бивш капитан от САС, е аутсайдер, социално неприемлив, човек, с когото не бива да се поддържат никакви контакти или да му се оказва някаква помощ. Той не даваше пет пари за това. Бе започнал нов живот с новата си къща и новата си жена.
Ники сервира кафето, разведри малко атмосферата и излезе. Тя бе първата жена на Рауз, но той не беше първият й съпруг. Четири години по-рано Рауз, свит зад една кола на някаква малка уличка в Западен Белфаст, бе наблюдавал как Найджъл Куейд се клатушка бавно напред като гигантски брониран морски рак към червения форд сиера, намиращ се на стотина ярда по-надолу.
Рауз подозираше, че в багажника на колата има поставена бомба. Една контролирана експлозия можеше да свърши работа, но по-старшият офицер искаше бомбата обезвредена. Британците знаят самоличността на всеки производител на бомби за ИРА в Ирландия и всеки оставя своя личен почерк в начина, по който сглобява бомбата. Този почерк би изчезнал, ако бомбата избухнеше, но ако можеше да се възстанови след обезвреждане, би осигурил богата реколта от информация. Откъде е дошъл експлозивът, запалителният фитил, детонаторът, може би и пръстови отпечатъци. Но, дори без пръстови отпечатъци, ръцете, които са я сглобили, ставаха известни.
Ето защо Куейд, негов приятел от училищните години, тръгна напред, целият покрит в метални брони, така че едва можеше да върви, за да отвори багажника и да се опита да демонтира взривното устройство. Той се провали. Капакът се отвори, но устройството бе закрепено от вътрешната му страна. Куейд гледа надолу половин секунда повече от необходимото. Когато слънчевата светлина попадна върху фоточувствителната клетка, бомбата избухна. Въпреки бронята, взривът откъсна главата му.
Рауз изпълни своя дълг, подкрепяйки и утешавайки младата вдовица. Утехата прерасна в привързаност, а привързаността в любов. Когато й предложи да се омъжи за него, тя постави едно условие. Да напусне Ирландия и армията.
Когато видя Маккрийди, тя заподозря нещо, защото бе виждала мъже като него преди това. Те бяха винаги потайни и мълчаливи. Един такъв бе дошъл при Найджъл през онзи ден и го бе помолил да отиде на забутана уличка в Западен Белфаст. Тя копаеше ядосана в градината, докато нейният съпруг приказваше с мълчаливия посетител.
Маккрийди говори в продължение на десет минути. Рауз слушаше. Когато по-възрастният мъж завърши, бившият военен само каза:
— Погледни навън.
Маккрийди погледна. Плодородната селскостопанска земя се простираше до хоризонта. Една птичка пропя.
— Започнах нов живот тук. Далеч от онази мръсотия и от отрепките. Аз съм вън от играта, Маккрийди. Окончателно. Не те ли казаха това от Кързън стрийт? Превърнах се в парий. Нов живот, съпруга, дом, дори прилично съществуване, благодарение на книгите. Защо, по дяволите, да се връщам обратно?
— Трябва ми човек, Том. Човек, който е наясно с нещата. Способен да обикаля в Близкия изток с добро прикритие. Лице, което те не познават.
— Намери някой друг.
— Ако този метричен тон Semtex-H попадне в Англия, разделен на петстотин двукилограмови пакета, ще има още сто такива като Найджъл Куейд. И още хиляда като Мери Фийни. Опитвам се да предотвратя неговото пристигане, Том.
— Не, Маккрийди. Без мене. Защо, по дяволите, трябва да се захващам?
— Те определиха кой ще ръководи операцията от тяхна страна. Мисля, че го познаваш. Кевин Махони.
— Той ще бъде там? — попита той.
— Смятаме, че той ще бъде отговорен. Ако се провали, това ще го съсипе.
Рауз гледа дълго време пейзажа навън. Но той виждаше една друга селска околност, по-тъмнозелена, но не така обработена; и една бензиностанция; и едно захвърлено край пътя малко тяло, което е било някога момиченце на име Мери Фийни.
Изправи се и излезе навън. Маккрийди чу приглушените гласове и плача на Ники. Рауз се върна обратно и започна да приготвя куфара си.
2.
Инструктажът на Рауз, проведен лично от Маккрийди, продължи една седмица. И дума не можеше да става за неговото въвеждане в Сенчъри Хаус, а още по-малко в сградата на Кързън стрийт. Маккрийди нае една от трите тихи провинциални къщи, намиращи се на не повече от един час път от Лондон, които СИС държи за такива цели, и получава материалите за инструктажа, изпратени от Сенчъри Хаус.
Имаше писмен материал и филм, по-голямата част от който бе твърде неясен, тъй като бе сниман от голямо разстояние или от странична пролука в някоя кола, или измежду клонките на някой храст, отдалечен много от мястото на събитието. Но лицата се виждаха достатъчно ясно.
Рауз видя филма и чу касетата със сцената на гробището в Баликрейн, разиграла се една седмица по- рано. Той разгледа лицата на ирландския свещеник, който бе действал като куриер, и на човека от Военния съвет до него. Но когато фотографиите бяха наредени една до друга, погледът му непрекъснато се връщаше към студеното и фино лице на Кевин Махони.
Преди четири години той почти бе успял да ликвидира убиеца на ИРА. Махони се криеше и операцията по неговото залавяне отне седмици търпелива конспиративна работа. Накрая обаче бе подмамен да напусне убежището си край Дъндалк, намиращо се в Юга, и да рискува с преминаването в Северна Ирландия. Неговата кола се караше от друг човек на ИРА и те спряха за бензин край една бензиностанция близо до Мойра. Рауз караше след него, поддържайки добра дистанция, получавайки радиосъобщения от наблюдатели край пътя и от въздуха. Когато чу, че Махони е спрял за гориво, той реши да действа.
В момента, в който навлезе в площадката с бензиноколонките пред бензиностанцията, шофьорът от ИРА бе напълнил резервоара и се бе върнал на мястото си. До него нямаше никой. Рауз помисли, че е изпуснал плячката. Той нареди на своя партньор да покрие шофьора от ИРА и излезе от колата. Занимаваше се с помпата на бензиноколонката, когато вратата на мъжката тоалетна се отвори и отвътре се появи Махони.
Рауз бе въоръжен със зачислен му от САС браунинг, намиращ се отзад в кобура под синьото дънково яке. Вълнената шапка покриваше по-голямата част от главата му, а по лицето му бе набола неколкодневна брада. Изглеждаше като ирландски работник, което бе и неговото прикритие.
Когато Махони се появи, Рауз приклекна зад бензиноколонката, извади оръжието, хвана го с две ръце и кресна:
— Махони! Стой на място.
Махони бе бърз. Още докато Рауз насочваше оръжието, той посегна да извади своето. По закон Рауз можеше да свърши с него незабавно. Искаше му се да го бе направил. Но той извика отново:
— Хвърли оръжието или си мъртъв?
Махони държеше в ръка своя револвер, но все още не бе успял да го вдигне. Той погледна към мъжа, полускрит зад бензиноколонката, видя браунинга и разбра, че не може да спечели. Хвърли колта на земята.
В този момент един фолксваген с две възрастни дами се придвижи към бетонната площадка. Те нямаха представа какво става и застанаха точно между Рауз, намиращ се до бензиноколонката, и Махони, застанал до стената. Това бе достатъчно за човека от ИРА. Той се хвърли като подкосен и взе обратно своя револвер. Неговият партньор се опита да подкара колата, за да го избави, но колегата на Рауз се намери зад него, с револвер насочен право през прозореца на колата към слепоочието на мъжа.
Рауз не можеше да стреля заради двете дами, които се бяха запънали на това място и седяха, надавайки писъци. Махони изскочи иззад фолксвагена, изплъзна се ловко край задната част на един паркиран камион и излезе на шосето. Докато Рауз заобиколи камиона, Махони се намираше на средата на главния път.
Възрастният шофьор на морис минора натисна спирачките, за да не сгази бягащия мъж. Държейки мориса между себе си и Рауз, Махони издърпа за якето стареца, повали го с колта на земята, скочи на шофьорското място и потегли.
