градуса, който заедно с дрейфа, предизвикан от южния вятър, щеше да го отведе точно до Кей Уест. Петдесет мили преди Кей Уест той се разпадна във въздуха и изчезна от екраните. Плавателен съд на Американската брегова охрана бе изпратен на мястото, но не откри никакви останки.
В понеделник Хулио Гомес, детектив към полицейския департамент в Маями, не се появи на работа. Неговият колега Еди Фаваро беше много ядосан. Същата сутрин двамата бяха длъжни да се явят заедно в съда и Фаваро сега трябваше да отиде сам. Съдийката го нападна сурово и Наваро трябваше да понесе нейния сарказъм. Малко преди обяд той се върна в сградата на полицейския департамент, намираща се на 1320 Норт-уест стрийт 14 (точно тогава предстоеше преместването на службата в Дорал Дистрикт) и се обади на началника си, лейтенант Бродърик.
— Какво става с Хулио? — попита Фаваро. — Не се появи в съда.
— Питаш мене? Той е твой партньор — отвърна Бродърик.
— Не се ли е обаждал?
— На мене не — каза Бродърик. — Не можеш ли да се справиш без него.
— Невъзможно. Работим по два случая и никой от обвиняемите не разбира друг език освен испански.
В съответствие с етническия състав на населението, полицейският департамент, който отговаря за така нареченото Голямо Маями, приема на работа хора от различни народности. Половината от населението в Голямо Маями е от испански произход и много от жителите говорят съвсем слабо английски. Хулио Гомес произхождаше от семейство на пуерториканци и бе отгледан в Ню Йорк, където постъпи на работа в полицията. Преди десет години той отново се върна на юг, за да се присъедини към полицейския департамент в Маями. Никой тук не се отнасяше с него като към пуерториканец. В подобен етнически район това нямаше да бъде разумно. Неговият испански бе безценен.
Партньорът му от девет години Еди Фаваро бе италоамериканец, чиито баба и дядо емигрирали от Катания като младоженци, търсейки по-добър живот.
Лейтенант Клей Бродърик беше негър. Той сви рамене. Бе преуморен от работа, с недостатъчно персонал и голям брой недовършени случаи, които чакаха своя ред.
— Открий го — каза той, — знаеш какви са правилата. Фаваро ги знаеше. Ако закъснееш от отпуска без достатъчно уважителна причина и без да се обадиш, можеш да се смяташ за уволнен.
Фаваро провери в апартамента на своя партньор, но там нямаше никакъв признак, че някой се е върнал от отпуска. Знаеше къде бе отишъл Гомес — винаги отиваше на остров Съншайн, — ето защо провери списъците на пътниците от полетите от Насау от предната вечер. Успя да разбере от компютъра за резервацията, направена от Гомес, и за предварително платения билет, както и това, че не се е качил на този самолет. Фаваро се върна при Бродърик.
— Може да му се е случило нещо — настоя той. — Риболовът не е безопасно занимание.
— Има телефони — каза Бродърик, — той знае нашия номер.
— Може да е в кома. Може да лежи в болница. Може да е помолил някой да се обади и никой да не му е обърнал внимание. Хората на ония острови не се интересуват от нищо. Бихме могли поне да проверим.
Бродърик въздъхна. Не можеше да не мине без някой изчезнал детектив.
— Добре — каза той, — дай ми телефонния номер на полицейския департамент на този остров, как му беше името? Съншайн? Господи, какво име. Дай ми местния полицейски началник и ще се обадя.
Фаваро се добра до него след половин час. Толкова бе незначителен, че го нямаше записан дори в международния указател. Получи го от британското консулство, откъдето се обадиха до резиденцията на губернатора в Съншайн. Още тридесет минути минаха, докато лейтенант Бродърик успее да се свърже. Имаше късмет, улучи главния инспектор Джоунс на работното му място. Беше по обяд.
— Главен инспектор, тук е лейтенант Клей Бродърик, който ви се обажда от Маями. Ало? Чувате ли ме?… Вижте, като колега си мисля дали не бихте могли да ми направите малка услуга… Един от моите хора беше на почивка в Съншайн и още не се е появил при нас. Надяваме се, че не е претърпял злополука… Да, американец. Името му е Хулио Гомес. Не, не знам къде е отседнал. Беше там, за да лови риба.
Главен инспектор Джоунс се отнесе сериозно към телефонния разговор. Може и да разполагаше с незначителни полицейски сили, а полицейският департамент в Маями да е огромен. Но той нямаше да покаже на американците, че главен инспектор Джоунс дреме. Реши да поеме случая в свои ръце, извика при себе си един полицай и нареди да извадят ленд роувъра.
Съвсем правилно той започна от хотел „Куотър Дек“, но удари на камък. Продължи с рибарския кей, където откри Джими Добс, човъркащ нещо по своето корабче. Добс си спомни, че Гомес не се бе появил за заплануваното излизане в морето в петък, което било странно и че бил отседнал в пансиона на мисис Макдоналд.
Стопанката докладва, че Гомес напуснал преждевременно в петък сутринта и потеглил за летището. Джоунс отиде там и се срещна с директора на летището. Той извика офицера от паспортната служба, който потвърди, че мистър Гомес се е качил на самолета на мистър Клингър в петък сутринта. Той даде регистрационния номер на самолета на главен инспектор Джоунс. Джоунс телефонира на Бродърик в четири часа следобед.
Лейтенант Бродърик се обади до полицията в Кей Уест, която извърши проверка в местното летище. Лейтенантът повика Фаваро малко след шест часа. Лицето му бе мрачно.
— Еди, съжалявам. Хулио е решил внезапно да се върне в петък сутринта. По разписание не е имало полет, ето защо се е качил на частен самолет, пътуващ за Кей Уест. Самолетът не стигнал до летището. Паднал от петнадесет хиляди фута височина в морето на петдесет мили от Кей Уест. От бреговата охрана казват, че никой не е оцелял.
Фаваро приседна. Поклати глава.
— Не вярвам… на това…
— И аз не искам да повярвам. Виж, ужасно съжалявам, Еди. Знам, че бяхте близки.
— Девет години — прошепна Фаваро, — девет години той пазеше моя гръб. Какво ще стане сега?
— Сега ще се задейства организационният апарат — каза Бродърик. — Ще съобщя сам това на директора. Знаеш каква е процедурата. Ако не може да има погребална служба, ще има паметна. С всички почести. Обещавам.
Съмненията се появиха късно същата вечер и на следващата утрин.
В неделя един шкипер на чартърно корабче на име Джо Фанели взе две английски момчета да ловят риба в открито море край Исламорада, курорт във Флорида Кейс на север от Кей Уест. Шест мили навътре оттатък Алигаторския риф, движейки се към Гърбицата, едно от момчетата хвана нещо голямо на своята въдица. Двамата братя, Стюарт и Шейн, започнаха да издърпват това, което се надяваха да бъде някоя голяма кралска риба или уахуу, или риба тон. Когато голямото нещо се появи на повърхността, Джо Фанели се наведе и го издърпа на борда. Оказаха се останките от спасителна риза, носеща все още върху себе си номера на самолета, към който някога е принадлежала, и няколко белега от обгаряне.
Местната полиция изпрати извадената вещ в Маями, където техническата лаборатория установи, че тя е изпаднала от Клингъровия Навахо Чийф и че по обгорелите белези няма следи от бензин, а от пластичен експлозив. Разследването бе прехвърлено на отдел „Убийства“. Първото нещо, което отделът стори, бе да провери търговските сделки на мистър Клингър. Това, което откриха, ги накара да мислят, че вероятно случаят ще си остане нерешен. В края на краищата те нямаха право да действат на Съншайн, който представляваше британска територия и освен това много се съмняваха, че местната полиция ще стигне до дъното на това, което изглежда бе професионален удар.
Във вторник сутринта Сам Маккрийди се отпусна на шезлонга си край басейна на хотел „Сонеста Бийч“ в Кей Бискейн, сложи второто си кафе след закуска на масичката до себе си и разгърна Маями Хералд.
Без особен интерес прегледа набързо страницата за международните новини — такива имаше твърде малко и насочи вниманието си към местните събития. Вторият главен материал засягаше най-новите разкрития относно изчезналия над морето самолет югоизточно от Кей Уест.
Копоите журналисти на „Хералд“ бяха узнали не само че самолетът е бил със сигурност разрушен от поставена вътре бомба, но и че мистър Барни Клингър е бил известен като некоронования крал на незаконната търговия с крадени резервни части за авиацията в Южна Флорида.
