е пропуснал възможността за този ден, тъй като машината излиташе от Фиумичино след час и нямаше време да я хване. Следващият пряк полет бе в сряда. Не, нямаше други компании, които да извършват преки полети от Рим до Марсилия. Имаше комбинирани полети. Интересува ли се сеньор от подобна възможност? Не? Полет в сряда? Разбира се. Излитане в единадесет и петнадесет предобед и кацане на марсилското летище Маринян малко след пладне. Едно място? Само отиване или и връщане? Разбира се, а името? Ковалски съобщи имената от документите, които имаше в джоба си. След премахването на паспортните формалности в рамките на Европейската общност националната лична карта бе достатъчна.
Помолен бе да се яви на гишето на АЛИТАЛИЯ във Фиумичино един час преди излитането в сряда. Когато служителят от другия край на линията остави слушалката, Ковалски взе очакващите го писма, заключи ги в куфарчето си и напусна сградата, за да се прибере в хотела пеша.
На следващата сутрин Чакала се срещна за последен път с г-н Гоосенс. Позвъни по време на закуската и Оръжейника го извести, че със задоволство може да съобщи привършването на работата. Ще обича ли мосю Дуган да намине в 11 часа предобед? И нека донесе, моля, необходимото за окончателна проба.
Пак пристигна половин час по-рано, прибрал малкото дипломатическо куфарче в един най-обикновен куфар, който купи същата сутрин от магазин за употребявани вещи. Половин час наблюдава улицата на Оръжейника, преди да доближи накрая спокойно входната врата. Когато г-н Гоосенс го посрещна, той без колебание влезе в кабинета. Гоосенс влезе при него, след като заключи входната врата и затвори след себе си вратата на кабинета.
— Има ли други проблеми? — попита Англичанина.
— Не, този път мисля, че всичко е наред.
Белгиецът измъкна иззад бюрото си няколко рула зебло и ги положи отгоре. Като ги разгъна, нареди една до друга няколко стоманени тръбички, полирани така, че приличаха на алуминиеви. Когато остави и последната, протегна ръка за куфарчето с частите на пушката. Чакала му го подаде.
Една по една Оръжейника пъхаше частите в тръбичките. Всички пасваха точно.
— Как мина тренировката? — попита белгиецът, докато работеше.
— Твърде задоволително.
Като пое оптическия прицел, Гоосенс забеляза, че настройващите болтчета са закрепени с лепило за пластмаса.
— Съжалявам, че калибриращите болтчета трябваше да станат толкова малки — каза той. — По-добре е да се изработят по-точни маркировки, но размерът на главите на оригиналните болтове обърка нещата. Трябваше да използвам тези малки болтчета без глави. В противен случай прицелът не би се поместил в тази тръба. — Пъхна прицела в предназначената за него стоманена тръба и той пасна точно както и останалите части. Когато и последната от петте части изчезна от погледа, той взе мъничката стоманена игла, представляваща спусъка, и останалите пет експлодиращи патрона.
— Тези тук трябваше да поместя другаде — обясни домакинът.
Взе тапицирания с черна кожа приклад на пушката и показа на клиента къде е прорязан с бръснач. Пъхна спусъка в меката част под кожата и залепи прореза с черна изолационна лентичка. Изглеждаше съвсем нормално. Белгиецът извади от чекмеджето на бюрото си гумено цилиндърче с диаметър около четири и височина пет сантиметра.
От центъра на окръжната му основа стърчеше стоманено стъбло с резба.
— Това се слага на края на последната тръба — обясни белгиецът.
Около стъблото в гумата бяха пробити пет отвора. Той пъхна внимателно по един патрон във всеки от тях, така че останаха да се виждат само бронзовите капсули.
— Като се монтира гумата, патроните остават напълно невидими, а самата гума създава впечатление за правдоподобност — продължи Гоосенс. Англичанина остана безмълвен. — Какво мислите? — попита белгиецът с известна тревога в гласа.
Без да каже дума, Англичанина пое тръбите и ги разгледа една по една. Разтръска ги, но отвътре не се чу никакъв звук, тъй като вътрешните стени бяха облечени в два пласта бледосиво сукно, което поглъщаше както удари, така и шум. Най-дългата тръба бе петдесет сантиметра — тя съдържаше цевта и патронника на пушката. Останалите бяха по около тридесет сантиметра и съдържаха двата ствола на приклада — горен и долен, заглушителя и оптическия прицел. Петата — на приклада, със спусъка в нейната тапицировка, остана отделно, както и гуменият цилиндър с патроните. От ловната пушка, да не говорим за оръжието на професионалния убиец, нямаше и помен.
— Превъзходно — каза Чакала, като кимна бавно. — Точно каквото исках.
Белгиецът бе доволен. Като специалист в своята област, той ценеше похвалите, а знаеше, че клиентът отсреща е също сред първите в своя занаят.
Чакала взе стоманените тръби с частите от пушката вътре, внимателно зави всяка в зеблото и ги постави в куфара. Когато петте тръби, петата и гуменият цилиндър бяха увити и прибрани, той затвори куфара и подаде на Оръжейника дипломатическото куфарче с направените по мярка отделения.
— Това повече няма да ми трябва. Оръжието ще остане, където е сега, до момента, когато ми се удаде случай да го използвам. — Извади останалите двеста лири, които дължеше на белгиеца, от вътрешния си джоб и ги сложи върху масата. — Мисля, че деловите ни отношения приключиха, г-н Гоосенс.
Белгиецът прибра парите.
— Да, мосю, освен ако се сетите за още нещо, с което да ви бъда полезен.
— Само едно — отвърна англичанинът. — Помнете малката проповед върху мъдростта на мълчанието, която ви прочетох преди две седмици.
— Не съм я забравил, мосю — тихо отвърна белгиецът.
Отново се уплаши. Дали неговият наемен убиец с тих глас няма да реши да го пречука ей сега, та да си осигури мълчанието му? Положително не. Разследването на такова убийство би довело до знанието на полицията посещенията, направени от високия англичанин в тази къща дълго преди изобщо да му се удаде възможност да използува оръжието, което носеше сега в куфара. Англичанина сякаш четеше мислите му. Той бегло се усмихна.
— Няма от какво да се безпокоите. Нямам намерение да ви причиня зло. Освен това допускам, че човек с вашата интелигентност е взел определени мерки в случай, че бъде убит от свой клиент. Може би след час се очаква телефонен разговор? Някой приятел ще дойде и открие трупа, в случай че не успее да се свърже по телефона. Писмо, оставено при някой адвокат, което да бъде отворено в случай на смърт. За мен ликвидирането ви би създало повече проблеми от ония, които би разрешило.
Г-н Гоосенс се слиса. Той наистина имаше депозирано писмо при един адвокат, което винаги стоеше там и следваше да се отвори в случай на неговата смърт. То насочваше полицията към един точно определен камък в градинката зад къщата. Под камъка се намираше кутия, съдържаща списъка на всички, чието посещение за деня се очакваше. Този списък се сменяше всеки ден. За този ден бележката описваше единствения очакван посетител като висок англичанин с външност на заможен човек, представящ се с името Дуган. Това бе просто начин за презастраховка.
Англичанина го наблюдаваше спокойно.
— Така си и мислех — каза той. — Взели сте достатъчно мерки. И все пак аз ще ви убия на всяка цена, ако споменете пред когото и да било, без изключение, посещенията ми тук или покупката ми. Що се отнася до вас, в момента, в който напусна тази къща, аз преставам да съществувам.
— Това ми е напълно ясно, мосю. Така постъпвам с всички клиенти. Бих казал, че и от тях очаквам подобна дискретност. Ето защо серийният номер на пушката в ръцете ви бе заличен от цевта с помощта на киселина. Аз също трябва да се пазя.
Англичанина се усмихна отново.
— В такъв случай добре се разбираме. Пожелавам, ви приятен ден, мосю Гоосенс.
Минута по-късно вратата се затвори зад гърба му и белгиецът, който знаеше толкова много за оръжия и убийци, но така малко за Чакала, въздъхна с облекчение и се оттегли в своя кабинет да преброи парите.
Чакала не искаше да бъде видян от персонала на хотела с евтин куфар в ръка, затова, макар да бе закъснял за обяд, взе едно такси за Централна гара и остави куфара на гардероб. Разписката пъхна във вътрешното отделение на тънкия си портфейл от гущерова кожа.
