удоволствие. Когато всичко това свърши, можете да ги споделите на чашка. Но още не е дошло времето. И така… след като пристигна в хотела…
Рауз изпусна незначителните подробности до момента, в който забеляза Махони и неговите приятели.
— Почакай малко, а момичето. Коя е тя?
— Просто случайна позната. Отглежда в Америка състезателни коне и в момента очаква пристигането на три арабски жребеца, които е закупила миналата седмица на пазара на едногодишни животни в Хама, Сирия. Моника Браун. С
— Сигурен ли си?
— Да, Сам, напълно. Най-обикновена жена. При това доста привлекателна, ако си забелязал.
— Забелязахме го — промърмори Маккрийди. — Продължавай.
Рауз описа пристигането на Махони и подозрителните погледи, които бе засякла неговата компаньонка.
— Мислиш, че те е познал? От бензиностанцията?
— Не би могъл да го направи — каза Рауз. — Аз имах вълнена шапка, смъкната до очи, неколкодневна брада по цялото лице и се намирах полускрит зад бензиноколонката. Не, той би гледал втренчено така всеки англичанин, докато не чуе акцента. Знаеш колко много ни мрази.
— Може би. Продължавай.
Внезапното появяване на Хаким Ал-Мансур и продължилият цяла вечер разпит от Франк Терпил бяха това, което наистина заинтересува Маккрийди. Той прекъсна Рауз десетина пъти, за да доизясни някои дребни подробности.
Измамника носеше книга с твърди корици за кипърските църкви и манастири, строени във византийско време. Докато Рауз говореше, той си водеше пространни бележки, пишейки върху гръцкия текст. Никаква видима следа не се появяваше от върха на неговия молив — текстът щеше да се появи по-късно, след като го обработят с химикали. Всеки наблюдател би си помислил, че той записва своите впечатления за това, което виждаше наоколо.
— Дотук добре — изрече замислено Маккрийди. — Тяхната операция за доставка на оръжие изглежда всеки момент ще започне, очаквайки нечие височайше разрешение. Появата на Махони и Ал-Мансур в един и същ хотел в Кипър едва ли може да означава нещо друго. Това, което ни е необходимо да знаем, е кога, къде и как. По суша, по въздух или по море? От къде до къде. И превозното средство. Дали ще го превозят по въздуха, с камион или товарен кораб?
— Все още си сигурен, че осъществяват операцията? Няма да се откажат от всичко това?
— Сигурен съм?
Нямаше нужда да го казва на Рауз. Не бе необходимо той да знае. Но в СИС бяха получили ново съобщение от либийския доктор, който се грижеше за Муамар Кадафи. Когато пристигнеше, пратката щеше да съдържа оръжие за различни терористични организации. Една част от тях за баските сепаратисти в Испания, ЕТА. По-голямо количество за френската ултралява група Аксион Директ. Немалка партида за малобройните, но сеещи смърт белгийски терористи от ССС. Внушителен подарък за Фракция Червена армия в Германия, който без съмнение щеше да се използва по баровете, посещавани от американски военнослужещи. Повече от половината от пратката за ИРА.
Бе докладвано, че една от задачите на ИРА щеше да бъде убийството на американския посланик в Лондон. Маккрийди подозираше, че ИРА, загрижена за своите операции за набиране на средства в Америка, щеше по всяка вероятност да прехвърли изпълнението на тази задача на германската фракция, наследила Баадер-Майнхоф, твърде намалена по числен състав, но все още готова да изпълнява поръчки в замяна на оръжие.
— Попитаха ли те къде би желал да доставят пратката за американската терористична група, в случай, че се съгласят на сделката?
— Да.
— И ти им каза?
— Където и да е в Западна Европа.
— А твоят маршрут за прехвърлянето й в Америка?
— Описах им го според твоите инструкции. Ще прехвърля пратката, която е съвсем малка по обем, от мястото на тяхната доставка до един нает гараж, известен само на мен. Ще се върна с туристически фургон със скрити прегради зад стените. Ще се прехвърля на север с фургона през Дания, с ферибота до Швеция, след това до Норвегия и оттам ще се кача на един от многобройните товарни кораби, прекосяващи Атлантика до Канада. Просто още един турист, решил да прекара почивката си сред девствената природа.
— Те одобриха ли плана?
— Терпил го одобри. Каза, че е умело скроен. Ал-Мансур възрази, че това би означавало да се прекосят няколко граници. Аз посочих, че в периода на отпуските туристическите фургони се стичат по пътищата на Европа и че на всяка граница бих могъл да казвам, че пътувам за летището на следващата столица, за да посрещна съпругата и децата си. Той кимна няколко пъти.
— Добре. Ние направихме нашия ход. Сега ще трябва да изчакаме, за да видим дали си ги убедил. Другояче казано, дали тяхната жажда за отмъщение срещу Белия дом ще се окаже по-силна от обичайната предпазливост.
— Какво ще стане по-нататък? — попита Рауз.
— Ти се връщаш в хотела. Ако те се хванат на твоя план и включат твоето оръжие в пратката, Ал- Мансур ще се свърже с тебе лично или чрез куриер. Изпълнявай точно неговите нареждания. Аз ще осъществя среща с тебе за доклад по ситуацията само в случай, че обстановката е чиста.
— А ако откажат? Ако не се хванат на плана?
— Тогава ще се опитат да те накарат да замлъкнеш. Вероятно ще натоварят с тази работа Махони и неговите момчета като проява на доверие. Така ще имаш възможност да разчистиш сметките си с Махони. А и сержантите ще се намират наблизо. Те ще се намесят, за да те измъкнат жив.
По дяволите с тази тяхна намеса, помисли си Рауз. Това би разкрило участието на Лондон в заговора. Ирландците щяха да го разгласят и пратката щеше да стигне до тях по друг маршрут, в друго време и на друго място. Така че щеше да бъде оставен сам, ако Ал-Мансур решеше да го ликвидира директно или чрез подставени лица.
— Искаш ли портативна радиостанция, с която да ни предупредиш? — попита Маккрийди. — Нещо, което да ни вдигне на крака?
— Не — каза кратко Рауз. Нямаше смисъл да взема радиостанция. Знаеше, че няма да дойдат.
— Тогава се върни в хотела и чакай — каза Маккрийди. — И се опитай да не се изморяваш прекалено с хубавата мисис Браун. С
Той се отдели от Рауз и потъна в множеството. Лично за себе си също знаеше, че не би могъл да се намеси, ако либийците или ирландците се опитат да ликвидират Рауз. Неговото решение, в случай че либийската лисица се усъмни в Рауз, бе да доведе много по-голяма помощна група, която да постави под наблюдение Махони. Щом пратката потеглеше, Махони щеше да започне да действа. Сега, след като го откри, бе по-добре да заложи на ирландеца като следа, по която щяха да стигнат до оръжието.
Рауз завърши обиколката из манастира и се появи на ярката светлина, за да намери мястото, където бе оставил колата си. Бил, скрит зад борчетата на хълма под гробницата на бившия архиепископ Макариус, забеляза неговата поява на пътя и предупреди Дани, че техният човек се връща обратно. Десет минути по- късно Маккрийди и Маркс потеглиха. По пътя надолу по хълма те качиха един кипърски селянин, стоящ край пътя и по този начин върнаха обратно Бил в Педхоулас.
Петнадесет минути след потеглянето от радиостанцията на Маккрийди се чу пращене. Обаждаше се Дани.
— Махони и неговите хора току-що влязоха в стаята на нашия човек. Обръщат всичко. Да изляза ли на пътя, за да го предупредя.
— Не — нареди Маккрийди, — остани на място и поддържай връзка.
— Ако ускоря, можем да го изпреварим — предложи Маркс.
