на непосредствените си подчинени с прякори от рода на Шефа или Стария, но Клод Льобел, може би защото никога не пиеше повече от един малък аперитив, не пушеше и не псуваше, напомняше неизбежно на по- младите детективи за някогашните им преподаватели. Затова бе известен в „Убийствата“, а след това и в шефския коридор на бригадата като Учителя. Ако не бе такъв добър ловец на престъпници, той щеше да се превърне в посмешище.
— Все пак — продължи Льобел — изслушайте ме, ще ви запозная с подробностите около случая. Това ще е последният път, когато разполагаме с време.
В течение на тридесет минути той посвети Карон в събитията от изминалия следобед, от срещата на Роже Фре с президента, от съвещанието в министерството и собственото му спешно повикване по препоръка на Морис Бувие до превръщането, накрая, на кабинета, в който сега седяха, в главна квартира по издирването на Чакала. Карон мълчаливо слушаше.
— По дяволите — каза той накрая, когато Льобел свърши, — направо са ви съсекли. — Замисли се за миг и погледна към своя началник с тревога и загриженост: — Mon commissaire, давате ли си сметка, че са ви възложили нещо, което никой друг не го ще? Нали съзнавате какво ще направят с вас, ако не успеете да хванете своевременно този човек?
Льобел кимна с нотка на тъга.
— Да, Люсиен, знам. Нищо не мога да сторя. Възложиха ми задачата. Така че оттук нататък просто остава да я изпълним.
— Но с какво, за Бога, ще започнем?
— Ще започнем с това, че ще си дадем сметка — разполагаме с най-широките правомощия, предоставени някога на двама полицаи във Франция — отвърна усмихнат Льобел. — Така че ще ги използуваме. Като начало, настанете се зад това бюро. Вземете бележник и си запишете следното: секретарят ми да бъде преместен или ще излезе в платен отпуск до второ нареждане. Никой не може да бъде посвещаван в тайната. Вие ставате едновременно мой помощник и секретар. Наредете да донесат походно легло, постелки и възглавници, тоалетни принадлежности. Наредете да вземат от стола машинка за кафе, мляко и захар. Ще ни трябва много кафе.
Идете до телефонната централа и наредете да оставят десет външни линии и един телефонист на постоянно разположение на този кабинет. Ако почнат да шикалкавят, отправете ги директно към Бувие. Що се отнася до други мои искания, ще се обръщате направо към съответния шеф на отдел и ще се позовавате на мен. За щастие по силата на заповед този кабинет придобива приоритет над всички останали служби. Пригответе да подпиша циркулярен меморандум, по един за всеки шеф на отдел, присъствал на тазвечерното заседание, с който ги уведомявам, че вие сте сега единственият ми помощник, упълномощен да изисква от тях всичко, което бих поискал лично, ако не бях зает. Ясно ли е?
Карон спря да записва и вдигна поглед.
— Ясно, шефе. Мога да свърша това през нощта Кое е най-важното?
— Телефонната централа. Искам за там свестен човек, най-добрия, с когото разполагат. Идете при началника на администрацията и също се позовете на Бувие.
— Добре. Какво да искаме от тях като начало?
— Да ми осигурят колкото могат по-бързо пряка връзка с началниците на отделите „Убийства“ в криминалните полиции на седем държави. За щастие повечето от тях познавам лично от минали срещи в Интерпол. В някои случаи познавам заместник-началниците. Ако не можете да намерите единия, потърсете другия.
Страните са следните: Съединените щати, ще рече службата за вътрешно разузнаване във Вашингтон, Великобритания — помощник-комисарят по криминални дела на Скотланд Ярд, Белгия, Холандия, Италия, Западна Германия, Южна Африка. Намерете ги по домовете им или службите.
Като ги откриете един по един, уредете поредица телефонни разговори от стаята за връзка с Интерпол между мен и тях от седем до десет часа утре заран през двадесет минути. Свържете се със службата за връзка с Интерпол и заявете разговорите с всеки началник на отдел от другата страна, след като той се съгласи да бъде в съответната си Служба за връзка в уреченото време. Разговорите трябва да се провеждат само между двамата на специалната честота и да няма подслушване. Внушете на всеки от тях, че онова, което имам да им кажа, е само за собствените им уши и е от изключителна важност не само за Франция, но може би и за техните страни. До шест часа ми пригответе план на организираните седем разговора по реда им.
Междувременно аз ще се отбия до „Убийства“ да проверя дали някой чуждестранен наемен убиец не е бил заподозиран в действия у нас, без да бъде заловен. Признавам, че не се сещам за нищо в тази насока, а и подозирам, че Роден вече е проверил. Сега ясно ли ви е какво трябва да сторите?
Карон вдигна поглед с леко объркан вид от няколкото страници драсканици.
— Да, шефе. Разбрано. Така че по-добре да се залавям за работа.
Той протегна ръка към телефона.
Клод Льобел излезе от кабинета и се насочи към стълбите. В същото време, часовникът на „Нотр Дам“ по-надолу на острова отби полунощ и светът премина в утринта на дванадесети август.
11.
Полковник Раул Сен Клер дьо Вийобан се прибра в къщи малко преди полунощ. Последните три часа бе прекарал в педантично писане на доклад относно вечерното съвещание в Министерството на вътрешните работи. Този доклад щеше да бъде на другата сутрин най-отгоре върху бюрото на главния секретар на Елисейския дворец.
Положил бе специални усилия за доклада, като скъса две чернови, докато остана доволен от свършеното, а след това лично внимателно го преписа на белова. Дразнеше се от това, че трябва да се занимава с неквалифициран труд на машинописец, към който не бе привикнал, но тук бе налице предимството да се запази тайната от секретаря — обстоятелство, което той не се поколеба да изтъкне в самия доклад, — и освен това да представи първи труда си на сутринта, което, надяваше се, няма да остане незабелязано. С малко късмет докладът щеше да стигне до бюрото на президента един час след прочитането му от главния секретар, а това също нямаше да му навреди.
Допълнителни усилия положи за намиране на най-точните думи, с които да направи лек намек за авторовото неодобрение по повод поверяването на една такава важна задача като сигурността на държавния глава единствено в ръцете на някакъв си комисар от полицията, привикнал по силата на подготовката си и своя опит повече към разкриване на дребни престъпници, лишени от особен интелект или дарби.
Да отива твърде далече, не ставаше, понеже Льобел би могъл и да открие тоя Чакал. Но в случай че не го стореше, добре би било да се припомни, че навремето е имало един достатъчно разумен човек, който се е усъмнил в целесъобразността на избора на комисаря.
Той в никакъв случай не се заяждаше с Льобел. Обикновен човечец, гласеше личната му оценка. В доклада бе употребил израза „без съмнение проявявал е компетентност в службата“.
Разсъждавайки върху първите две ръкописни чернови, той стигна до заключението, че най-изгодната позиция, която би следвало да заеме, бе не открито да се противопоставя от самото начало на избора на този полицай с висок ранг, тъй като въпросният избор бе направен от цялото събрание и ако се противопоставеше, щяха да му поискат конкретни съображения за това. От друга страна обаче, трябваше да следи отблизо цялата операция в качеството си на представител на президентската канцелария и пръв да посочи с необходимата трезвост недостатъците в хода на разследването веднага щом се появят.
Размишленията му по въпроса как най-добре да бъде информиран за намеренията на Льобел бяха прекъснати от телефона, по който Сангинети го уведоми, че министърът е решил в последния момент да ръководи всяка вечер от десет часа съвещания, на които Льобел да дава отчет за хода на работата си. Новината зарадва Сен Клер. Тя решаваше неговия проблем. С малко подготовка през деня той би могъл да задава на детектива остри и уместни въпроси, с които да покаже на останалите, че поне в президентската канцелария си дават ясна сметка за изключителността и сериозността на положението.
Лично за себе си не смяташе, че наемният убиец, ако изобщо съществуваше, има особени шансове. Мерките за сигурността на президента бяха най-ефикасните в света, а част от работата му в канцеларията
