Аргументът, който реши изхода на обсъждането, беше съвсем прост. Щом като група бизнесмени са решили да закупят такъв голям обем от акциите на „Бормак“, следваше да се вярва на твърдението на тяхната банка, която заявяваше от тяхно име, че те възнамеряват да инжектират нови капитали в компанията. Подобно действие не би могло да се отрази отрицателно върху цените на акциите, а и тримата директори бяха акционери. Резолюцията бе гласувана на първо и на второ четене и бе приета. Никой не се сети да промени онази клауза в устава на компанията, която определяше, че двама директори съставляват кворум за вземане на решения, въпреки че сега директорите бяха шест, а не пет.
Мистър Кийт Браун се превръщаше в постоянен гост на градчето Брюге и в почитан клиент на „Кредитбанк“. Мистър Гесенс го прие с обичайната учтивост и го уведоми, че сутринта се е получил превод от Швейцария в размер на 20 000 лири. Шанън изтегли 10 000 долара в брой и взе чек за 26 000 долара на името на Йохан Шлинкер от Хамбург.
Отиде в близкия пощенски клон и пусна чека с препоръчано писмо, като добави в плика и няколко реда от себе си, с които подканваше германеца да задвижи испанската сделка.
До срещата с Буше останаха четири часа, два от които Шанън и Вламенк убиха над чаши с чай в спокойната обстановка на едно кафене. Малко преди смрачаване потеглиха за мястото.
Между Брюге и Гент, който се намира на четиридесет и пет мили на изток, има един изоставен път. Тъй като той лъкатуши през равното поле, повечето шофьори предпочитат новата магистрала Брюксел — Остенд, която също минава през двата фламандски града. Наемниците поеха по стария път и някъде по средата на разстоянието откриха пустата ферма, която им бе описал Буше, или по-скоро видяха избелялата табела, която указваше пътя към нея. Самата ферма беше скрита зад една горичка.
Шанън подмина леко отбивката и спря. Марк слезе и отиде да огледа фермата. Върна се след двайсет минути и потвърди, че наоколо наистина е пусто и не се забелязват признаци на човешко присъствие. Нямаше и следи от някакви приготовления за негостоприемно посрещане на двамата купувачи.
— Има ли някой в къщата и в пристройката? — попита Шанън.
— Къщата е заключена и отпред, и отзад. Не си личи някой да е стъпвал скоро. Огледах оборите и конюшнята. Няма никой.
Шанън си погледна часовника. Вече се беше стъмнило. До срещата оставаше един час.
— Скрий се в двора и дръж района под око! — заповяда ирландецът. — Аз ще наблюдавам оттук входната врата.
Когато Марк се отдалечи, Шанън отново огледа камионетката. Тя беше стара и раздрънкана, но все още вършеше работа. Двигателят й бе минал през основен ремонт. Шанън взе двата фалшиви номера и ги залепи с изолирбанд върху истинските. После, на безопасно разстояние от фермата, лесно щеше да ги махне, но сега не виждаше никакви основания да показва на мосю Буше действителната регистрация на камионетката. На двете врати имаше големи рекламни лепенки, които изпъкваха доста ярко, но и те можеха бързо да паднат. В каросерията се намираха шест големи чувала с картофи, които Вламенк бе натоварил по негово нареждане, и широката дъска, която се слагаше като задна преграда. Доволен, Шанън се върна на поста си край пътя.
Камионетката, която очакваше, се появи в осем без пет. Когато намали, за да свие по отклонението към фермата, наемникът различи фигурата на шофьора зад волана, а до него една топка, увенчана с дребна глава, която несъмнено принадлежеше на мосю Буше. Задните габарити на камионетката осветиха отбивката и след малко се скриха зад горичката. Явно Буше играеше чисто.
Шанън изчака три минути и насочи своята камионетка по отклонението. Когато стигна пред фермата, видя, че камионетката на Буше стои със запалени фарове в средата на двора. Той изгаси двигателя и слезе, като също остави фаровете светнати. Предницата му беше на около три метра от задницата на другата камионетка.
— Мосю Буше! — извика Шанън в мрака.
Наемникът също стоеше на тъмно, леко встрани от собствените си фарове.
— Мосю Браун — обади се хъхрещият глас на Буше и дебелият търговец се показа на светлината.
Беше довел и своя „помощник“ — як мъжага, който по преценка на Шанън можеше да вдига тежести, но не и бързо да реагира. Ирландецът знаеше, че при нужда Марк е пъргав като пантера. Така че в случай на спречкване нямаше да имат проблеми.
— Носите ли парите? — попита Буше и се приближи.
Шанън посочи към кабината на камионетката.
— Там са. Вие носите ли шмайзерите?
Буше махна с ръка към своята камионетка.
— В каросерията.
— Предлагам да си разменим нещата тук навън между двете камионетки — каза Шанън.
Буше се обърна и рече нещо на фламандски, което Шанън не разбра. Помощникът му отиде зад камионетката и отвори вратите на каросерията. Шанън се стегна. Ако имаше някакви изненади, те щяха да дойдат с отварянето на вратите. Но нищо не се случи. Фаровете на неговата камионетка осветиха десет плоски квадратни сандъка и един кашон без капак.
— Приятелят ви не е ли тук? — попита Буше.
Шанън изсвири. Малкия Марк изскочи иззад обора. Настъпи мълчание. Шанън се прокашля.
— Хайде да започнем с размяната — каза той, бръкна в кабината и извади обемист кафяв плик. — В брой, както се уговорихме. Двайсетдоларови банкноти. Пачки по петдесет. Десет пачки.
Дебелият белгиец взе да прехвърля банкнотите с изумителна бързина за тези пухкави ръце. Преброените пачки пъхаше в джобовете си. Когато преброи и последната, той отново измъкна всички пачки и изтегли по една случайна банкнота от всяка. На светлината на ръчно фенерче провери внимателно дали не са фалшиви. Банкнотите бяха редовни. Накрая Буше кимна.
— Всичко е наред — каза той и извика нещо на помощника си.
Мъжагата се отстрани от вратите на камионетката. Шанън кимна към Марк. Белгиецът се приближи и свали първия сандък на тревата. Извади от джоба си една автомобилна щанга и напъна капака. После доближи фенерчето си и огледа десетте подредени един до друг шмайзера. Взе един от тях и провери затвора, ударника и цевта. Остави обратно автомата и затръшна капака.
За десет минути успя да провери и десетте сандъка. Докато се занимаваше с това, помощникът на мосю Буше го наглеждаше отблизо. Шанън стоеше на около пет метра встрани от Буше. Накрая Марк надникна в отворения кашон. В него имаше 500 пълнителя. Той изпробва един, за да се увери, че пасва. После се обърна към Шанън и кимна.
— Всичко е точно — обади се Марк.
— Бихте ли помолили вашия приятел да помогне на моя при товаренето? — обърна се Шанън към Буше.
Дебелият търговец разпореди на помощника си. След пет минути десетте плоски сандъка и кашонът с пълнителите бяха в каросерията на камионетката. Преди да го натоварят, двамата яки фламандци свалиха чувалите с картофи, а Марк каза нещо на фламандски и човекът на Буше се засмя.
Когато сандъците отидоха горе, Вламенк нагласи задната преграда, която на височина стигаше до средата на покритата каросерия. После взе един нож, разряза връзката на най-близкия чувал, метна го на рамо и го изсипа в каросерията. Картофите заподскачаха лудо, търсейки си местенце между сандъците и кашона. Другият белгиец отново се засмя и започна да помага на Марк.
Картофите доволно покриха оръжието. Всеки би потвърдил, че в каросерията на тази камионетка има просто куп ранни картофи. Чувалите захвърлиха край оградата.
След като свършиха, двамата товарачи се появиха заедно иззад каросерията.
— Готово. Можем да тръгваме — каза Марк.
— Ако нямате нищо против, ние ще потеглим първи — обърна се Шанън към Буше. — Все пак у нас е нелегалната стока.
Той изчака Марк да запали двигателя и да обърне. Едва тогава скочи в кабината. Някъде по средата на малкото пътче имаше страшно дълбока дупка и камионетката почти спря, за да мине през нея. В този момент Шанън промърмори нещо на Марк, взе му ножа, скочи навън и се скри в храстите.
Две минути по-късно се появи камионетката на Буше. Тя също намали, за да омекоти тръскането. Шанън
