— Полетът ми няма значение! — излая Елис. — Обясни ми, ако обичаш, това. — Посочи вестника, но не сваляше очи от сенатора.
Кларк въздъхна престорено.
— Марк, ще трябва да ми го прочетеш. Не си нося очилата. — И се усмихна, когато Елис грабна вестника от масата. В крайна сметка това можеше да бъде и забавно: бикът и тореадорът.
— Добре! „Нов директор на ЦРУ. Източници, близки до президента, твърдят, че следващата седмица той ще номинира доктор Айрини Кенеди за директор на ЦРУ. Ако Кенеди бъде одобрена, тя ще стане първата жена, която оглавява разузнавателната служба.“ — Елис с отвращение захвърли вестника на масата. — Каза ми, че ще се погрижиш за тази каша.
— Да, така ти казах. Да, в момента се занимавам със случая.
— Как, как, за Бога, се занимаваш, Ханк? Ти не си ми единственият източник във Вашингтон — изсъска Елис. — Чувам разни неща.
Кларк отпи от чашата. Заплахата го заинтригува.
— И какво чуваш?
— Чувам, че Кенеди няма да играе по свирката. Чувам, че ако тя разбере за малкото ни споразумение, ще ни разгони фамилията.
Кларк поклати глава.
— Що се касае до първото ти твърдение — започна бавно, — не съм убеден, че няма да играе по свирката, а за второто — тя никога няма публично да огласи нашите дела.
— Откъде си толкова сигурен?
— Защото по-скоро би те убила. — И беше пределно искрен.
— Не говориш сериозно!
— Напротив, напълно сериозен съм. Не знам кои са ти другите източници, но ти гарантирам, че те не познават доктор Кенеди така, както аз. Тя е обучавана от най-добрите. ЦРУ никога не беше оглавявано от толкова компетентен, ефективен и смъртоносен човек като Томас Стансфийлд и се съмнявам, че някога отново ще бъде… но Кенеди е втората по талант и качества след него. Не тая никакво съмнение, че Стансфийлд й е оставил тайните досиета. — Кларк зарея поглед над океана. — Всичките тайни, които е събрал по време на над петдесетте си години в разузнаването. Познавам някои хора с много власт във Вашингтон, които доста са се изнервили от посочването на Кенеди за негов наследник.
Елис стисна юмруци.
— Тогава защо, по дяволите, не кажете на президента да оттегли кандидатурата й и да намерите някой друг, когото ще можем да контролираме?
— Не е толкова лесно, Марк. Тези хора ги е страх от нея. Страх ги е от това, което знае, и биха предпочели да не привличат вниманието към себе си.
— Глупости! Не ми пука колко ги е страх да не загубят работата си, съпругите си или каквото и да е друго…
— Ами какво ще кажеш за свободата им? — прекъсна го Кларк.
— Свободата им ли?
— Някои от тях биха искали да не влязат в затвора.
— О, стига!
— По-добре си намери нови източници във Вашингтон, Марк. — Кларк се запъти към къщата. — Отивам да си сипя още пиене. Ти искаш ли?
Елис се поколеба, но го последва.
— Източниците ми са си добри. — Той изгледа скептично широкия гръб на Кларк и заключи: — Разбирам какво се опитваш да направиш. Опитваш се да ме уплашиш, за да се оттегля. А аз ти казвам, че няма да се откажа.
Кларк мина зад семплия гранитен бар-плот, взе една бутилка шотландско уиски и заговори:
— За тази твоя малка детективска фирма, която си наел във Вашингтон… — Тук си позволи малко ироничен смях. — Мен ако питаш, става, ако искаш да извадиш наяве кирливите ризи на някой от моите колеги или на някой журналист, когото не харесваш… или ако искаш да се разровиш из боклука на някой от конкурентите си. — Кларк спря. — О, извинявай, забравих, че са ги хванали, докато са вършели подобни неща. — Той взе чаша за Елис и му наля текила. — Доста се смути, нали? — Кларк вдигна чашата за наздравица и отпи.
Елис промърмори някаква ругатня и взе текилата. Случаят, за който сенаторът говореше, беше голяма катастрофа за милиардера. Беше наел частна детективска агенция във Вашингтон да шпионира лобистите на един от главните му конкуренти. Копоите се опитаха да подкупят нощната смяна от почистващия персонал, като им дадоха пари в замяна на боклука. Чистачите докладваха за това на шефа си и ченгетата дойдоха и спипаха хората от „Лайзър Секюрити“. По-късно се разбра, че ги е наел Елис. Елис се скри зад цяла кохорта адвокати и срещу него не бяха повдигнати обвинения, но мълвата за инцидента плъзна навсякъде из Силициевата долина и опетни репутацията му. Елис избягваше да се появява на обществени места месеци наред и за него се разпространяваха някои много неприятни и груби шеги.
И тъй като не признаваше друг маниер, Елис отказа да се поддаде на натиска.
— Това няма нищо общо с предмета на сегашния ни разговор. Не вярвам в подобна тъпотия — че шепа сенатори са уплашени от Кенеди. Но дори да е така, значи имат още по-добра причина да блокират назначаването й.
— Марк — заговори Кларк, сякаш пред него стоеше вироглав тийнейджър. — Не всеки иска да се нахвърли върху ЦРУ, както ти. Повечето от тях мислят, че Кенеди ще пасне идеално на плановете им. Всъщност дори по-добре, отколкото който и да било друг на нейно място. Те нямат интерес да блокират назначаването й. — Той отново отпи от уискито и добави: — За тях подобно действие крие само риск.
— Мога да напълня предизборните им каси.
Сенаторът помисли.
— Това може да подейства при малцина, но няма да е достатъчно. Единственият начин да се спре кандидатурата й за момента е да се открие нещо компрометиращо в миналото й. Сенаторите от моята комисия ще гласуват единодушно за нея. Има твърде добра репутация за нещата, които е вършила досега като шеф на „Борба с тероризма“.
— Тогава да открием нещо в миналото й и да приключим с тая работа веднъж завинаги!
— Търсих, но не открих нищо.
— Глупости. Не можеш да я надвиеш, ако не нарушиш някои от вашите глупави правила.
В интерес на истината Кларк знаеше, че Кенеди многократно е потъпквала всички тези правила, но го беше правила, защото самият той и неколцина други влиятелни сенатори бяха помолили Томас Стансфийлд да вземе мерки срещу зачестилите терористични нападения срещу САЩ. Резултатът беше създаването на Екип „Орион“, поддържан и финансиран от Управлението. Неговата задача бе да пренесе войната на терена на терористите. Да се преследват преследвачите. Да се използва Екип „Орион“ срещу Кенеди, беше много рискован вариант. Ако решеше да очисти нападателите си, преди самата да си иде от този свят, нещата щяха много, ама много да загрубеят. Специално тази информация беше прекалено ценна, за да я сподели с Елис. Кларк поклати глава:
— Нищо няма. Повярвай ми, търсих.
— Може би източниците ти не са толкова добри, колкото си мислиш — опита Елис.
Непоклатим, както винаги, Кларк се усмихна:
— Аз сам съм си източникът.
— Е, ще накарам някои хора да я проверят.
— Нямам нищо против, но бъди много внимателен.
— Защо? За какво трябва да ме е страх от нея?
— О, Марк, не знаеш в какво се забъркваш. Чувал ли си нещо за учителя на тази жена?
— За Стансфийлд ли?
— Да. — Кларк пак се усмихна. Винаги се бе възхищавал от стария шпионин. — Томас Стансфийлд не се боеше да премахва хора.
— Да убива ли имаш предвид?
— Естествено, но само онези, които бяха достатъчно глупави да заговорничат срещу него и да разкрият
