още беше способен да се състезава с новобранците на щурмовата полоса. За да поддържа уменията си, изстрелваше двеста патрона на ден на стрелбищата на „Делта“. Полковник Грей винаги водеше отпред.
Когато Рап слезе от самолета, Грей се втурна да му помогне с багажа. Те сложиха саковете и чантата отзад в джипа „Хамър“ на полковника и скочиха вътре.
— Благодаря, че се отзова, Мич. Оценявам го. Малко се притесних оня ден, когато разбрах, че искаш да се пенсионираш.
Рап сви рамене; не му се искаше да навлиза в подробности за съсипания си интимен живот, затова само каза:
— Вече остарявам, полковник.
— Как ли не! Ще остарееш, когато станеш на моите години. Още си в групата на младоците.
За стандартите на Специалните сили, разбира се, Грей беше старец!
— А сега накъде?
Полковникът се бореше с волана на хамъра, като че беше шофьор на градски автобус. Зави зад ъгъла и натисна газта.
— Искам да ти покажа нещо, преди да отидем на инструктажа.
Минута по-късно вкара джипа в огромен хангар, където ги чакаше транспортният гигант „С–141 Старлифтър“, натоварен с екипировката. Полковникът изключи двигателя и двамата с Рап слязоха от колата. Близо до задната част на самолета бяха подредени три превозни средства, покрити със сив брезент. Грей отиде при последното и свали брезента. Показа се бял седан „Мерцедес Бенц“, клас Е.
— Какво мислиш?
Рап се усмихна.
— Не се обиждай, полковник, но армията не се слави с това, че пилее пари. Как успя да се сдобиеш с това?
Грей отвори вратата на шофьора.
— Правим много услуги на Агенцията за борба с наркотиците. Помагаме в обучението на момчетата от техните SWAT5 и им съдействаме при тактическите занятия.
— Е, и?
— Казах им, ако им попаднат на някакви мерцедеси седани, да ми се обадят. Изгодно ги взехме.
— Конфискувани ли са? От операциите срещу наркотрафика?
— Ъхъ. И това е само половината. Те са бронирани. Някакъв откачен колумбийски наркодилър от Маями е бил техен собственик. Бяха бял, черен и сребрист. Ние боядисахме останалите два също в бяло. Качвай се. Искам да ти покажа още някои неща.
Рап се настани на предната седалка и погледна таблото пред себе си.
— С джипиеси са. Докарахме неколцина технически гении от Националната разузнавателна служба и ги накарахме да програмират системата за всяка една улица в Багдад, както и за всичките основни и второстепенни пътища, влизащи и излизащи от града.
— И в трите коли ли?
— Да.
— Страхотно. Няма да има повече Могадишу.
През 1993 година осемнайсет командоси намериха смъртта си в лабиринта от улици на сомалийската столица.
— Всички стъкла са куршумоустойчиви — продължаваше Грей, — гумите са самозапечатващи, а ние добавихме люкове на покрива, за да могат хората ни да стрелят с тежко оръжие в движение.
Рап бе възхитен. Макар да мислеше, че знае отговора, все пак попита:
— Защо не взехте лимузини?
— Мина ни през ума. Но така мисията щеше да се усложни. Ако използваме лимузини, ще трябва или да ги вкараме през границата, което определено представлява проблем, или да ги натоварим на самолети С– 130, след което или да ги спуснем на платформи с парашути, или да приземим самолетите на иракска територия и там да ги разтоварим. Последното по ясно разбираеми причини предпочетохме да не правим. Един от хората ми, който изучаваше разузнавателните фотографии, забеляза, че не всичките „кервани“ на Саддам са съставени от лимузини. Някои от колите са седани като тези. В частност някои са точно мерцедеси, клас Е.
— Такива използва синът му Удай — каза Рап.
— Онова садистично малко копеле ли?
— Да.
— Откъде знаеш?
— Имам си източници — ухили се Рап.
— Убеден съм в това. — Грей изгледа Рап с присвити очи. Не знаеше дали да продължава да пита. — Фактът, че Удай ползва такива коли, помага ли ни, или ни вреди?
— О, мисля, че ни помага.
— Очевидно знаеш повече от мен.
— Ще ти кажа по-късно, като мина инструктажа. Засега първо ми се иска да чуя какво сте ми приготвили вие.
— Седаните доста ни опростиха работата. Те лесно влизат в хеликоптерите „Чинук“, които използваме за операции за дълбоко проникване. „Чинук“ летят под сигналите на радарите и стигат там, където ни е необходимо.
— Идеално. Впечатлен съм, полковник.
— Е, надявам се да не се разколебаеш след инструктажа.
Сред боровите гори на Северна Каролина е скрит военен обект, известен като ОСО, или Център за обучение по специални операции. Дванайсеткилометровият периметър на базата е ограден от двоен пръстен бодлива тел. Земята между двата пръстена е натъпкана с микровълнови сензори и камери. От вътрешната страна на бодливата тел високи земни насипи скриват от нежелани погледи хората, които се обучават в обекта, оборудван за сто милиона долара. ОСО е дом на „Делта Форс“, свръхсекретния отряд за борба с тероризма на американската армия.
Пазачите козируваха на полковник Грей. Не провериха мъжа, който го придружаваше. Близо километър по-нататък джипът спря пред сградата, в която се помещаваше щабквартирата на „Делта“.
Рап си взе чантата. Докато влизаха вътре, Грей му призна:
— Завиждам ви на вас, младите. Това ще бъде операцията на всички операции.
Рап се усмихна, но не каза нищо. Не беше необходимо да казва нищо. Грей беше прав. Вместо това попита:
— Какво предстои по програма?
— Събрал съм екипа. Искам да ти дам пълен инструктаж, да огледаш плана и да се опиташ да измислиш как да координираме действията си. Нямаме много време.
Рап го последва по коридора към конферентната зала. Метна чантата си на един стол и се настани до Грей. Полковникът представи Рап на командира на екипа.
— Мич, това е майор Бърг.
Рап протегна ръка.
— Приятно ми е, майоре. — Мъжът беше на около трийсет години. Достатъчно възрастен, за да е служил по време на Войната в Залива.
— На мен също. Полковникът се изказва много ласкаво за вас.
Рап прие комплимента с кимване и се облегна назад.
— Това е господин Круз — представи го Грей на останалите дванайсет мъже около масата. Всички те се досещаха, че това не е истинското му име, но никой от тях не се интересуваше как се казва Рап. Грей продължи: — Той е прекарал доста време в Близкия изток. Сигурно повече от всички нас, взети заедно. — Полковникът спря поглед върху всеки от дванайсетимата. — Лично съм работил с него и мога да гарантирам за уменията му. Трябваше да стигна чак до върха, за да измоля помощта му.
Бойците слушаха внимателно. Рап обходи с поглед присъстващите. Очевидно беше за какво са обучавани. До един имаха тъмнокафяви очи, гарвановочерна коса и гъсти черни мустаци. Някои имаха и
