на Валми. Роден прочете съобщението веднъж, после скочи от тънко застланото легло. Уви около кръста памучния саронг, който обикновено носеше, по придобит на Изток навик, и го прочете отново.
— Добре, свободен си.
Легионерът излезе от стаята и се върна долу.
Известно време Роден руга тихо и настървено, като мачкаше листчето в ръце. Проклет, проклет, проклет, проклет да е Ковалски.
През първите два дни след изчезването му той си бе мислил, че човекът просто е дезертирал. Напоследък бе имало няколко предателства, придружили утвърждаващото се сред редовия състав убеждение, че ОАС се е провалило и ще продължава да се проваля в опитите си да ликвидира Шарл дьо Гол и да свали сегашното правителство на Франция. Но за Ковалски винаги бе смятал, че ще остане верен докрай.
А ето сега разполагаше с доказателства, че по някаква неведома причина Ковалски се бе върнал във Франция или дори може би е бил заловен в Италия и отвлечен. И, изглежда, беше проговорил, под натиск, естествено.
Роден наистина съжаляваше за покойния си подчинен. Част от солидната репутация, която си бе изградил като боец и командир, се основаваше на огромните грижи, които полагаше за хората си. Тия неща се ценят от бойците много повече, отколкото би могъл да си представи кой да е военен теоретик. Сега Ковалски бе мъртъв и Роден не хранеше никакви илюзии относно естеството на тази смърт.
Важно бе все пак да опита да си даде сметка какво точно Ковалски е бил принуден да каже. Срещата във Виена, името на хотела. Естествено, всичко, що се отнася до тия въпроси. Тримата участници в срещата. Това не би било новост за SDECE. Какво обаче знаеше за Чакала? На вратата не е подслушвал, това е сигурно. Би могъл да им съобщи за посетилия тримата висок рус чужденец. Само по себе си това нищо не означаваше. Чужденецът би могъл да бъде търговец на оръжие или финансов спонсор. Имена не бяха споменати.
В съобщението на Валми обаче Чакала се споменаваше по име. Как така? Как би могъл Ковалски да им каже това?
С нарастващ ужас Роден си припомни сцената на раздялата. Той стоеше с Англичанина на вратата. Виктор се бе отдалечил на няколко крачки по коридора, подразнен от начина, по който Англичанина го бе открил в нишата — професионалист, надигран от друг професионалист, — и очакваше някаква неприятност, почти се надяваше да се случи нещо. Какво каза тогава той, Роден? Bonsoir, г-н Чакал. Разбира се. По дяволите и да пукне дано.
Като обмисли нещата отново, Роден си даде сметка, че Ковалски по никакъв начин не би могъл да научи истинското име на убиеца. Знаеха го само той, Монклер и Касон. И все пак Валми бе прав. С признанието, направено от Ковалски в ръцете на SDECE, нещата бяха твърде компрометирани, за да бъдат поправими. Те знаеха за срещата, за хотела, може би вече бяха разговаряли с администратора, разполагаха с описание на външния вид на лицето, имаха кодовото название. Без съмнение щяха да се досетят за онова, за което се бе сетил и Ковалски — русият е наемен убиец. Оттук нататък охранната мрежа около Дьо Гол щеше да се затегне, той щеше да се откаже от всички публични явявания, от всякакви излизания от двореца, щеше да лиши наемника от всякаква възможност да го ликвидира. Край! Операцията бе провалена. Ще трябва да възпре Чакала, да поиска обратно парите, като приспаднат извършените разходи и обезщетението за изгубеното време и усилия.
Едно нещо трябваше да се уреди и при това незабавно. Самият Чакал трябваше спешно да бъде уведомен за прекратяването на операцията. У Роден все още бе запазено достатъчно командирско начало, за да не нареди на някой да се отправи в мисия, чийто успех е станал невъзможен.
Извика телохранителя, комуто след изчезването на Ковалски бе възложил задачата да ходи всеки ден до Централната поща, за да прибира полученото и при необходимост да се обажда по телефона, и най- подробно го инструктира.
В девет часа телохранителят бе в пощата и поиска един номер в Лондон. Минаха двадесет минути, преди телефонът в другия край на линията да зазвъни. Телефонистката направи знак на французина да влезе в една кабина. Той вдигна слушалката, тя остави своята и телохранителят чу звуците на английския телефонен сигнал.
Тази сутрин Чакала стана рано, тъй като имаше да свърши много неща. Предната вечер бе прегледал и пренаредил трите куфара от багажа си. Оставаше само да сложи в ръчната чанта тоалетните принадлежности и приборите за бръснене. Изпи обичайните две чаши кафе, взе душ и се обръсна. След като прибра и необходимите за пренощуване вещи, затвори чантата и я постави до трите куфара край вратата.
Приготви си бърза закуска от бъркани яйца, портокалов сок и още черно кафе в малката, но удобна кухня на жилището и се нахрани на кухненската маса. Като подреден и прибран човек, изцеди останалото мляко в мивката, счупи последните две яйца и също ги изсипа там. Остатъка от портокаловия сок изпи, изхвърли кутията в кофата за боклук, а парченцата хляб, яйчени черупки и трохи кафе потънаха в шахтата за отпадъци. Нищо от останалото нямаше да се развали по време на отсъствието му.
Накрая облече тънка копринена риза без копчета, гълъбовосивия костюм, в който бяха документите на името на Дуган и стоте лири в брой, тъмносиви чорапи и елегантни черни мокасини. Комплектът бе допълнен от неизбежните тъмни очила.
В девет и петнадесет взе багажа — по две парчета във всяка ръка, затвори самозаключващата се врата на жилището и слезе долу. Беше съвсем близо до Саут Одли Стрийт и хвана такси на ъгъла.
— Летището, сграда номер две — каза на шофьора.
Когато таксито потегляше, телефонът в апартамента му зазвъня.
В десет часа легионерът се завърна в хотела край Виа Кондоти и съобщи на Роден, че в продължение на тридесет минути се е опитвал да се свърже с лондонския номер, но не е успял.
— Какво става? — попита Касон, който бе чул обяснението и видя освободения легионер да се връща към обичайните си задължения. Тримата ръководители на ОАС седяха в хола на апартамента. Роден извади някакво листче от вътрешния си джоб и го подаде на Касон.
Касон го прочете и го предаде на Монклер. И двамата обърнаха погледи към своя водач за обяснение. Такова не последва. Роден седеше, загледан през прозорците между напечените покриви на Рим, събрал вежди в размисъл.
— Кога се получи? — попита най-накрая Касон.
— Тази сутрин — отвърна Роден лаконично.
— Трябва да го спрете — намеси се Монклер. — Те ще пуснат половин Франция по следите му.
— Ще пуснат половин Франция по дирите на висок рус чужденец — отвърна тихо Роден. — През август във Франция има над един милион чужденци. Доколкото ни е известно, не разполагат с име, лице или паспорт, за които да се заловят. Като професионалист, той положително ще използува фалшив паспорт. Много хляб ще има да изядат, преди да го заловят. Ако се обади на Валми, ще бъде предупреден и тогава пак ще може да се оттегли.
— Ако се обади на Валми, естествено, ще му бъде наредено да се откаже от операцията — обади се Монклер. — Валми ще му заповяда.
Роден поклати глава.
— Валми няма власт да стори това. Неговите инструкции гласят да получава информация от момичето и да я предава на Чакала, когато той му се обажда. Ще стори това, но нищо повече.
— Но Чакала сам трябва да проумее, че всичко е свършено — възрази Монклер. — Трябва да напусне Франция още след първото си обаждане на Валми.
— Теоретически да — отвърна Роден замислено. — Но ако го стори, ще трябва да върне парите. Много нещо е заложено за всички нас, включително за него. Зависи доколко разчита на собствения си план.
— Смятате ли, че все още има шанс след… след всичко, което се случи? — попита Касон.
— Честно казано, не — отговори Роден. — Но той е професионалист. Както и аз, по свой начин. Това е стереотип на мислене. Човек не обича да изоставя операция, планирана лично от него.
— Но тогава спрете го, за Бога! — възкликна Касон.
