— В Ленгли? — Не вярваше на ушите си.
— Да. Искаме да оглавиш отдела за Близкия изток в Центъра за борба с тероризма.
Рап бе изумен. Никога не му беше идвало наум, че ще стигнат дотам.
— Сигурна ли си, че искаш това? — попита той Кенеди.
— Да — отвърна тя. — Твърде си ценен, а и си още твърде млад, за да излизаш в пенсия.
Рап отново вторачи поглед в тежката папка. Поклати глава. Наистина не знаеше какво да каже. Идеята да остане свързан с битките на невидимия фронт беше интригуваща. Но не бе сигурен дали ще може да търпи всеки ден непоносимата мелница от девет сутринта до пет следобед в Ленгли. Тази институция беше известна със строгите си бюрократични порядки.
— Мичъл — поде отново Стансфийлд. — Има нещо, което трябва да знаеш. Боя се, че ти не беше крайната цел в Германия.
В светлината на факта, че му бяха останали два белега с големината на бейзболни топки на гърдите, Рап малко се подразни от това твърдение.
— Не се обиждай, Томас, но тук аз съм единственият човек, по когото стреляха тази седмица.
— Не съм казал, че не са искали смъртта ти. Казах, че не си бил крайната цел. Твоят труп трябваше да бъде открит до тялото на граф Хагенмилер. Случаят трябваше да обърка президента и според мен в крайна сметка да съсипе кариерата на Айрини.
— Какво искаш да кажеш, Томас? — намеси се Хейс.
За пръв път чуваше подобно нещо.
— Заговорът не беше организиран нито от иракчаните, нито от някой друг в чужбина. Той беше подет от някого тук, във Вашингтон. Някой, който не желае Айрини да стане директор на ЦРУ и който по всяка вероятност би искал да види администрацията ви свалена, господин президент.
— Разполагаш ли с информация, която не си споделил с мен?
— Не, не разполагам, господин президент. Вече ви казах всичко, което знам. Стигнах до някои заключения през последните двайсет и четири часа, които според мен са свързани с доста сериозни проблеми.
— Моля да ни обясниш.
— Това не беше лична вендета срещу Мичъл, проведена от Дженсънови или този, който ги е наел да го убият. Ако случаят беше такъв, те щяха лесно да го застрелят и да приключат, когато бяха сами в хижата. Вместо това изчакаха, докато Мичъл убие графа, и чак тогава осъществиха хода си. Единственият извод, който може да се направи от тези събития, е, че са целели тялото на Мичъл да бъде открито до това на графа — стиснало в ръка пистолета, от който е убит графът.
— Но ние пак щяхме да отречем — отвърна президентът. — Нищо не свързва официално Мич с ЦРУ или с моята администрация. Ако бяха разкрили самоличността на Мич, Айрини беше готова да разпространи лъжливи слухове, че Мич е станал наемник. Че е бил нает от иракчаните, за да убие Хагенмилер, защото графът ги е прекарал за някаква сделка.
— Всичко това щеше да е чудесно, ако не беше вътрешният човек, който щеше да издаде истината за Мич. Нека ви задам един въпрос, господин президент. Колко хора според вас знаеха за операцията за премахването на графа?
— Надявам се, много малко.
— Четиримата в тази стая са единствените, които трябваше да знаят всички подробности по операцията. Имаше още около десетина други, които участваха в поддръжката, но нямаха представа за цялата операция. Някой извън тази стая също е знаел какво се планира в Германия. — Стансфийлд замълча. Погледът му обходи лицата на събеседниците му. — Вас ви познавам прекалено добре, за да се съмнявам, че сте проявили небрежност и сте се разприказвали пред външен човек. Което означава, че някой друг знае за Екип „Орион“, като нямам предвид покойния Питър Камерън. Той е бил използван, за да установи контакт с Дженсънови в Германия, но се съмнявам, че сам е научил за плановете ни.
— Тогава кой би могъл да е? — попита президентът. — Сам каза, че ние четиримата сме единствените, които знаеха точно какво ще се случи.
— Да, ние бяхме единствените, които знаехме точно какво ще се случи, но имаше и други, които знаеха, че графът е непоправим и едва ли ще промени поведението си. Още повече, че в този град има хора, които знаят за съществуването на екип „Орион“. Не знаят как точно се казва, но можеха да разберат. Сенатор Кларк беше достатъчно досетлив да събере две и две и да получи четири, след което у него да възникнат подозрения. Има и други, които ме познават достатъчно добре и биха се сетили, че ще се доверя само на двама души да ръководят подобен екип — Айрини и Макс Салмън. Те също така знаят, че вие, господин президент, сте решил да водите на всички фронтове борбата с терористите. Освен това Мичъл малко или много е известен с подвизите си през последната година, а вие често контактувахте с него, като по този начин го вкарахте в общата картина. От друга страна, вършехме едни и същи действия много пъти и те се превърнаха в рутина. Затова не трябва да ни шокира фактът, че някой, разполагащ с ограничена информация, е съумял да разгадае плановете ни за Германия.
— Но как са могли да действат толкова бързо? — попита Рап. — Аз научих за операцията едва седемдесет и два часа преди нея.
— Това ме тревожи най-много. Който и да е този човек или група от хора, те са способни да действат много бързо и да не вдигат шум.
Рап погледна към Кенеди. Тя се беше вторачила в Стансфийлд и претегляше изреченото от него.
— Някой от Ленгли е, нали? — изрече след продължителна пауза.
Стансфийлд бавно кимна.
— Да, боя се, че е така. Може да има и такива извън Управлението. Всъщност, убеден съм, че има, но всички факти сочат към изтичане на информация от Ленгли. За съжаление нямам и най-малка представа кой би могъл да е.
— Чакайте малко. — На президента направените изводи хич не му харесаха. — Какъв е мотивът? Защо някой в Ленгли ще го прави? Мислех, че единственото нещо, около което се бяхме обединили всички във Вашингтон, беше борбата срещу тероризма.
— Това няма нищо общо с борбата с тероризма — отвърна Стансфийлд. — Тук играе борбата за информация. Борбата кой да наследи директора на ЦРУ.
— Кой да те наследи като директор, решавам само аз и никой друг.
— Нека ви обрисувам картината по-ясно, господин президент. Създадох си много врагове в този град, защото никога не позволих на фуражките от Пентагона или политиците от Капитолия да упражнят влияние върху решенията ми на директор. Когато идваха при мен да поискат информация, аз винаги ги отправях към вас или към вашите предшественици. На тях това не им харесваше. Те искат някой, който ще им даде достъп до тайните на Управлението. Знаят, че Айрини ще постъпи като мен и не я харесват. Искат някой, когото да могат да контролират.
Президентът беше потресен. Не искаше да вярва на изреченото от Стансфийлд.
— Извинявай, Томас, ако ти се сторя скептично настроен, но ми е малко трудно да повярвам, че някой ще мине през всичките тези перипетии, за да се опита да блокира кандидатурата на Айрини.
Тялото на Стансфийлд беше изтощено и съсипано, но не и умът му. Като велик гросмайстор той все още беше способен да пресметне последиците, произтичащи от един ход.
— Ами ако ви кажа, че крайната цел на този човек или група хора е била да бъде свалена вашата администрация?
— Как?
— Първо — като убият в Германия Мич, за да го открият властите, а после — като огласят информацията за съществуването на Екип „Орион“. Като в крайна сметка свържат убийството на граф Хагенмилер с вашата администрация.
— Сериозно ли говориш? Мислех, че обсъдихме предварително въпроса за пълното отричане от страна на правителството.
— Така е, сър. Но това беше, преди да разберем за изтичането на информация.
Президентът изстена едва чуто. Почувства, че нещата се изплъзват от контрола му.
— Томас, моля те, кажи ми, че имаш план за действие.
Стансфийлд усети страха на президента. Все пак важното беше, че успя да го накара да осъзнае цялата
