бе да се грижи за организацията на публичните явявания на държавния глава и да определя следваните от него маршрути. Той не се безпокоеше особено от вероятността някакъв си чуждестранен наемник да успее да се пребори с отлично организираната и мощна система за сигурност.
Отключи входната врата на апартамента и чу новопридобитата любовница да се обажда от спалнята:
— Скъпи, ти ли си?
— Да, cherie. Разбира се, че съм аз. Самотна ли беше?
Тя изтича откъм спалнята, облечена в къса прозрачна черна нощница, обшита около врата и по подгъва с дантела. Отразената светлина от нощната лампа проникваше през отворената врата на спалнята и очертаваше формите на младото й женствено тяло. Както обикновено при вида на любовницата си Раул Сен Клер изпита тръпка на удовлетворение при мисълта, че е негова и при това тъй дълбоко влюбена. По силата на характера си той бе повече склонен да се самопоздрави заради това обстоятелство, отколкото да благодари на щастливия случай, който ги бе събрал.
Тя обгърна врата му с голите си ръце и го целуна продължително с отворени уста. Отвърна й колкото можа все още стиснал чантата си и вечерния вестник.
— Хайде — каза, когато се отделиха един от друг, — бягай в леглото, аз идвам веднага.
Плесна я по задника, за да побърза. Момичето се мушна обратно в спалнята, хвърли се в леглото и изпъна крайниците си с ръце под врата и щръкнали гърди.
Сен Клер влезе в стаята без чанта и я погледна доволно. Тя му отвърна със сладострастна усмивка.
По време на прекараните заедно две седмици бе разбрала, че само най-крещяща вулгарност, придружена от намек за груба сласт, можеха да събудят известно желание в пресъхналите слабини на професионалния придворен. Дълбоко в себе си Жаклин го мразеше колкото и в деня, когато се срещнаха за първи път, но вече бе научила, че това, което му липсваше като мъжественост, можеше да бъде компенсирано със словоохотливост, особено що се отнася до голямото му значение в игрите на Елисейския дворец.
— Побързай — прошепна тя, — искам те.
Сен Клер се усмихна с неподправено задоволство и си събу обувките, като ги сложи една до друга под масичката за сервиране. Последва сакото с грижливо изпразнени върху тоалетката джобове. После панталоните, педантично сгънати и провесени през дръжката на масичката. Дългите му тънки крака се подаваха изпод краищата на ризата като окосмени бели игли за плетене.
— Защо се забави толкова? — попита Жаклин. — Чакам те цяла вечност.
Сен Клер поклати сериозно глава.
— Във всеки случай не е нещо, с което заслужава да си блъскаш главата, скъпа.
— О, колко си лош. — Тя рязко се извърна настрани, престорено сърдито и със сгънати колене. Пръстите му посегнаха към възела на вратовръзката, докато гледаше падащата върху раменете й кестенява коса и откритите от късичката нощница налети бедра. След още пет минути бе готов за лягане и вече закопчаваше копринената пижама с монограм.
Просна се в цялата си дължина на леглото до нея и прокара длан от длъбнатината на кръста към бедрото й с отпуснати към чаршафа пръсти, които галеха топлата заобленост на задните части.
— Какво има сега?
— Нищо.
— Мислех, че искаш да се любим.
— Ти нищо не ми казваш. Не мога да ти звъня в службата. Лежа тук часове наред и се тревожа да не би да ти се е случило нещо. Никога досега не си се бавил толкова, без да ми звъннеш.
Тя се обърна по гръб и го погледна. Облегнат на лакът, той плъзна свободната си ръка под нощницата й и започна да мачка едната й гръд.
— Виж какво, скъпа, бях много зает. Имаше нещо, като кризисно положение, което трябваше да оправя, преди да си тръгна. Щях да ти се обадя, но хората още работеха, постоянно влизаха и излизаха от кабинета. Неколцина от тях знаят, че жена ми я няма. Би изглеждало странно да звъня през централата у дома.
Тя мушна ръка в процепа на пижамата, за да обхване увисналия пенис, и бе възнаградена с леко потръпване.
— Не може да има нищо толкова важно, че да не успееш да ме предупредиш за закъснението си, мили. Тревожех се цялата вечер.
— Е, няма защо повече да се тревожиш. Ела надолу, знаеш, че ми харесва.
Тя се засмя, протегна другата си ръка, за да привлече главата му, и го ухапа по меката част на ухото.
— Не, той не го заслужава. Не още във всеки случай. — Стисна укорително бавно втвърдяващия се член. Дишането на полковника се учести забележимо. Започна да я целува с отворени уста и така силно замачка зърното първо на едната, после на другата й гръд, че тя се заизвива от болка.
— Ела долу — простена той.
Тя леко се отдръпна и развърза шнура на пижамата му. Раул Сен Клер гледаше как гривата кестенява коса се спуска, за да обгърне корема му, излегна се и въздъхна от удоволствие.
— Изглежда, оасовци все още искат да очистят президента — каза той. — Заговорът бе открит днес следобед. По случая се работи. Това ме задържа.
Чу се меко „пльок“, когато момичето леко отдръпна глава.
— Не ставай глупав, скъпи, те отдавна са бита карта. — Тя се върна към заниманието си.
— Никак дори. Сега са наели чуждестранен убиец, който ще се опита да го ликвидира. Еей, не хапи.
След половин час полковник Раул Сен Клер дьо Вийобан спеше, полузаровил лице във възглавницата, и тихо похъркваше след положените усилия. До него любовницата му се взираше през мрака към тавана, леко осветен от уличните лампи, проправили си път през тесния процеп между двете завеси.
Онова, което научи, я порази. Макар да не знаеше нищо за подобен заговор, сама можеше да прецени важността на направеното от Ковалски признание.
Мълчаливо изчака будилникът с осветения циферблат да покаже два сутринта. Стана от леглото и измъкна от контакта щепсела на телефона в спалнята.
Преди да се отправи към вратата, тя се надвеси над полковника и благослови Господ, че не е от хората свикнали да спят прегърнати с партньорите си по легло. Той продължаваше да хърка.
Излязла от спалнята, тя тихо затвори вратата, прекоси дневната към входното антре, после затвори и тази врата след себе си. От телефона върху масичката в антрето набра един номер в квартал Молитор. След неколкоминутно чакане се обади сънен глас. Жаклин говори бързо в течение на две минути, чу потвърждение, че е разбрана, и затвори. Малко след това бе обратно в леглото и се мъчеше да заспи.
През цялата нощ шефовете на криминални отдели в полициите на пет европейски страни, на Америка и Южна Африка бяха събуждани по телефона от Париж. Повечето от тях отговаряха ядосани и сънени. В Западна Европа времето бе като в Париж — ранните утринни часове. Във Вашингтон бе девет вечерта и началникът на отдел „Убийства“ към ФБР бе на официална вечеря. Карон успя да се свърже с него едва при третия опит и разговорът им бе смущаван от брътвежа на гостите и чукането на чаши, проникващи от съседното помещение, където се провеждаше тържеството. Началникът все пак успя да разбере за какво става дума и се съгласи да бъде в службата за връзка с Главната квартира на ФБР в два часа сутринта вашингтонско време, за да говори по телефона с комисар Льобел, който щеше да се обади от Интерпол в осем часа сутринта парижко време.
Шефовете на криминалните отдели на белгийската, италианската, немската и холандската полиция очевидно държаха на семействата си: на свой ред всеки бе събуден и след като изслушваше Карон, се съгласяваше да бъде в стаята за връзка в предложеното от него време, за да разговаря лично по телефона с Льобел по въпрос от изключителна важност.
Ван Рай от Южна Африка бе вън от града и нямаше да се прибере в главната квартира преди изгрев слънце, така че Карон говори с неговия заместник Андерсон. Когато научи за това, Льобел не остана недоволен, тъй като много добре познаваше Андерсон, а Ван Рай — никак.
Освен това подозираше, че Ван Рай е назначен по политически съображения, докато Андерсон бе в миналото редови полицай, като него самия.
