„Доста добро прикритие за склада, който е пълен със сандъци с надпис «взривоопасно»“ — помисли си Шанън.
Но нещата го заинтригуваха. Бързо състави един списък и го показа на Шлинкер.
— Можете ли да изпълните тази поръчка за износ от вашите запаси?
Шлинкер погледна списъка. В него влизаха две малки оръдия за изстрелване на сигнални ракети, каквито използва бреговата охрана, десет магнезиеви ракети с максимален интензитет и продължителност на светене (бяха прикрепени към парашути), две корабни сирени, захранвани със сгъстен газ, четири чифта бинокли за нощно виждане, три радиотелефона с обхват най-малко пет мили и пет ръчни компаса.
— Разбира се — каза немецът. — Всички тези неща ги имам на склад.
— Искам да поръчам това, което е в списъка. Надявам се, че няма да има проблеми с износа, понеже тази стока е извън графата на оръжията.
— Абсолютно никакви проблеми. Мога да ги изпратя където си поискам, особено пък на кораб.
— Добре — каза Шанън. — Колко ще струва всичко заедно с транспорта до склада на един спедитор в Марсилия?
Шлинкер погледна в каталога и събра цените на отделните артикули, като прибави десет процента за транспорт.
— Четири хиляди и осемстотин лири — каза той.
— Ще ви се обадя след дванайсет дни — каза Шанън. — Моля ви да подготвите стоката за транспортиране. Ще ви дам името на спедитора в Марсилия и ще ви изпратя чек за 4 800 лири. Надявам се, че в рамките на трийсет дни ще мога да ви дам останалите 26 000 долара за мунициите, както и името на кораба.
На вечеря Шанън се срещна в „Атлантик“ с втория си човек в Хамбург. Алън Бейкър беше канадец, който след войната се установил в Германия и се оженил за германка. Бивш сапьор от войната, той се забъркал през първите следвоенни години в няколко операции край границата със съветската зона. Прехвърлял найлонови чорапи, часовници и бегълци. После започнал да снабдява с оръжие стотиците малки националистически или антикомунистически френски партизански отряди, които след края на войната насочили съпротивата си към Централна и Източна Европа. Само че сега вместо с германците се биели с комунистите.
За основната част от оръжието плащали американците, а Бейкър нямал нищо против да използва знанията си по немски и партизанска тактика, за да пренася товарите до местоназначението, като за тази си дейност получавал солидни американски чекове. Когато тези отряди се разпръснали, в началото на петдесетте той се озовал в Танжер, където придобитите контрабандистки умения му послужили при прехвърлянето в Италия и Испания на парфюми и цигари от свободното по онова време пристанище на северния бряг на Мароко. Накрая излязъл от играта, след като една враждебно настроена банда бомбардирала и потопила кораба му. Върнал се в Германия и се включил напористо в търговията с всякакви стоки, за които има купувач и доставчик. Последният му удар беше сделка с югославско оръжие, предназначено за баските в Северна Испания.
Когато се запознаха с Шанън, Бейкър вкарваше автомати в Етиопия, а ирландецът си търсеше работа след завръщането си от Букаву през април 1968. Бейкър знаеше истинското му име.
Ниският, сух търговец изслуша Шанън мълчаливо. Очите му постоянно скачаха от чинията към лицето на наемника.
— Да, може да стане — каза той, когато Шанън приключи. — Югославяните ще приемат версията, че клиентът иска като мостри две минохвъргачки и две базуки, за да ги изпробва и евентуално по-късно да направи по-голяма поръчка. Звучи правдоподобно. Съвсем лесно мога да получа стоката от тях. Отношенията ми с хората в Белград са отлични. А и те действат много бързо. Трябва обаче да призная, че в момента имам един друг проблем.
— Какъв е той?
— Сертификатът за краен потребител — каза Бейкър. — Имах един човек в Бон, дипломат от Източна Африка, който бе готов да подпише всичко срещу заплащане и няколко по-едрички немски хубавици в апартамента му. Такива жени харесваше. Преди две седмици го върнаха в родината му. В момента ми е малко трудно да му намеря заместник.
— Югославяните интересуват ли се от крайния потребител?
Бейкър поклати глава.
— Не. Щом документацията е наред, повече не се задълбочават. Но трябва да има сертификат, който да носи правителствен печат. Не могат чак дотам да отпускат юздите.
Шанън се замисли. Сети се, че има един познат в Париж, който веднъж му се беше похвалил, че негов приятел дипломат можел да издава сертификати за краен потребител.
— Ще свърши ли работа редовен сертификат от някоя африканска държава?
Бейкър си дръпна от пурата.
— Естествено — каза той. — Що се отнася до цената, една 60-милиметрова минохвъргачка струва 1 100 долара. Значи 2 200 за двете. Мините са по двайсет и четири долара. Проблемът с поръчката ти е, че сумите са прекалено малки. Не можеш ли да качиш мините от сто поне на триста? Това ще опрости нещата. Никой не е готов да ти даде само сто мини дори и за проба.
— Добре — съгласи се Шанън. — Ще взема триста, но нито една повече. Иначе ще надвиша бюджета и ще пострада моят дял.
Неговият дял нямаше да пострада, защото той беше оставил прилична горница за преразходи, а и заплатата му беше договорена. Но знаеше, че този аргумент ще затвори устата на Бейкър.
— Добре — каза Бейкър. — Значи 7 200 долара за мините. Базуките са по хиляда долара, за двете две хиляди. Снарядите са по четиридесет и два долара и петдесет цента. Умножено по четиридесет прави… момент да видим…
— Хиляда и седемстотин долара — каза Шанън. — Целият комплект излиза 13 000 долара.
— Плюс десет процента за доставяне на стоката франко кораба, Кат. Без да броим сертификата. Ако можех да ти намеря сертификат, процентите щяха да са двайсет. Да си го кажем направо. Сделката наистина е малка, а моите разходи са големи. За такава малка поръчка трябва да ти искам петнайсет процента. Значи общо 14 400 долара. Да ги закръглим на петстотин, а?
— Ще ги оставим 14 400 — каза Шанън. — Аз ще взема сертификата и ще ти го пратя по пощата заедно с петдесет процента от сумата. Ще получиш още двайсет и пет процента, когато видя стоката в Югославия — в сандъци и готова за транспортиране. Последните двайсет и пет процента ще ти платя, преди корабът да се отлепи от кея. Пътнически чекове за долари. Добре ли е?
На Бейкър му се искаше да получи цялата сума в аванс, но тъй като не беше търговец с разрешително, той нямаше офиси, складове или официален служебен адрес. Щеше да използва посредничеството на друг търговец, негов познат, за да закупи стоката.
Един от най-старите известни трикове е да обещаеш, че ще изпълниш поръчка за оръжие, да спечелиш доверието на клиента, да го убедиш в неоспоримата си почтеност, да получиш максималната сума в аванс и да офейкаш. Немалко черни и мургави купувачи на оръжие в Европа са изпитвали това на гърба си. Бейкър знаеше, че Шанън няма да се върже на въдицата. А и петдесет процента от 14 400 долара представляваха незначителна сума, за да се прилага този трик.
— Добре. Веднага щом получа сертификата, ще започна да действам.
Двамата станаха и се запътиха към изхода.
— Колко време ще ти трябва да доставиш товара на кораба?
— От трийсет до трийсет и пет дни — каза Бейкър. — Между другото, намерил ли си кораб?
— Още не съм. Искаш да знаеш името му, нали? Ще ти го пратя заедно със сертификата.
— Щом още нямаш кораб, аз знам един, който се дава под наем. Две хиляди марки на ден. В цената влиза екипаж, продоволствия… всичко. Превозва хора и товари до всяка точка при пълна дискретност.
Шанън обмисли варианта. Двайсет дни в Средиземно море, двайсет дни до целта и двайсет дни обратно. Сто и двайсет хиляди марки, или 15 000 лири. По-евтино, отколкото да се купи кораб. Доста съблазнително. Но не му се нравеше това, че някой външен за операцията човек ще контролира част от покупката на оръжие, кораба, а и ще бъде запознат с крайната цел. Това би означавало Бейкър или посредникът, който ще уреди наемането на кораба, да се превърне в партньор.
