част бяха бързо оцветени в кафяво. Средата стана розова. Докато и двата цвята не бяха още засъхнали, грубо очерта с показалец очи, нос, мустаци и уста.
Като заби ножа в горната част на пъпеша, за да не размаже с пръсти боята, Чакала много внимателно го пусна в пазарската мрежа. Тънките корди и едрата мрежа не можеха да прикрият очертанията нито на самия пъпеш, нито на нарисуваното върху него.
Най-накрая заби със сила ножа в ствола на дървото на около два метра височина и окачи през чирените му дръжките на мрежата. Кафяво-розовият пъпеш висеше на фона на зелената кора на дървото като гротескна отрязана човешка глава. Чакала отстъпи и разгледа резултата на своя труд. От сто и петдесет метра разстояние вършеше работа.
Затвори двете кутийки боя и ги запокити далеч в гората, където те изчезнаха шумно в шубраците. Четчиците забучи в покритата с мъх земя колкото можа надълбоко, а после ги затъпка с крак, докато и те изчезнаха от поглед. Взе раницата и се върна при пушката.
Заглушителят бе завит с лекота докрай в горната част на ствола. Оптическият прицел пасна точно. Чакала изтегли затвора и вкара първия заряд в патронника. Примижа в окуляра и потърси своята цел, виснала в другия край на поляната. Когато я съзря, остана изненадан от това колко бе голяма и ясно очертана. Ако това бе глава на жив човек, щеше да изглежда, че е на не повече от тридесетина метра. Различаваше пресичащите се корди на мрежата и дори следите от собствения си пръст, маркирал основните черти на лицето.
Измени малко положението на тялото си, облегна се на едно дърво, за да улесни прицелването, и отново примижа. Двете кръстосани нишки в тръбата като че не бяха съвсем в центъра и той напипа с дясната ръка двете болтчета, с чието завъртане докара кръстчето в самия център. Доволен от стореното, се прицели в средата на пъпеша и стреля.
Откатът бе по-слаб от очаквания, а приглушеното „пуф“ на заглушителя надали би се чуло в някоя тиха улица. С пушка под мишница, прекоси поляната и разгледа пъпеша. Куршумът бе одраскал кората на плода в горния десен край, беше скъсал част от мрежата и се бе забил в дървото. Чакала се върна на мястото си и стреля още веднъж, като се прицели точно както първия път.
Резултатът бе същият — с по-малко от сантиметър разлика. Даде общо четири изстрела, без да пипа болтчетата за настройване на прицела, докато се убеди, че стреля точно, но оптиката го насочва високо и малко вдясно. Чак тогава използва болтчетата.
Следващият изстрел попадна ниско и вляво. За да е напълно сигурен, отново прекоси поляната и разгледа оставеното от куршума входно отверстие. То се намираше в левия ъгъл на нарисуваната върху главата уста.
Стреля още три пъти при същото положение на прицела и куршумите попаднаха в същия участък. Накрая върна настройката на косъм.
Деветият куршум попадна точно в челото, където го бе насочил. За трети път отиде до целта и като извади от джоба си парче тебешир, очерта с него поразените от куршуми участъци — дясно горе, в левия ъгъл на устата и точното попадение в средата на челото.
Оттук насетне Чакала порази едно след друго двете очи, горния край на носа, горната устна и брадичката.
След това обърна целта в профил и насочи последните шест куршума към слепоочието, входа на ушния канал, бузата, челюстта и черепа, като само в един случай допусна леко отклонение.
Доволен от оръжието, той беляза положението на двете болтчета за настройване на прицела и като извади от джоба си шишенце с лепило, поля с гъстата течност главичките на двете болтчета и бакелитовата повърхност на скалите около тях. След половин час и две цигари лепилото се бе втвърдило, така че прицелът на това конкретно оръжие бе прецизно фиксиран за неговото зрение и за сто и тридесет метра разстояние.
Извади от другия джоб на ризата експлодиращия патрон, разви го и го пъхна в патронника на пушката. Прицели се особено внимателно в средата на пъпеша и стреля.
Докато последната струйка синкав дим се виеше от отвора на заглушителя, Чакала подпря оръжието о дървото и пое през поляната към провесената пазарска мрежа. Тя висеше отпусната и почти празна пред изранения ствол на дървото. Пъпешът, погълнал двадесет оловни куршума, без да стане на парчета, се бе разпаднал. Части от него бяха изхвърлени през дупките на мрежата и лежаха пръснати по тревата. Семчици и сок се стичаха по кората на дървото. Останалите парчета от месото на плода бяха размесени в дъното на мрежата, която висеше от ловджийския нож като сбръчкан скротум.
Чакала откачи мрежата и я захвърли в близките храсти. Мишената се бе превърнала в каша. Измъкна с разклащане ножа от дървото и го прибра в канията му. Отдалечи се от дървото, прибра си пушката и се върна при колата.
Там всяка част бе внимателно повита в пелените от пореста гума и прибрана в раницата заедно с обувките, чорапите, ризата и панталоните. Облече си отново градските дрехи, заключи раницата в багажника и спокойно изяде приготвените за обяд сандвичи.
Като свърши, излезе на коловоза, подкара към главния път и зави наляво за Бастон, Марш, Намюр и Брюксел. Прибра се в хотела малко след шест и след като качи раницата в стаята, слезе да уреди с администратора сметката за колата. Преди да се изкъпе за вечеря, прекара един час във внимателно почистване на всички части на оръжието и смазване на неговите движещи се части. Прибра ги в куфарчето, а него заключи в гардероба. По-късно вечерта раницата, канапът и няколко листа пореста гума бяха хвърлени в боклукджийския контейнер на някаква фирма, а двадесет и една гилзи потънаха в общинския канал.
В същото понеделнишко утро на пети август Виктор Ковалски се намираше отново в Централната поща на Рим и търсеше помощта на някой, който знае френски. Този път искаше да се свърже с информационната служба на АЛИТАЛИЯ и да научи часовете на полетите до и от Марсилия през текущата седмица. Разбра, че
