бради. Всички бяха с мургава кожа.
Не беше необходимо Рап да пита за езиковите им умения. Съмняваше се, че някой от тях говори арабски толкова добре като него, но със сигурност бяха перфектни. Много от тях сигурно владееха фарси и кюрдски. Тези мъже бяха специално обучени за действия в Близкия изток. Рап знаеше каква е организацията на екипа: един командващ офицер, който беше майор Бърг, подофицер и десетима сержанти. В Специалните сили тази структура беше известна като Оперативно подразделение „Алфа“. В „Делта Форс“ им викаха „екипи“. Всеки човек беше служил в Сухопътните сили най-малко десет години. Екипът включваше двама оръжейни специалисти, способни да разглобят, почистят и стрелят точно с почти всяко пушкало, известно на човечеството. Освен това имаше двама инженери, специалисти по експлозивите, двама медици, които можеха спокойно да работят във всяко спешно отделение, двама свързочници, чието оборудване щеше да позволи на групата да разговаря с командването чрез осигурена срещу подслушване спътникова връзка от която и да било точка на света. Имаше също така специалист по разузнаването и специалист по операциите, който се грижеше всеки да е снабден с всичко и да е на линия. Последният беше и старшият сержант в екипа.
Всички те бяха най-добрите в занаята, но и това не бе достатъчно за „Делта Форс“. Всеки мъж в групата беше обучен почти на нивото на колегите си в техните умения. Ако някой загинеше или пострадаше сериозно при операция, друг трябваше да поеме неговата работа и най-малкото да я довърши. Това, което се губеше сред бъркотията от абревиатури и стерилни военни термини, беше фактът, че тези мъже, в добавка към високите си технически умения, бяха перфектни машини за убиване. Всеки от екипа, включително и командирът им, изстрелваше над 2 000 куршума седмично, петдесет и две седмици в годината. Бойните им умения се поддържаха във върхова форма постоянно.
Полковник Грей представи всеки член на екипа, след което попита Рап:
— Знам, че генерал Флъд те е информирал накратко. Имаш ли някакви въпроси, преди да минем към подробностите?
— Предполагам, екипът ще носи униформи на СРА? — Рап имаше предвид Специалната републиканска гвардия, елитна част в Републиканската гвардия, натоварена с охраната на Саддам, неговото семейство и дворците му. Частта беше съставена изцяло от мъже от градовете Тикрит, Байджи и Ал Шаркат, населявани от клановете, доказали безрезервна преданост към Саддам.
— Да, в униформи на СРА ще бъдат, с американски униформи отдолу. В случай че ги заловят.
— Добре. Генерал Флъд ми каза какво си намислил за мен. — Рап замълча; замисли се за собствения си план. — Като се има предвид оскъдното време, смятам, че ще е трудно да вляза в страната, без да задействам алармата. Не разполагам с конспиративно жилище, а малкото контакти, които имам в Багдад, не ми е удобно да използвам. Не и при тази деликатна операция. — Рап изкриви лице. — Иракският агент направо ще плесне от радост. Ще му се удаде възможност да стане новият най-добър приятел на Саддам. А ако се случи това, вие, момчета, можете да се надявате на страхотна церемония по посрещането, като кацнете.
Грей беше останал с впечатлението, че Рап може да им помогне.
— Значи мислиш, че не си в състояние да издебнеш целта? — попита остро.
— Напротив. Но смятам, че има голяма вероятност да ме хванат, което ще провали цялата операция. Във всеки случай, не мисля, че си заслужава риска. По мое мнение по-добре е твоите хора сами да влязат с колите в Багдад и да се чувстват като у дома си.
— Но ние дори не знаем как изглежда вратата към обекта — възрази един от инженерите.
— Аз не мога да ви дам такава информация. Ако е скрита, както си мислим, сигурно ще има нормален вход откъм алеята и истинската врата ще се намира етаж или два под земята. Няма начин да отида в Багдад и да се сдобия с цялата тази информация за вас, без да събудя нечие подозрение.
— Тогава, извинявай, че те питам, защо, по дяволите, би път дотук? — Грей не беше на себе си от ярост.
— Защото имам да ви предложа нещо друго — отвърна спокойно и уверено Рап. Изгледа бойците един по един. — От кого най-много се страхуват в Ирак?
— От Саддам, разбира се — отвърна Грей.
— А след Саддам?
Никой не отговори. Накрая един от сержантите се обади:
— От сина му Удай.
— Правилно! — Рап посочи сержанта. — Някои твърдят, че той е най-страшният човек в Ирак. Винаги си е бил малко садист, но през 1996 г.? имаше покушение срещу него. В него стреляха десет пъти, но той оживя. Оттогава е станал истински негодник. Никой не е защитен от него. Измъчвал е собствените си приятели със собствените си ръце. Вадил им е зъбите, рязал им е пръстите, избождал е очите им, шашнал е палачите… дори е убил собствените си зетьове.
— Саддам Камел и Хюсеин Камел — уточни сержантът.
— Точно така. От Удай се страхуват буквално всички, включително и членовете на собственото му семейство.
— И той как се вписва в плана? — попита Грей.
— Също като теб, полковник, аз експериментирах малко в свободното си време. В интерес на истината планът ти за използване на белите коли за транспортиране на екипа е направо гениален.
— Благодаря ти, но аз нямам заслугата за него. На сержант Абдо е. — Грей посочи мъжа, който отговори на Рап.
— Добра работа, сержант! — възкликна Рап.
— Благодаря. — Абдо опря лакти на масата и попита: — Накъде биете с разказа за Удай?
— Саддам не е единственият човек, който пътува из Ирак в бели коли. Синовете му Удай и Кусай също пътуват в такива колони. Всъщност Удай има цяла армада от бели мерцедеси седани. Той е суетен и иска да изглежда шик. Освен това вижда в мерцедесите начин да се откроява от по-старите членове на семейството, пътуващи в лимузини. Във всеки случай, ако спрете с белите коли на входа на болницата, няма гаранция, че ще ви допуснат в ядрения обект.
— Но ако с нас е Удай Саддам Хюсеин — довърши сержант Абдо, — няма да имаме проблеми.
— Точно така. — Рап се усмихна. Този сержант започваше да му харесва. — Напоследък Удай се превърна за мен в нещо като фикс-идея. Изучавах видеокасети с неговите редки публични появи, прехванати от спътници негови телефонни разговори, всичко, което имаме за него. Знам маниера му на ходене, с изявено накуцване на десния крак. Знам как говори, познавам жестовете му и знам къде се намира всеки негов белег. Знам как да го имитирам до съвършенство.
ГЛАВА 35
Стивъкън не спа добре. Заради плика. След като се срещна с Браун, той се върна в градската си къща. Не се обади веднага на Ръдин. Сложи плика на масичката за кафе и си отвори бутилка бира. Никаква телевизия, никаква музика, само той и пликът с тайните. Ако Браун не му беше дал нетърсения от него съвет, сега Стивъкън вече щеше да е предал пратката и да е забравил. Но арогантният съдия трябваше да се прави на остроумен. Ако не беше толкова самовлюбен, може би щеше да си даде сметка, че подобно предупреждение само може да подразни любопитството на Стивъкън.
След третата бира Стивъкън стигна до извода, че е възможно Браун да използва психологически похвати върху него. В края на краищата, кой би казал на бивш специален агент да не поглежда нещо? Федералният рови навсякъде! Когато наближиха новините в единайсет, Стивъкън почти беше решил, че каквото и да има в плика, си струва да го знае. За подобно нещо човек можеше да получи призовка за разпит. А призовките не бяха много полезни за бизнеса му. Имаше и вероятност нещата наистина да загрубеят. Не беше пресилено да се предположи, че някой ще бъде готов да го убие, за да запази в тайна информацията в плика. А ако не знаеше какво има в плика, нямаше причина да го убиват.
За миг той реши да погледне в плика и да прехвърли съдържанието му в нов плик, но после размисли. Имаше и вариант да изхвърли пратката в най-близката кофа за боклук и да каже на Ръдин, че не е могъл да
