Колониалната държава съвсем оплела конците. Вместо да се запознаят с тази страница от френския опит и да направят така, че на първите, решаващи избори да спечели тяхното протеже, а после да подпишат договор за военна взаимопомощ и да разположат в страната отряд бели войници, който би крепил прозападния президент на власт, колонизаторите позволили на най-опасния си враг да победи. Месец след изборите Кимба бил провъзгласен за първия президент на Зангаро.

После нещата се развили по традиционния сценарий. Другите четири партии били забранени като „разцепнически сили“. Четиримата лидери били арестувани по скалъпени обвинения. Те умрели след жестоки мъчения в затвора, но преди това прехвърлили партийните фондове на освободителя Кимба. Колониалната армия и полиция били разпуснати, щом се сформирала армията, набрана изцяло сред племето винду. Войниците от племето каджа, които съставлявали жандармерията при колониалната власт, били разпуснати по същото време. Дошли камиони да ги отведат по домовете им. След като излезли от столицата, шестте камиона се насочили към едно тихо местенце край река Зангаро и там заговорили картечниците. Така дошъл краят на тези обучени във военното дело момчета.

Полицаите и митничарите в столицата запазили постовете си, но им отнели мунициите. Властта преминала в ръцете на новата армия и се възцарил страшен терор. Всичко това станало за осемнайсет месеца. После започнала конфискация на всички имоти, авоари и предприятия на колонизаторите. Икономиката тръгнала рязко надолу. Сред племето винду нямало обучени хора, които биха могли да ръководят малобройните предприятия, а земите били раздадени на партийните активисти. Когато колонизаторите си заминали, ООН изпратила няколко инженери, които се заели с най-основните сфери, но след като станали свидетели на всички ексцесии, те започнали да подават молби за напускане пред правителствата си.

След няколко кратки, сгъстени епизода на насилие населението на племето каджа било напълно подчинено. Били предприети дори няколко жестоки акции в територията отвъд реката спрямо някои вождове, които мърморели по повод на предизборните обещания. След тези акции хората от племето винду просто свивали рамене и потънали обратно в джунглата. Събитията в столицата тъй или иначе малко ги засягали и нищо не им пречело да свиват рамене. Кимба и неговото обкръжение, подкрепяни от новата армия и от неуравноресените опасни тийнейджъри, числящи се към младежкото партийно движение, дърпали конците от Кларънс, преследвайки единствено собственото си облагодетелстване.

Някои от методите им бяха умопомрачителни. Докладът на Ендийн съдържаше документация по един случай, в който Кимба, вбесен, че не е получил своя дял от някаква сделка, арестувал европейски бизнесмен и го хвърлил в затвора. После пратил до жена му емисар със заявлението, че тя ще получи по пощата пръстите и ушите на съпруга си, ако не заплати съответния откуп. Било приложено писмо от мъжа й и жената събрала половин милион долара от неговите съдружници. Човекът бил освободен, но родното му правителство, уплашено от реакцията на африканските страни в ООН, го посъветвало да запази мълчание. Пресата така и не научила за станалото. В друг един случай били задържани двама поданици на бившата метрополия. Пребили ги в старата сграда на полицията, превърната в армейска казарма. Накрая ги освободили, след като заплатили солиден подкуп на правосъдието. Очевидно част от сумата била предназначена за Кимба. Провинението им се състояло в това, че не се поклонили, когато колата на президента минавала покрай тях.

През петте години след обявяването на Независимостта Кимба прочистил или прогонил (последните имали късмет) всички потенциални опозиционери. В резултат на това в страната не останали лекари, инженери и други квалифицирани кадри. Те поначало били малко, а и Кимба виждал във всички образовани люде възможни опоненти. През годините той развил параноичен страх от покушение и въобще не излизал от страната. Рядко напускал и двореца, а когато го правел, охраната била внушителна. Огнестрелните оръжия от всички известни разновидности били описани и иззети. Включително и ловните пушки, което допринасяло за липсата на храна с протеиново съдържание. Вносът на патрони и барут бил преустановен. Така че ловците от вътрешността, които идвали в столицата да си купят барут, се връщали с празни ръце и накрая окачили на стената ненужните пушки. Забранено било дори носенето на мачете в чертите на града. Носенето на каквото и да било оръжие се наказвало със смърт.

Сър Джеймс Мансън внимателно прочете дългия доклад, разгледа снимките на столицата, на двореца, на Кимба, задълбочено проучи картите и отново повика Саймън Ендийн. Любопитството на последния по повод на този интерес от страна на неговия шеф към една забутана държава се разгаряше и той попита Мартин Торп в съседния кабинет на десетия етаж за какво става дума. Торп само се ухили и се потупа с пръст по носа.

Торп също не беше съвсем сигурен, но мислеше, че се досеща. И двамата бяха наясно, че не бива да задават въпроси, когато работодателят им си има някаква идея в главата и иска информация.

Докато Ендийн докладваше на Мансън, последният бе заел любимата си позиция до прозорците на високия си кабинет, откъдето наблюдаваше улицата с нейните забързани по делата си пигмеи.

— Има още две неща, които искам да знам, Саймън — каза сър Джеймс без въведения и се върна при бюрото, на което лежеше докладът. — Твърдиш, че преди около шест седмици в столицата е имало сблъсъци. Един друг човек, който е бил там, ми разказа същото. Той спомена, че бил тръгнал слух за опит за покушение върху Кимба. Каква е истината?

Ендийн си отдъхна. И той беше научил тази история, от своите източници, но му се стори твърде дребна, за да я включва в доклада.

— Всеки път, когато президентът сънува лош сън, следват арести и слухове за заговори срещу него. Обикновено това означава, че търси основания да задържи и да екзекутира някого. При този случай в края на януари ставало дума за командващия армията полковник Боби. Подшушнаха ми, че в основата на търканията между двамата стояла една сделка, осъществена от Боби. Кимба не получил достатъчно голям процент от печалбата. В столицата пристигнал кораб с лекарства за болницата на ООН. Армията ги задържала на пристанището и задигнала половината. Под ръководството на Боби откраднатият дял бил продаден на черния пазар. Тази търговска операция трябвало да мине през Кимба. Когато подавал своя протест и оставката си, шефът на болницата споменал пред Кимба истинската стойност на липсващите медикаменти. Цифрата се оказала далеч по-висока от тази, която Боби бил съобщил. Президентът побеснял и изпратил няколко души от собствената си охрана да доведат Боби. Те претърсили града и задържали всеки, който им се бил изпречил на пътя.

— Какво станало с Боби? — попита Мансън.

— Избягал. Измъкнал се към границата с един джип и преминал пеш през джунглата покрай граничния пропускателен пункт.

— От кое племе е?

— Колкото и да е странно, той има смесена кръв. Вероятно е заченат при някои от набезите на племето винду срещу село на каджите. Това е станало преди четиридесет години.

— От новата армия ли е, или е служил в старата?

— Бил е ефрейтор в колониалната жандармерия, което значи, че има някаква зачатъчна военна подготовка. Малко преди обявяването на Независимостта го уволнили за пиянство и неподчинение. Когато Кимба дошъл на власт, го върнал на служба, защото в началото имал нужда поне от един човек, който да различава цевта от приклада на пушката. По колониално време Боби с гордост твърдял, че е каджа, но щом Кимба завзел властта, взел да се кълне, че истинското му потекло е от племето винду.

— Кимба защо го е задържал на служба? Той влизал ли е в първоначалното му обкръжение?

— Веднага щом усетил накъде духа вятърът, Боби отишъл при Кимба и заявил верността си към него. Това било далеч по-умно от ходовете на губернатора, който повярвал, че Кимба е спечелил изборите едва след като цифрите го доказали. Кимба го оставил на служба и дори го назначил за командващ армията, понеже един човек със смесена кръв придавал по-друг вид на гоненията срещу опонентите на режима от племето каджа.

— Що за човек е? — попита Мансън замислено.

— Същински бабаит — каза Ендийн. — Човек с облик на горила. Мозък няма, но притежава някаква животинска хитрост. В конфликта му с президента се решавало всъщност кой от двамата крадци ще прекара другия.

— Но все пак е със западна закваска. Не е ли комунист? — настойчиво попита Мансън.

— Не, сър. Не е комунист. Не е обвързан политически.

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×