Преподобният Дрейк остави ядосано една купчина листи на бюрото на управителя. Сър Марстън се бе постарал да няма достатъчно седящи места за всички, така че те бяха принудени да стоят прави. Той самият също беше прав. Това би направило срещата по-кратка. Погледна купчината пред себе си.
— Това, губернаторе — избумтя гласът на преподобния Дрейк, — е петиция. Да, сър, петиция. Подписана от повече от хиляда наши съграждани. Искаме тази петиция да се предаде на Лондон и да се представи на мисис Тачър. Или дори на Кралицата. Вярваме, че тези дами ще се вслушат в нашето желание, дори вие да не искате това.
Сър Марстън въздъхна. Щеше да бъде… той потърси любимото си прилагателно… още по-досадно, отколкото бе очаквал.
— Разбирам — кимна. — И какво искате с вашата петиция?
— Искаме референдум, точно както британците поискаха за Общия пазар. Ще настояваме за референдум. Не искаме насила да ставаме независими. Искаме да продължим да живеем така, както винаги сме живели. Не искаме да бъдем управлявани от мистър Джонсън или мистър Ливингстън. Обръщаме се с апел към Лондон.
Едно такси пристигна на летището и мистър Барни Клингър слезе от него. Той бе нисък и закръглен мъж, който живееше в състоятелна къща в испански стил в Корал Гейбълс, близо до Маями. Момичето, което го придружаваше, не беше нито ниско, нито закръглено; то притежаваше ослепителна хубост и бе достатъчно младо, за да бъде негова дъщеря. Мистър Клингър държеше една вила по склоновете на Спайглас хил, която използваше от време на време дискретно, далеч от мисис Клингър. Той възнамеряваше да лети до Кей Уест, да уреди полета на своята приятелка за Маями и да продължи сам с личния си самолет към дома, подобно на изморен бизнесмен, завръщащ се от търговски преговори, на които се е разисквал скучен и остарял контракт. Мисис Клингър щеше да го посрещне на летището в Маями и да забележи, че е сам. Трябваше да бъде внимателен. Мисис Клингър познаваше някои от най-добрите адвокати.
Хулио Гомес се надигна на крака и се приближи.
— Мистър Клингър, сър?
Сърцето на Клингър подскочи. Частен детектив?
— Какво искате?
— Вижте, имам проблем, сър. Ползвах отпуската си тук, когато внезапно се обади жена ми. Случило се е някакво произшествие с детето. Трябва да се върна незабавно. За днес не са предвидени никакви полети, нито дори чартърни. Мислех си, дали няма да можете да ме вземете до Кей Уест? Ще ви бъда благодарен за цял живот.
Клингър се колебаеше. Този мъж все пак можеше да бъде частен детектив, нает от мисис Клингър. Той подаде куфарчето си на един носач, който започна да качва багажа му в товарното отделение на самолета.
— Всъщност — каза Клингър, — не знам…
Около самолета се бяха насъбрали шест души; офицерът от паспортната служба, носачът, Гомес, Клингър, неговата приятелка и още един мъж, помагащ в пренасянето на багажа. Носачът мислеше, че шестият мъж е от компанията на Клингър, Клингър смяташе, че е от персонала на летището. Пилотът се намираше в своята кабина, а шофьорът на таксито си почиваше в тревата двадесетина ярда по- нататък.
— Скъпи, това е ужасно. Трябва да му помогнем — каза момичето.
— Добре — рече Клингър. — Побързайте, защото трябва да излетим навреме.
Офицерът подпечата набързо трите паспорта, багажното отделение бе затворено, тримата пасажери се качиха на борда, пилотът пусна двата двигателя и след три минути самолетът полетя от Съншайн с документиран полет до Кей Уест, отстоящ на седемдесет минути път.
— Скъпи мои приятели, а аз се надявам, че мога да ви нарека приятели — започна сър Марстън Мобърли, — моля ви да се опитате да разберете положението на правителството на Нейно Величество. В този критичен момент един референдум би бил съвсем неуместен. Неговата организация от административна гледна точка е почти невъзможна.
Той не би станал висш държавен служител с цяла поредица от дипломатически постове в Британската общност зад гърба си, ако не се бе научил да се държи покровителствено.
— Моля ви да обясните — избоботи Дрейк, — защо организацията на един референдум да е по-сложна, отколкото тази на общите избори? Искаме да ни се предостави правото да решим дали искаме въобще избори.
Обяснението беше достатъчно просто, но нямаше как да се каже. Британското правителство трябваше да плаща, ако има референдум; кандидатите сами финансираха своята кампания, въпреки че как точно го правеха, сър Марстън не се бе интересувал. Той смени темата.
— Кажете ми, щом сте толкова сигурен, защо сам не издигнете своята кандидатура за поста премиер- министър. Според вашите твърдения вие би трябвало да спечелите.
Седмината от делегацията изглеждаха объркани. Преподобният Дрейк забучи пръст, подобен на наденица, в негова посока.
— Знаете защо, губернаторе. Тези кандидатури използват печатарски машини, системи за комуникация с обществото, дори ръководители на техните кампании, доведени отвън. И пръскат много средства сред хората…
— Нямам никакви доказателства за това — прекъсна го губернаторът, леко порозовял след последните думи.
— Защото не излизате навън, за да видите какво става — изрева баптисткият пастор. — Но ние знаем. Това се прави на всеки уличен ъгъл. Както сплашване за онези, които им се противопоставят…
— Когато получа доклад от главен инспектор Джоунс за подобни прояви, ще предприема необходимите мерки — прекъсна го грубо сър Марстън.
— Наистина не е необходимо да се караме — намеси се англиканският викарий. — Всъщност нас ни интересува дали ще изпратите нашата петиция до Лондон, сър Марстън?
— Разбира се, че ще я изпратя — каза губернаторът. — Това е най-малкото, което мога да сторя за вас. Но също така, страхувам се, е единственото нещо, което мога да направя. Моите ръце, за съжаление, са вързани. А сега, ако ме извините…
Те се разотидоха, постигнали това, за което бяха дошли. Докато напускаха сградата, докторът, който се явяваше чичо на полицейски началник, попита:
— Мислите ли, че той наистина ще я изпрати?
— Разбира се — каза викарият. — Той каза, че ще го направи.
— Да, с обикновена поща — изръмжа преподобният Дрейк. — Ще пристигне в Лондон по средата на януари. Трябва да се освободим от този губернатор и да си изберем нов.
— Страхувам се, че няма да имаме такава възможност — каза викарият. — Сър Марстън няма да подаде оставката си.
В своята продължаваща война срещу нашествието на наркотиците на южния бряг, американското правителство прибягваше до някои скъпи и остроумни технически средства за наблюдение. Сред тях са голямото количество балони, вързани на труднодостъпни места, притежавани, купувани или вземани под наем от Вашингтон.
Окачени в гондолите, намиращи се под тези балони, свръхмодерни радарни скенери и радиомонитори покриват целия Карибски басейн от Юкатан на запад до Анегада на изток, от Флорида на север до бреговете на Венецуела. Всеки самолет, независимо от това дали е голям или малък, който излита от този район, се забелязва незабавно. Неговата посока, скорост и височина се контролират и докладват. Всяка яхта, крайцер, товарен кораб или пътнически лайнер, които напускат някое пристанище, се откриват и проследяват от невидимите очи и уши високо в небето. Техническите средства, използвани в тези гондоли, се разработват главно от Уестинг Хаус.
Самолетът Навахо Чийф бе забелязан, когато излетя от остров Съншайн, от устройствата в един от тези балони. По установения ред той бе проследен по неговия път над океана към Кей Уест, държащ курс от 310
