заспивате и се събуждате чак по обяд във вторник, нали?
Корниш се ухили.
— Точно така. Нали бе, Марк?
— Само че до отиването ви в болницата остават пет часа. Вие несъмнено ще ми кажете, че не сте искали да го правите на въпрос, нали? Не сте разбирали, че носът ви е счупен, но накрая приятелят ви успял да ви убеди да потърсите медицинска помощ, защото не преставало да ви боли. И някъде към пет сте отишли в болницата.
Прайс енергично кимна.
— Но разбира се, това се е случило следобед. Може би сте похапнали в някоя работническа закусвалня, където сте останали от един до два и половина? Намерили сте на масата брой на „Сън“, зачели сте се в спортните страници, такива неща? Не си спомняте името на закусвалнята, нали?
Двамата поклатиха глава.
— Няма значение. В онзи квартал има десетки такива заведения. Но през целия ден не сте се приближавали до Медоудийн Гроув, нали?
— Не — потвърди Корниш. — Висяхме в оная закусвалня до два и половина и ядохме пържени яйца и чипс.
— Не беше от заведенията, където обикновено ходите, така ли?
— Не. Случайно се отбихме там. Не си спомням как се казваше.
— Е, това изглежда доста убедително. Съдебните заседатели би трябвало да ви повярват. Стига да се придържате към тази версия. Без да я променяте. Говорете кратко и ясно. Разбрахте ли?
Те кимнаха. Господин Ванситарт записа новите показания с версията за счупения нос. Прайс почти не можеше да чете, но въпреки това ги подписа. Адвокатът прибра двата листа в дебелата папка. Влезе смутеният Лу Слейд. Ванситарт се изправи.
— Скъпи господин Слейд. Ужасно съжалявам за това недоразумение. Счуло ми се е, че казвате девет. Но няма значение. Тъкмо свършвахме с нашите клиенти.
Той приятелски се усмихна на Прайс и Корниш.
— Ще се срещнем във вторник в съда, но няма да можем да разговаряме. Не казвайте абсолютно нищо на хората, с които ви сложат в една килия. Някои от тях са доносници.
Ванситарт предложи на притеснения адвокат да го откара със своето бентли. По време на пътуването Слейд прочете двете нови показания.
— По-добре — каза той. — Много по-добре. Защитата става много по-стабилна. Изненадан съм, че не са ми казали всичко това. Остава Пател…
— А, да. Господин Виджей Пател. Почтен човек. Честен човек. Навярно достатъчно честен, за да признае, че може да е сгрешил.
Слейд се съмняваше, но после си спомни, че с майсторското си водене на кръстосан разпит Ванситарт отстъпва само на Джордж Карман5. Положението започна да му изглежда малко по-розово. А и адвокатът възнамеряваше във вторник да дойде на Хайбери Корнър. Без предупреждение. Това трябваше да попритесни някои хора. Слейд се усмихна.
ПЕТНАДЕСЕТИ ДЕН — ВТОРНИК
Някои хора наистина бяха притеснени. Госпожица Прабани Сундаран седеше зад дългата маса пред магистрата, когато в залата влезе Джеймс Ванситарт и се настани на няколко метра от нея, където беше мястото на защитата. Тя няколко пъти премигна. Адвокатът дружелюбно й кимна и се усмихна.
Господин Джонатан Стийн си записваше някои неща от предишното дело. Дългогодишният му опит му помогна да запази външно спокойствие. Лу Слейд седна зад Ванситарт.
— Доведете Прайс и Корниш — извика главният секретар.
Доведоха двамата бандити на подсъдимата скамейка, сложиха им белезници и от двете им страни застанаха служители от затвора. Ванситарт се изправи.
— С позволението на съда, аз съм Джеймс Ванситарт и представлявам обвиняемите с помощта на своя уважаем колега господин Лу Слейд.
Той седна. Магистратът замислено го погледна.
— Господин Ванситарт, доколкото разбирам, това изслушване е за продължаване срока за задържане на обвиняемите с още една седмица.
Господин Стийн едва не използва думата „само“. Ванситарт отново стана.
— Точно така, господине.
— Добре. Госпожице Сундаран, можете да продължите.
— Благодаря, господине. Прокуратурата моли за налагане мярка за неотклонение задържане под стража за още една седмица.
Джонатан Стийн погледна Ванситарт. Той естествено не можеше да предложи…
— Не молим за освобождаване под гаранция, господине — каза адвокатът.
— Добре, госпожице Сундаран. Молбата ви се удовлетворява.
Стийн се чудеше какво точно става. Ала Ванситарт отново се изправи.
— Но защитата би желала да отправи към съда друга молба.
— Слушаме ви.
— Защитата иска да знае дали има още въпроси, които прокуратурата трябва да разследва, или представените въз основа на закона за разкриване на следствената информация материали са пълни.
Той седна и погледна госпожица Сундаран. Тя запазваше самообладание, но вътрешно цялата трепереше. Беше свикнала с предварително определен сценарий, както я бяха учили в университета. А някой току-що го бе скъсал.
Детектив инспектор Джак Бърнс се наведе към нея и прошепна нещо в ухото й.
— Покойният още не е разпознат, господине, и следствието в тази насока продължава.
Ванситарт пак стана.
— С позволението на съда, защитата не отрича, че един човек е бил постигнат от трагична смърт. Поради тази причина той не може да даде показания, нито да помогне на която и да било от двете страни. Затова самоличността му не е от значение. Ето защо защитата повтаря въпроса си: прокуратурата готова ли е за съдебен процес?
Настъпи тишина.
— Госпожице Сундаран? — внимателно попита Стийн.
Тя беше като пилот по време на първия си самостоятелен полет. Двигателят й току-що бе запалил и някой я питаше какво възнамерява да предприеме.
— Мисля, че прокуратурата е готова, господине.
Ванситарт се изправи.
— В такъв случай бих желал да помоля до една седмица да се даде ход на делото. Моите клиенти вече от две седмици са затворени за престъпление, което те категорично ще отрекат да са извършили. След като прокуратурата и защитата са готови да продължат, не искаме повече отлагане.
Джонатан Стийн се замисли. Ванситарт залагаше на изключително рискована стратегия. В такива случаи работата на магистрата не е да определи дали обвиняемите са невинни, или виновни, а просто да прецени дали има достатъчно доказателства, за да препрати делото нагоре в Главния криминален съд. Обикновено адвокатите се появяваха едва тогава. Щом страховитият Ванситарт беше благоволил да дойде на Хайбери Корнър, очевидно искаше да докаже, че няма смисъл от същински процес.
— Молбата ви се удовлетворява — отвърна Стийн. — Насрочвам предварителния процес за следващата седмица.
— Защитата моли обвинението да представи всичките си свидетели за кръстосан разпит.
Така. Значи щеше да е генерална репетиция. Когато подлага свидетелите на кръстосан разпит, адвокатът разкрива насоките на защитата си. При други обстоятелства прокуратурата трябва да разкрие всичките си козове на защитата, докато защитата може да запази стратегията си в тайна до процеса, освен изненадващи алибита.
— Молбата ви се удовлетворява. Госпожице Сундаран, имате една седмица да приготвите свидетелите
