се измъкна от храстите, притича до камионетката, наведе се ниско и заби ножа в задната дясна гума. Чу се фъстене, а наемникът отново се върна в храстите. Качи се при Марк на главния път. Белгиецът тъкмо беше свалил рекламните лепенки и фалшивите номера. Шанън нямаше нищо против Буше. Просто му трябваше преднина от половин час.
Към десет и половина двамата наемници се прибраха в Остенд. Оставиха натоварената с пролетни картофи камионетка в наетия от Марк гараж, а после заседнаха в бара на Марк на улица „Клайнщраат“ и вдигнаха не един тост с халби пенлива бира, докато Ана им приготвяше вечерята. Шанън за пръв път виждаше добре сложената любовница на приятеля си и според правилата на наемническия етикет се отнасяше към нея с изискана вежливост.
Вламенк му беше запазил стая в един хотел в центъра, но двамата пиха до късно. Поговориха си за стари битки и премеждия, припомниха си случки и хора, трудни ситуации и рисковани акции. Смееха се на неща, които от днешна гледна точка им изглеждаха забавни, и кимаха мрачно при спомени, които още им причиняваха болка. Барът остана отворен, докато на Малкия Марк му се пиеше. Простосмъртните наоколо седяха и го слушаха.
Наближаваше да съмне, когато двамата наемници отидоха да си легнат.
Малкия Марк се отби в хотела на Шанън към десет и двамата закусиха заедно. Шанън обясни на белгиеца, че иска шмайзерите да влязат в подходяща опаковка, за да се прехвърлят през белгийско- френската граница и оттам да се откарат до едно южно френско пристанище.
— Можем да ги изпратим в щайги с картофи — предложи Марк.
Шанън поклати глава.
— Картофите са в чували, а не в щайги — каза той. — А представяш ли си колко красиво ще се получи, ако някоя щайга се преобърне при транспорта или при товаренето? Не, имам по-добра идея.
През следващия половин час ирландецът изложи изискванията си пред Вламенк. Белгиецът само кимаше.
— Добре — каза той, когато разбра съвсем точно какво се иска от него. — Мога да работя в гаража сутрин, преди барът да отвори. Кога ще ги караме на юг?
— Към 15 май — каза Шанън. — Ще използваме маршрута на шампанското. Ще доведа Лангароти тук да ти помага. В Париж ще се прехвърлим на камионетка с френска регистрация. Искам да опаковаш всичко най-късно до 15 май.
Марк го придружи до пристанището. Взеха такси, защото камионетката трябваше да остане в гаража до момента, в който потегли на последното си пътешествие от Остенд до Париж с товар от незаконно оръжие. Макар че не беше с кола, Шанън си купи без проблеми билет за Дувър за ферибота, който пренасяше автомобили. Прибра се в Лондон в ранните вечерни часове.
Седна в апартамента и написа подробен доклад за Ендийн, като пропусна да отбележи от кого е купил автоматите и къде са складирани. Приложи към доклада отчет за разходите и изчисление за остатъка в сметката в Брюге. Изпрати всичко това до поискване, използвайки обичайния канал за комуникация с помощника на сър Джеймс Мансън.
Рано в петък сутринта се получи пакет от Жан-Баптист Лангароти. В него имаше цял сноп каталози на три европейски фирми, произвеждащи каучукови надуваеми полутвърди лодки от типа, който искаше Шанън. В рекламата се изброяваха разнообразните им приложения — като спасителни лодки, скутери за водни ски, лодки за екскурзии, помощни съдове за яхти, изходни бази за подводен риболов и други подобни. Никъде не се споменаваше фактът, че всички те са създадени на базата на един бърз и маневрен модел, който обслужва нуждите на морските пехотинци.
Шанън прочете каталозите с интерес. От трите фирми едната беше италианска, другата — френска, а третата — британска. Италианската фирма имаше мрежа от шест магазина по Лазурния бряг и най-добре отговаряше на изискванията на Шанън. Освен това тя разполагаше с най-много бройки в наличност. От най-големия модел, лодка с дължина пет метра и половина, имаше две, които можеха да бъдат доставени незабавно. Едната се намираше в Марсилия, а другата — в Кан. В каталога на френските производители бе показана снимка на най-голямата им петметрова лодка, която пореше вълните с леко потънала кърма и вирнат нос.
В писмото си Лангароти пишеше, че една бройка от френските лодки може да се купи от магазин за морски стоки в Ница. Отбелязваше също, че британските модели се произвеждат по специална поръчка. После допълваше, че могат да се намерят по няколко бройки от всички модификации в яркооранжев цвят, но той се интересува само от черните. В заключение Лангароти подчертаваше, че всички модели са пригодени за извънбордови двигатели с мощност над петдесет конски сили, и съобщаваше, че в околността има в наличност седем различни модела двигатели, които отговарят на изискванията.
Шанън отговори с дълго писмо, в което разпореждаше на Лангароти да купи двете налични италиански лодки и да попълни бройката с лодката френско производство. Подчертаваше, че веднага след получаване на това писмо корсиканецът следва да телефонира на продавачите и да направи твърда поръчка, като им изпрати със запис десетпроцентно капаро. Освен това трябваше да купи от различни магазини три двигателя от най-добрия модел.
Шанън погледна цените и изчисли, че разходите възлизат на малко повече от 4 000 лири. Това означаваше, че леко ще превиши предвидения бюджет от 5 000 лири за по-мощно оборудване, но това не го обезпокои. Щеше да спести от оръжието и (поне така се надяваше) от кораба. Той писа на Лангароти, че ще прехвърли на негова сметка 4 500 лири, като с остатъка от 500 лири корсиканецът трябваше да купи на старо изправна двутонна камионетка, като внимава да е регистрирана и застрахована.
С нея трябваше да обиколи крайбрежието и да закупи трите опаковани в сандъци надуваеми лодки, както и трите извънбордови двигателя, а после да откара цялата партида в склада на спедитора в Тулон най-късно до 15 май. На същата дата преди обяд корсиканецът трябваше да се срещне с Шанън в парижкия хотел, където обикновено отсядаше командирът на наемниците. На срещата трябваше да дойде с камионетката.
Шанън изпрати още едно писмо. То бе адресирано до „Кредитбанк“ в Брюге и изискваше превод от 2 500 лири във френски франкове на сметката на мистър Жан-Баптист Лангароти в централата на банка „Сосиете Женерал“ в Марсилия. И двете писма пусна с експресна поща още същия следобед.
Когато се върна в апартамента си, Кат Шанън се хвърли на леглото и заби поглед в тавана. Чувстваше се адски уморен. Напрежението през последните трийсет дни започваше да му се отразява. Общо взето, подготовката вървеше по график. Алън Бейкър навярно вече уреждаше покупката на минохвъргачки и базуки от Югославия. Доставката им се очакваше в първите дни на юни. Шлинкер сигурно беше в Испания, за да купи деветмилиметрови патрони, които биха стигнали за цяла година. Шанън поръча такова огромно количество муниции само за да избегне евентуални подозрения от страна на испанските власти. Разрешителното за износ трябваше да е готово между средата и края на юни, при положение че Шанън успее да съобщи на германеца името на кораба и при положение че корабът бъде одобрен от властите в Мадрид.
От Вламенк се изискваше вече да е подготвил автоматите за транспортиране през Белгия и Франция до Марсилия. По график те трябваше да са на кораба до първи юни. Лодките и двигателите следваше да се натоварят по същото време от Тулон заедно с допълнителното помощно оборудване, което Шанън поръча при Шлинкер.
Освен прехвърлянето на шмайзерите през граница всичко друго беше съвсем законно. Това не означаваше, че няма опасност от провали. Възможно беше някое от двете правителства да не одобри представената документация и да забави или да откаже продажбата.
Следващата точка бяха униформите, които Дюпре навярно все още набавяше в Лондон. Те също трябваше да са в склада в Тулон най-късно до края на май.
Но големият проблем си оставаше корабът. От Семлер се искаше да намери най-подходящия съд. Вече цял месец той търсеше без резултат.
Шанън се смъкна от леглото и изпрати по телефона телеграма до апартамента на Дюпре, с която му заповядваше да се обади. Тъкмо остави слушалката, и телефонът звънна.
— Здравей, аз съм.
— Здравей, Джули — каза той.
