разбъркана коса и провесен език на Жюл Бернар. Чакала взе едно списание от стойката в кабинета и се приготви да чака два дни…
През тези два дни Париж бе претърсван както никога дотогава. Надникнато бе във всеки хотел — от най-изисканите и скъпи до последния курварник, регистрите бяха проверени. Посетен бе всеки пансион, всички стаи, давани под наем, всички нощни приюти и общежития. Мъже в цивилни дрехи наводниха барове, ресторанти, нощни клубове, кабарета и кафенета и показваха снимката на издирвания човек на келнери, бармани и биячи, дето изхвърлят неприятни посетители от заведенията. Къщите и жилищата на всички известни симпатизанти на ОАС бяха обърнати наопаки. Над седемдесет млади мъже, напомнящи убиеца в незначителна степен, бяха задържани за разпит, за да бъдат след това освободени с формално извинение, и то само защото всичките бяха чужденци, а с чужденците човек трябва да се отнася по- любезно, отколкото с туземците.
Стотици хиляди хора, таксита и автобуси бяха спирани по улицата за проверка на документите. По всички главни входни пунктове на Париж се появиха заграждения, а любителите на нощни разходки биваха задържани по няколко пъти в разстояние на един-два километра.
Корсиканците шареха из престъпния свят, тихомълком посещаваха свърталищата на сутеньори, проститутки, педерасти, джебчии, улични побойници и всякакви мошеници с предупреждението, че всеки, укрил информация, ще си навлече гнева на Съюза с всичките възможни последици.
Сто хиляди държавни служители от най-различен ранг — от старши детективи до войници и жандарми — бяха вдигнати на крак. Предполагаемите петдесет хиляди от престъпния свят и принадлежащите му отрасли държаха под око физиономиите наоколо. Ония, които си изкарваха хляба от туристите било през деня, било нощем, бяха инструктирани да си отварят очите. Студентски кафенета, барове и дискусионни клубове, обществени сдружения и съюзи бяха напълнени с младеещи детективи. Агенциите, специализирани в настаняване на чуждестранни студенти във френски семейства на разменни начала, бяха посетени и предупредени.
Вечерта на 24 август комисар Клод Льобел, който бе прекарал съботния следобед в размотаване из градината по жилетка и кърпени панталони, бе уведомен по телефона да се яви в личния кабинет на министъра. В шест часа пристигна кола да го вземе.
Той се изненада, когато зърна министъра. Енергичният началник на целия апарат за вътрешна сигурност на Франция изглеждаше уморен и напрегнат… За последните четиридесет и осем часа сякаш бе остарял, а под очите му личаха сенки на безсъние. Посочи на Льобел едно кресло срещу бюрото, а сам се настани върху въртящ се стол, понеже обичаше да се обръща ту към прозореца с изглед към площад Бово, ту назад към бюрото.
— Не можем да го открием — съобщи кротко. — Стопи се, просто изчезна от лицето на земята. Хората от ОАС знаят къде е точно толкова, колкото и ние. В това сме напълно сигурни. В престъпния свят не са открили ни вест, ни кост. Съюзът на корсиканците смята, че той не може да е в града.
Министърът млъкна с въздишка, съзерцавайки дребничкия детектив, който премигна няколко пъти, но не каза дума.
— Струва ми се, че нито за миг не сме имали вярна представа за това що за човек преследвахте през тия две седмици. Какво ще кажете?
— Той е някъде тук — отвърна Льобел. — Какви са разпоредбите за утре?
Министърът имаше вид, като че изпитва физическа болка.
— Президентът не ще да промени нищо, нито пък дава да се внесат промени в подготвените разписания. Тази сутрин говорих с него. Така че за утре си остава, както бе обявено в печата. Ще презапали Вечния огън под Триумфалната арка в десет часа. Тържествена литургия в „Нотр Дам“ в единадесет. Съзерцания насаме в светилището на мъчениците на Съпротивата в Монвалериен в дванадесет и половина, после обратно в двореца за обяд и почивка. Една церемония следобеда — връчване Медала на Освобождението на група от десетина ветерани от Съпротивата, чиито заслуги към нея се признават с известно закъснение. Това ще стане в четири часа на площада пред гара Монпарнас. Сам избра мястото. Както ви е известно, вече са започнали да полагат основите на новата гара, която ще се издига на петстотин метра по-горе от сегашната. Там, където е сега сградата на гарата, ще построят блок за канцеларии и магазини. Ако строителството върви по план, това може да се окаже последният Ден на освобождението, в който старата фасада си остава на мястото.
— Как ще се осъществява контрол върху тълпата? — попита Льобел.
— Работим по тоя въпрос. При всички церемонии хората ще бъдат държани по-назад от всякога досега. Няколко часа предварително около мястото на събитието се монтират стоманени прегради, след което ограденото пространство се претърсва из основи, включително и канализацията. Преглежда се всяка къща, всеки апартамент. По време на всяка церемония и преди нея въоръжени наблюдатели ще следят от близките покриви срещуположните покриви и прозорци. Отвъд бариерите няма да бъде пуснат никой освен официални лица и участниците в церемонията.
Този път сме взели някои извънредни мерки. Дори корнизите на „Нотр Дам“, отвън и вътре, ще бъдат пълни с полицаи — по покрива и между кулите. Всички свещеници, участващи в литургията, псалтовете и момченцата от хора ще бъдат претърсени за скрито оръжие. Даже полицаите и хората от специалните части ще имат специални значки, които ще им бъдат раздадени утре заран, в случай, че той реши да се дегизира като служител на органите за сигурност.
През последните двадесет и четири часа тайно монтирахме бронирани прозорци на ситроена, в който ще пътува президентът. Да не се изпуснете някъде — дори самият той не бива да знае. Ще побеснее. Ще го вози Мару, както обикновено. Казано му е да кара по-бързо от обикновено в случай, че нашият приятел се опита да стреля по колата. Дюкре е подбрал група много високи офицери, с които ще се опита да огради генерала, без той да забележи.
Вън от това всеки, доближил се на по-малко от двеста метра, ще бъде обискиран. Без изключение. Това ще причини куп поразии сред дипломатическия корпус, а журналистите заплашват с революция. Всички дипломатически и журналистически пропуски ще бъдат внезапно подменени утре заран, за да бъде лишен от възможността да се представи за някой от тях. Естествено, ще бъде отстранен всеки, носещ продълговат предмет, щом го забележат. Е, имате ли други идеи?
Льобел се замисли за миг, стиснал ръце между коленете си, като ученик, който трябва да даде отговор на своя учител. В действителност той смяташе, че някои страни от управлението на Петата република стоят доста над равнището на един полицай, започнал от нула и прекарал живота си в ловене на престъпници, като просто си бе държал очите малко по-широко отворени от другите.
— Не мисля — промълви най-накрая Льобел, — че Чакала ще рискува да бъде убит. Той е наемник. Убива за пари. Иска да се измъкне и да похарчи тези пари. Разработил е плана си предварително, по време на разузнавателното си посещение тук през последните осем дни на юли. Ако хранеше някакви съмнения, било във връзка с успеха на операцията или по отношение на шансовете да се измъкне, отдавна да се е махнал.
Той си има нещо наум. И сам може да се сети, че поне в един ден от годината — Денят на освобождението — гордостта на генерал няма да му позволи да си остане у дома, независимо от заплахата срещу личността му. Вероятно би се сетил и за това, че мерките за сигурност, особено след разкриването му, ще бъдат така сериозни, както вие ги описахте, господин министър. И все пак не се оттегля.
Льобел се изправи и въпреки противоречието с протокола тръгна напред-назад из стаята.
— Не се оттегли. И няма да се оттегли. Защо? Защото смята, че е в състояние да го направи и да се измъкне. Ще рече, хрумнала му е някаква идея, за която никой досега не се е сетил. Трябва да е свързана с дистанционно възпламеняема бомба или карабина. Но една бомба може да бъде открита и всичко може да се провали. Значи е карабина. Поради тази причина е трябвало да влезе във Франция с кола. Карабината е била в колата, заварена някъде към каросерията или скрита под тапицерията.
— Но той не може да доближи Дьо Гол с пушка в ръка! — възкликна министърът. — Никой не може да го доближи, освен неколцина, които ще бъдат обискирани. По какъв начин ще вкара карабина в охраняваното пространство?
Льобел спря да се разхожда и се обърна към министъра. Сви рамене.
— Не знам. Но той смята, че ще успее, и досега не се е провалял въпреки късмета — донякъде лош, донякъде добър. Макар да бе разкрит и проследен от двете най-добри полиции в света, той е тук. С оръжие
