това. Когато приближи входната врата, една жена излезе от сградата, така че не беше необходимо да звъни на Ренате от входния звънец. Толкова по-добре, изненадата щеше да бъде истинска. Имаше ключ за нейния апартамент.
Промъкна се безшумно, за да направи изненадата още по-приятна. В антрето беше тихо. Отвори уста, за да извика
Вратата на голямата спалня стоеше отворена няколко инча, а пролуката беше засенчена от разтворените крила на шкафа, връхните дрехи от който осейваха пода.
— Какъв задник — рече мъжкият глас. — Той наистина ли мисли, че ще се ожениш за него?
— Оглупял от любов. Тъп кучи син. Само го погледни. — Нейният глас.
Моренц остави цветята и покупките и тръгна към дъното на коридора. Беше просто в недоумение. Затвори вратите на шкафа, за да може да мине и открехна с върха на обувката вратата на спалнята.
Ренате стоеше на края на голямото легло с черните чаршафи, пушейки цигара с марихуана. Въздухът ухаеше на канабис. На леглото имаше излегнат мъж, който Моренц никога преди това не беше виждал — слаб, млад, жилав, в джинси и рокерско кожено яке. Те и двамата забелязаха отварянето на вратата и станаха от леглото — мъжът с единствен скок, който го изправи на крака зад Ренате. Той имаше подли очи и мръсна руса коса. В своя личен живот Ренате обичаше грубия занаят, а този неин постоянен приятел приличаше наистина на грубиян.
Очите на Моренц бяха все още приковани във видеофилма, трепкащ на телевизионния екран от другата страна на леглото. Никой мъж на средна възраст не изглежда особено горд, когато прави любов, а още по- малко, когато има несполука. Моренц наблюдаваше собствения си образ на екрана с нарастващо чувство на срам и отчаяние. Ренате се намираше в леглото заедно с него, поглеждайки от време на време зад гърба му, за да прави презрителни мимики към камерата. Очевидно те бяха причината за смеха.
Ренате стоеше почти гола пред него, но бързо дойде на себе си от изненадата. Лицето й пламна от ярост. Когато заговори, гласът й не приличаше на този, който познаваше, а по-скоро на крясъка на продавачка на риба.
— Какво, по дяволите, търсиш тук?
— Исках да те изненадам — смотолеви той.
— Как не, страшно ме изненада. Сега изчезвай оттук. Върви вкъщи при твоя проклет чувал с картофи в Порц.
Моренц пое дълбоко въздух.
— Това, което наистина наранява — каза той, — е, че можеше да ми го кажеш. Не беше необходимо да ме правиш на такъв глупак. Защото аз наистина те обичах.
Лицето й се изкриви съвсем. Тя плюеше думите.
— Да ти кажа? Ти не се нуждаеш от никаква помощ. Ти си глупак. Дебел стар глупак. В леглото и вън от него. Сега изчезвай.
Тогава той я удари. Не с юмрук, а с шамар отстрани по лицето. Нещо засече в него и той я удари. Това я изкара от равновесие. Бруно беше едър мъж и шамарът му я събори на пода.
За какво мислеше русият мъж, Бруно не можеше да реши. Така или иначе, той беше тръгнал да напуска стаята. Но сводникът бръкна под якето си. Изглежда беше въоръжен. Моренц извади своя ППК от колана. Мислеше, че предпазителят е сложен. Искаше да изплаши сводника да го накара да вдигне ръце и да го остави да си отиде. Но сводникът продължи да измъква своя пистолет. Моренц натисна спусъка. Може да е бил потънал в прах, но валтерът гръмна.
На полигона Моренц не можеше да улучи вратата на хамбар. А не беше ходил на полигон от години. Добрите стрелци практикуват почти всеки ден. Това, което се случи сега, беше просто късмет на начинаещ. Куршумът улучи сводника право в сърцето от петнадесет фута. Мъжът отскочи рязко, с изражение на недоумение на лицето. Но, като конвулсивна реакция или не, дясната му ръка продължи да се мести, стискайки здраво своята берета. Моренц стреля отново. В този момент Ренате се надигна от пода. Вторият куршум я улучи в тила. Ватираната врата се беше затворила по време на кавгата: нито един звук не напусна стаята.
Моренц стоя няколко минути, гледайки двете тела. Беше вцепенен и леко замаян. Накрая напусна стаята и затвори вратата след себе си, без да я заключи. Преди да прекрачи разхвърляните дрехи, му дойде наум — даже в състоянието в което се намираше — да се запита защо бяха там. Погледна в шкафа и забеляза, че задният панел беше разхлабен. Той дръпна панела към себе си…
Бруно Моренц прекара още петнадесет минути в апартамента преди да излезе. Взе със себе си касетата, на която беше заснет, цветята, пакета с покупките и една черна брезентова чанта. По-късно не можеше да обясни защо направи всичко това. На две мили от Ханвалд той изхвърли касетата и пистолета в Рейн от моста Северин, обърна се в посоката обратна на Кьолн, остави на депозит брезентовата чанта и накрая се запъти към дома си в Порц. Когато влезе във всекидневната в девет и половина, жена му не му обърна никакво внимание.
— Моето пътуване с господин директора беше отложено — рече той. — Ще замина рано сутринта в понеделник.
— Хубаво — кимна тя.
Понякога си мислеше, че може да се върне някоя вечер от службата и да каже:
За всеки случай тя му беше приготвила вечеря. Храната нямаше никакъв вкус и той я остави настрана.
— Ще изляза да пийна някъде — каза. Тя взе поредния шоколад, предложи част от него на Лутц и двамата продължиха да гледат телевизия.
Тази вечер той се напи сам, без компания. Забеляза, че ръцете му трепереха, а от тялото му продължаваше да избива пот. Помисли, че е хванал лятна настинка. Или грип. Не беше психиатър, нито имаше такъв около него. Затова никой не му каза, че вече са го обхванали симптомите на пълна нервна криза.
В събота майор Ванавская кацна на летище Шьонефелд в Берлин и беше откарана с кола без регистрация до главната квартира на КГБ в Източен Берлин. Тя провери веднага местоположението на човека, когото дебнеше. Той се намираше в Котбус, на път за Дрезден, движейки се във военен конвой, в обкръжението на офицери от армията и беше извън нейния досег. В неделя щеше да достигне Карлмарксщат, в понеделник — Цвикау, а във вторник — Йена. Нейната заповед за наблюдение не включваше Източна Германия. Тя можеше да се разшири, но това изискваше допълнителни преписки. Вечно тази проклета бумащина, помисли си тя сърдито.
На следващия ден Сам Маккрийди пристигна обратно в Германия и прекара сутринта в разговор с шефа на Бонския филиал. Вечерта му доставиха една БМВ и необходимите документи, след което се отправи към Кьолн. Той се настани в хотел „Холидей ин“ до летището, където предплати стая за две нощи.
В понеделник преди зазоряване Бруно Моренц стана много преди своето семейство и тихо се измъкна. Той пристигна в „Холидей ин“ около седем часа в ясната ранна септемврийска утрин и се срещна с Маккрийди в неговата стая. Англичанинът поръча закуска за двама и след като сервитьорът си отиде, разгърна огромната пътна карта на Германия — Западна и Източна.
— Най-напред ще разучим маршрута — каза той. — Утре сутринта ще потеглиш оттук в четири часа. Пътят е дълъг, така че не се преуморявай, направи няколко почивки. Хвани тук Е–35 покрай Бон, Лимбург и Франкфурт. Той се свързва с Е–41 и Е–45, минаващи край Вюрцбург и Нюрнберг. На север от Нюрнберг завий наляво по Е–51 покрай Байройт, а след това продължи нагоре към границата. Това е точката, където
