забележката му е неразумна.
— В известен смисъл — замислено каза министърът — може би е по-добре те да знаят, че наетият от тях убиец е провален. Сега положително ще трябва да се откажат от операцията, как смятате?
— Именно — обади се Сен Клер с намерение да се реабилитира, — министърът е прав. При това положение те трябва да са луди, за да продължат. Просто ще отзоват човека.
— Той не е точно провален — възрази спокойно Льобел. Почти бяха забравили, че и той е там. — Ние продължаваме да не знаем името му. Предупреждението може просто да го накара да вземе допълнителни мерки срещу всяка случайност. Фалшиви документи, дегизировки…
Оптимизмът, породен от забележката на министъра, помръкна. Роже Фре погледна дребния комисар с уважение.
— Мисля, че е най-добре да изслушаме доклада на комисар Льобел, господа. В края на краищата той ръководи това разследване. Ние сме тук, за да му помагаме, доколкото можем.
Подканен по този начин, Льобел изброи взетите от предната вечер насетне мерки и посочи все по-силно затвърждаващото се убеждение, подкрепено от проверките на френските архиви, че ако изобщо е регистриран, чужденецът би могъл да се намира единствено в регистрите на някоя друга полиция. Той спомена искането да му позволят проучвания в чужбина и полученото разрешение за това. Изброи поредицата лични телефонни разговори чрез Интерпол с началниците на полициите в седем държави.
— Отговорите пристигнаха в течение на днешния ден — заключи Льобел. — Ето ги: Холандия — нищо. Италия — няколко известни наемни убийци, но до един наети от мафията. Дискретни консултации между карабинерите и римския капо116 имат за резултат гаранцията, че никой от убийците на мафията не би извършил политическо убийство, освен ако не му се нареди, и че мафията не би се наела с ликвидирането на чуждестранен държавник. — Льобел вдигна очи. — Лично аз съм склонен да приема, че това по всяка вероятност е така.
Великобритания — нищо, обаче запитването е прехвърлено към друг отдел. Специалния, за по- нататъшно разследване.
— Мудни, както винаги — едва чуто промълви Сен Клер.
Льобел чу забележката и отново вдигна поглед.
— Но са много задълбочени нашите английски приятели. Не подценявайте Скотланд Ярд. — Продължи да чете: — Америка. Две възможности. Единият е дясната ръка на голям международен търговец на оръжие, установил се в Маями, щат Флорида. Човекът е бил отначало американски морски пехотинец, а после е работил за ЦРУ в Карибския район. Уволнен е за убийството на настроен против Кастро кубинец малко преди историята с Плая Хирон. Кубинецът е трябвало да отговаря за част от операцията. Тогава американецът бил нает от търговеца, един от неколцината използувани неофициално от ЦРУ за доставяне на оръжие за нашествениците. Счита се, че е отговорен за две катастрофи с неизяснени обстоятелства, случили се по- късно с конкуренти на неговия работодател в бизнеса с оръжие. Бизнесът явно е на живот и смърт. Човекът се казва Чарлс (Чък) Арнолд. В момента ФБР го издирва.
Втората възможност, посочена от ФБР, е Марко Вителино, в миналото личен телохранител на един от нюйоркските гангстерски шефове — Албърт Анастейжа, застрелян на бръснарския стол през октомври 1957 година. Вителино тогава избягал от Америка, опасявайки се за собствения си живот. Установил се в Каракас, Венецуела. Направил там опит да се включи самостоятелно в престъпния бизнес, но без особен успех. Изолиран бил от местния гангстерски свят. ФБР е на мнение, че ако е банкрутирал напълно, би могъл да предложи услугите си на чужда организация за извършване на убийство, ако цената го удовлетвори.
В помещението цареше пълна тишина. Четиринадесетте останали слушаха, без да отронват звук.
— Белгия — една възможност. Убиец психопат, в миналото от антуража на Чомбе в Катанга. Експулсиран от войските на ООН след залавянето му през 1962 година. Не е могъл да се завърне в Белгия поради наличието на два висящи процеса за убийство, по които е бил заподозрян. Наемник, но интелигентен. Името му е Жюл Беранже. Смята се, че също е емигрирал в Централна Америка. Белгийската полиция, продължава да изяснява сегашното му местонахождение.
Германия — едно предположение. Ханс-Дитер Касел, бивш майор от СС, търсен от две държави за военни престъпления. След войната живял в Западна Германия под чуждо име и работил като наемен убиец за ОДЕССА, нелегалната организация на бивши служащи от СС. Съществуват подозрения, че е бил замесен в убийствата на двама леви социалисти от следвоенната политическа сцена, които призовавали правителството да засили разследването на военни престъпления. По-късно самоличността му като Касел била разкрита, но успял да се измъкне в Испания, след като получил информация, че са по следите му, заради което бил уволнен високопоставен полицейски служител. Смята се, че сега се е оттеглил от активна дейност и живее в Мадрид…
Льобел отново вдигна очи от папката.
— Този човек обаче трябва да е възстаричък за подобна задача. Вече е на петдесет и седем.
И накрая, Южна Африка. Една възможност. Професионален наемник. Име: Пийт Шайпер. Също от най- доверените убийци на Чомбе. Нищо черно на бяло срещу него, но е нежелан в страната. Снайперист от класа, с предпочитание към единични убийства. За последен път е видян при експулсирането му от Конго след провалилото се разцепление на Катанга в началото на тази година. Смята се, че все още се мотае някъде из Западна Африка. Специалният отдел в ЮАР продължава издирването.
Комисарят млъкна и вдигна поглед. Четиринадесетте около масата го гледаха с безизразни очи.
— Разбира се — додаде Льобел, — всичко това е твърде несигурно. Преди всичко опитах само в седемте най-вероятни страни. Чакала би могъл да се окаже, швейцарец, австриец или някакъв друг. Освен това три от седемте държави отговориха, че нищо не са открили. Може и да грешат. Чакала може да е италианец, холандец или англичанин. Или пък южноафриканец, белгиец, немец или американец, но да не е сред регистрираните. Търсим напосоки с надеждата да се натъкнем на нещо.
— Голите надежди няма да ни отведат далече — заяде се Сен Клер.
— Може би полковникът има да предложи нещо ново? — любезно се поинтересува Льобел.
— Лично аз вярвам, че човекът е бил предупреден — каза Сен Клер с леден тон. — Сега, когато неговият план е станал известен, той в никакъв случай не може и да се добере до президента. Колкото и да са обещали да платят на тоя Чакал, Роден и хората му ще си поискат парите обратно и ще отменят операцията.
— Вие „вярвате“, че човекът е бил предупреден — вметна инспекторът, — само че вярата не е много далеч от надеждата. Засега бих предпочел да продължа разследването.
— Докъде е стигнало това разследване, господин комисар? — попита министърът.
— В момента, господин министър, съответните служби започват да изпращат по телекса цялостните досиета. Очаквам последното да пристигне утре до обяд. Също по жицата ще пристигнат и снимки. Някои от службите продължават усилията да установят точното местонахождение на заподозрения, за да можем ние да се заемем с него.
— Смятате ли, че ще си държат езика зад зъбите? — попита Сангинети.
— Няма защо да не го сторят — отвърна Льобел. — Всяка година високопоставени полицаи от страните членки на Интерпол, отправят стотици строго секретни запитвания. Някои на неофициална, лична основа. За щастие, независимо от политическата си насоченост, всички държави са против престъпността. Така че не сме въвлечени в съперничеството, което се забелязва в по-политизирани сфери на международните отношения. Сътрудничеството между полицаите е много добро.
— Дори когато става дума за политическо престъпление? — попита Фре.
— За полицаите, господин министре, престъплението си е престъпление. По тая причина предпочетох да се свържа с чуждестранните си колеги, вместо да отправям запитвания чрез външното министерство. Без съмнение началниците на тези колеги ще трябва да научат, че е правено такова запитване, но те нямат основателна причина да ни навредят. Политическият убиец стои вън от всички световни закони.
— Но щом научат за запитването, те сами могат да си направят изводите и тайничко да се надсмиват над нашия президент — обади се Сен Клер.
— Не виждам защо. Един ден и те може да се окажат в същото положение — отвърна Льобел.
— Вие, изглежда, не разбирате много от политика, щом не си давате сметка колко много биха се зарадвали някои хора, ако научат, че президентът на Франция е попаднал на мушката на професионален убиец — каза Сен Клер. — Тази гласност бе именно онова, което президентът така настоятелно искаше да
