климатичната инсталация.
Особено разкошен беше тоалетът на една дама. Ако се сравни с диамантено украшение, но другите напомняха в най-добрия случай на полускъпоценни камъни. Жените с тънкия си нюх прекрасно усещаха това и се стараеха да се държат настрана от щастливката.
Тази великолепна дама бе в компанията на двама мъже: познатия ни вече плешив шишко — чичо Дон — и един висок, все още млад човек с мефистофелска брадичка. Лицето му бе съсредоточено и макар да приказваше малко, понякога се усмихваше. Ориъл бе неотразима в тези дрехи, които изкусно накичени със скъпоценности, сияеха като дъга на фона на кристална мъгла. Изглеждаше така ефирна, като някаква приказна фея. Лицето й просто светеше. Козметиката нямаше нищо общо с това: Ориъл сама по себе си бе ярка звезда.
В залата влезе Дейвид и започна да се оглежда, като търсеше някой. Пръв го забеляза чичо Дон.
— Дейвид, момчето ми! Ела при нас!
— Здравей, чичо Дон! Здравей, Йохансън!
При вида на Дейвид Ориъл малко се смути, но веднага се овладя и го поздрави:
— Дейвид, скъпи! Радвам се, да те видя! Каква приятна изненада!
— Аз преди малко долетях от Ница. Казаха ми, че си тука.
— Така си е! — весело възкликна Ориъл. — Дейвид, скъпи, как си?
— И сам не знам.
Дейвид хвана Ориъл под ръка и я отведе настрана.
— Ние така и не се видяхме повече с тебе от онази нощ — каза той с нисък глас. — Как мина с комисията по договорите?
— Каква комисия?
— Ти, какво? Нима си забравила за договора, който ти съставих? Вероятно вече е подписан, щом нищо не си спомняш…
Ориъл се разсмя на висок глас.
— Ах, това ли е! Всичко стана удивително просто! Взех със себе си този договор, както ми нареди. Но твоят чичо Дон… той е такъв забележителен… и любезен, че мистър Пелегрини ми предложи по-изгодни условия. Парите са много повече, ти дори няма да повярваш: по най-високата тарифа!
Лицено на Дейвид се изкриви като от внезапно връхлетяла болка.
Ориъл не очакваше такава реакция.
— Дейвид, Какво страшно има в това? Та нали според новия договор ще получа много повече, отколкото по твоя? Нима това е лошо?
Тя говореше уверено, но видът и беше загрижен.
— Ориъл! Ориъл! — простена Дейвид и здраво я хвана за ръце. — Нима не съзнаваш, какво си направила? По време на договора твоя живот не ти принадлежи! Той е в ръцете на собствениците на няколкостотин милиона кутии, запълнени с медни и сребърни жици! Защо не ме послужа, Ориъл, защо?
— Дейвид, боли ме!
Той разтвори пръстите си.
Приближиха се чичо Дон и високия млад човек.
— Нещо станало ли е? — поинтересува се чичо Дон. — Ние сме се събрали тук, да отбележим радостното събитие! А ти, мой мили племеннико, показваш такъв вид, сякаш е станало някакво нещастие.
— Може ли да поговорим насаме? — Дейвид отиде с чичо си встрани, до стената. — Дявол да го вземе! Защо си позволил да променят договора на Ориъл, този, който аз бях съставил за нея?
— Аз ли съм позволил да го променят?… А… ти имаш предвид онова листче, което тя донесе за подпис? Но ти разбираш, че момчетата от юридическия отдел никога няма да пропуснат документ, съставен с такива мъгляви формулировки. Особено, когато се отнася за нови кадри. А още повече за една готина мацка. Бих погледнал на условията ти през пръсти, но Пелегрини и особено онзи старец Мусфейс биха вдигнали веднага скандал. А освен това те са сключили най-обикновен договор, който не предвижда никакви ограничения. Както си го изисква справедливостта. Май нещо ти човърка нервите?
Дейвид въздъхна с огорчение.
— Да смятаме, че нищо. Ти направи всичко, което можеше. И всички сякаш са съгласни с тебе. Аз просто… о, тези проклети договори!
— Дейвид!
— Достатъчно — размаха ръце младежът и се отправи към масата с напитки. — Слушай, Ориъл — каза той. — Хайде да вечеряме заедно и да поприказваме за всичко.
— Ах, Дейвид! Колко жалко! Но не очаквах да те видя днес и приех предложението на Лайф. Той е бъдещият ми партньор в сериала. Довечера отиваме на грандиозен прием, който студията урежда с рекламна цел.
— Извинявай, старче — каза Лайф, който се оказа наблизо.
— Вие май сте се наговорили?! — избухна Дейвид и като се обърна рязко тръгна към изхода.
— Ама че работа — измърмори Лайф и пи от чашата си.
— О, боже — въздъхна Ориъл, — да избяга като луд! Аз не исках никак да го обиждам…
Пийналият чичо Дон се намеси в разговора с напълно трезвен тон:
— Отнесохте се към него, разбира се, жестоко, но съм сигурен, че ще запази здрав ума си. — После се усмихна, погледна намръщеното личице на Ориъл и запита:
— Още едно мартини, скъпа?
Както обикновено работната маса на Дейвид бе затрупана с книжни камари. Но сега на нея се бяха появили два нови предмета: малък преносим календар и миниатюрен стъклен аквариум със сферична форма. На дъното му лежеше камък и зеленееше синтетична тревичка в която се бе затаила още по-зелена костенурка.
От масата се източи микрофона и прозвъня познатия сигнал.
— Слушам ви, мис Ли.
— Една млада дама моли да я приемете, мистър Тексас. Името й е Ориъл Ванити.
Дейвид мрачно се усмихна.
— Същата ли Ориъл Ванити? — запита той.
— Да, сър.
— Е, нека…
Но в същия миг вратата се отвори със сила и в кабинета влетя Ориъл, преследвана по петите от мис Ли.
— Не се безпокойте, мис Ли — успокои я Дейвид без да повишава глас.
Секретарката послушно кимна и затвори след себе си вратата.
— Здравей, Ориъл. Отдавна не сме се виждали! Как върви работата ти в сериала за шпионите?
Видът на Ориъл бе измъчен, а косите й стърчаха безпорядъчно. Дейвид веднага почувствува, че тя е разтревожена. Но въпреки това, продължаваше да е прекрасна.
— Дейвид, трябва да ми помогнеш!
— Така ли?
— Сега оценките на зрителите се променят всяка седмица! Миналия петък бяхме в първата петица, а тази — едва попаднахме на петдесетото място. Но това никак не ме безпокои. Те поканиха още една артистка за същата роля.
— Запознах се с нея. Много е мила…
— Целият й талант се крие в големината на бюста! Дейвид, страхувам се, че… възнамеряват да ме отстранят от ролята! Помогни ми!
Дейвид се загледа в костенурката и се замисли. Тази дребничка амфибия е така мъдра, както и възрастните й роднини, но да се посъветва с нея, тъй или иначе не можеше. Тя само съска, когато главата й се подаде над водата.
