Рап беше само пионка, второстепенен пехотинец, който в крайна сметка беше заменим. Историята изобилстваше с такива като него и в интерес на истината поради тази причина Камерън беше напуснал Ленгли. Попадна на верния път благодарение на човек, който истински ценеше таланта му, който искаше да го възнагради за годините упорита работа.
Камерън се напрегна, когато вратата на имението се отвори. Вдигна бинокъла пред очите си и го настрои. Въздъхна от облекчение, когато видя как Бет Дженсън излезе от сградата, изтича по стълбите надолу и влезе в колата. Когато аудито потегли с пълна газ, Камерън огледа вратата да не би някой да я е проследил. Колата се насочи към изхода. Щом наближи портата, шофьорът натисна клаксона и пусна фаровете. Преди колата да спре напълно, портата се отвори. Аудито излезе на пътя. Камерън кимна одобрително и отново насочи поглед към сградата. Наблюдава я няколко минути, като търсеше признаци, че убийците са били чути или видени. Такива нямаше.
Доволен от резултатите, Камерън пъхна бинокъла в джоба си и си запроправя път между клоните и храстите. Няколко секунди по-късно излезе на една от пътеките и тръгна към черния път. За разлика от предната нощ, сега той беше единственият в гората.
На косъм беше. Замалко да се провали. Егоизмът и самоувереността надвиха и той реши да издебне Рап. Уменията му в гората бяха аматьорски в сравнение с рутината, която Рап притежаваше. Дори не можа да се доближи до него. Беше го следвал с очила за нощно виждане, но тъкмо когато започна да скъсява дистанцията, Железния спря и изчезна сред дърветата. Камерън стоя замръзнал на място повече от двайсет минути от страх, че Рап ще го нападне в гръб. За първи път от години насам усети паниката да го сграбчва за гърлото.
На Камерън му се искаше да застане срещу Рап в градска среда. Беше убеден, че щеше да има предимство пред противника по оживените улици на Вашингтон, по които се беше упражнявал в шпионския занаят. Щеше да е истинско удоволствие да дебне и преследва Рап във Вашингтон. Камерън се усмихна и поклати глава — доволен, че мисията завърши с успех, и малко разочарован, че никога повече няма да усети тръпката от хайката за Железния.
Щом стигна до черния път, Камерън сви от пътеката и отиде при превозното си средство. Под камуфлажна мрежа беше скрит мотоциклет БМВ К 1200 ЛТ. Камерън сгъна мрежата и я прибра в багажника на мотоциклета. После изкара машината на пътеката, сложи си каска и стартира двигателя. Мощният фар освети пътеката пред него. Мотоциклетът ревна, той се метна на него и включи на скорост. Подкара към черния път и се насочи към хижата — в противоположна посока на тази, в която в момента се движеха семейство Дженсън. Ако всичко минеше по план, щеше да ги види на самолетната писта след двайсет минути. Мисията беше успешна.
Клепачите му потрепериха и се отвориха. Опита да фокусира замъгленото си зрение. Сетивата му бавно се пробуждаха. Едно по едно. Първо се върна обонянието му. Мирисът на изгорял барут изпълни ноздрите му. После дойде шум, подобен на тупкане. Не можеше да определи откъде. Стонът, който издаде, премина в ръмжене. Рап опита да помръдне, но болката беше нетърпима — и в главата, и в гърдите.
Легнал по гръб, той се загледа в тавана и пробва да установи къде се намира и какво се е случило с него. Остротата на зрението му се върна и тогава си спомни. Първата му реакция беше да се опита да седне. Успя да повдигне главата си от пода, но остра болка прониза гърдите му и той се отказа. Погледна отново към тавана и опипа с ръка гърдите си под тежкото кожено палто. Извади ръката в ръкавица и я огледа. Кожата беше суха — нямаше кръв. Насили се да превъзмогне болката и се обърна на лявата си страна. После се подпря на коляно и огледа стаята.
„Проклета кучка“, промърмори. Главата му тежеше, но спомените му започнаха да се прожектират в съзнанието му. Прокара пръсти по палтото и напипа двата сплескани куршума, от които го беше предпазил кевларът. Припомни си как го попитаха дали носи защитна жилетка. Тогава му се стори необичаен начинът, по който зададоха въпроса. Сега вече знаеше защо. „Слава Богу, поне не стреля в главата ми“, каза си тъжно.
Беше пуснал хронометъра на часовника си, когато влязоха в имението. Сега го погледна, за да види колко време е минало оттогава. Не му се вярваше, че е бил в безсъзнание почти четири минути. Обзе го нова тревога, когато видя другите тела. Понечи да стане. Трябваше да се подпре с ръка на бюрото, за да не падне. Когато се изправи и запази равновесие, опипа с ръка тила си. Кожената ръкавица се обагри с кръв. На пода, където беше лежал, също имаше петно от кръв с размер на поднос. Рап изруга и се огледа. Ако ситуацията не се влошеше повече, трябваше да почисти кръвта. Да я остави по пода, беше по-лошо от хиляди отпечатъци от пръсти. Разбираше, че трябва да изчезне, и то веднага. Имаше много въпроси без отговори, но те щяха да почакат. Сега на преден план беше оцеляването.
Той пренебрегна пронизващата гърдите болка и неприятното пулсиране на тила, коленичи и прибра люгера си. Тогава забеляза, че бодигардът е застрелян. Огледа кабинета за други доказателства, които биха могли да го уличат в съпричастие към смъртта на Хагенмилер. Провери адвоката и портиера и с облекчение установи, че дишат. Приближи се до вратата, заключи я и отиде при прозореца, за да провери пътя отвън. Както очакваше, аудито го нямаше. Опрял гърба си в стената, Рап започна да обмисля план. Трябваше да се отърве от кръвта. Ако само я забършеше, нямаше да си помогне много. Погледът му се спря върху запалената камина. Обходи с очи ценните произведения на изкуството, които изпълваха помещението. Не искаше да постъпва така, но нямаше избор. Припомни си плана на етажа и погледна към другата врата на кабинета. Тя водеше до игралната зала и през още една врата — до солариума. Оттам можеше да се измъкне до мястото, близо до което бяха паркирани колите. Решението беше взето за част от секундата.
Рап прекоси стаята и се доближи до колекция кристални бутилки, поставени на поднос от чисто сребро. Отвори една и помириса съдържанието. Удари го силната миризма на коняк. Отпи голяма глътка и отиде при петното от кръв, образувало се около телата на Хагенмилер и на бодигарда. Разля течността от бутилките по килима, по пердетата и по всички леснозапалими материи. Изтича при камината, взе една подпалка и я пъхна в пламъците. Секунди по-късно брезовата клонка се запали. Рап мина с факлата по стаята, като запали всичко, което беше напоено с алкохол. После хвърли клечката в ъгъла.
Сграбчи портиера за яката на ризата и го помъкна към вратата за игралната зала. Сетне извлече и адвоката, който започваше да идва на себе си. Пламъците плъзнаха по стените, температурата в помещението растеше. Рап бързо изтегли двете тела в игралната зала. Спря само за малко, за да си поеме дъх. Тревожеше се, че има счупено ребро. Каза си, че в момента не може да направи нищо, и заключи вратата на кабинета. Преди това хвърли последен поглед — пожарът бързо се разрастваше. Затича се из дългата игрална зала, мина покрай билярдни маси, препарирани глави на екзотични животни, рицарски доспехи и накрая покрай един дървен бар.
Спря пред следващата врата, ослуша се, сетне я отвори и провери коридора. Отдясно чу гласове, идващи от кухнята и главния коридор. Пристъпи в коридора, затвори след себе си и се вмъкна в солариума през отворените стъклени врати.
Солариумът беше пристройка, залепена към основната сграда преди трийсет години. Трите външни стени бяха украсени със стъклена мозайка, която стигаше на височина около четири и половина метра от пода до тавана. Различни растения и лека мебел бяха подредени така, че да създават у посетителите впечатление за градинска атмосфера. Помещението беше обляно от ярка светлина.
Рап бързо изгаси лампите и отново провери коридора, водещ към кухнята. Все още нямаше признаци, че са открили пожара. Прекоси солариума, като се привеждаше зад растенията. Когато стигна до външната врата, надникна към редиците лимузини. Шофьорите стояха наоколо, като пушеха и играеха карти. Трябваше да мине незабелязано покрай тях, за да стигне до другите коли. Надяваше се прислужникът да е оставил ключовете на стартера.
Виковете дойдоха първо откъм кухнята, след това почти едновременно шофьорите на лимузините разбраха, че е станало нещо. Те се насочиха към главния вход, за да разберат какво. Рап изскочи от солариума и се затича из вътрешния двор. При всяко вдишване го пронизваше непоносима болка в гърдите. Слезе по стълбите и изскочи на алеята, стрелна се надясно и префуча покрай лимузините. Първата кола, която подмина, беше „Ягуар“. Не я провери за ключове. Трябваше му нещо, с което по-лесно да се слее с местната среда, може би нещо, произведено в Германия. Следващата беше червен „Мерцедес Бенц“, но също я подмина. Спря се на третата — черен „Мерцедес“ купе. Въздъхна от облекчение, щом отвори вратата
