себе си. По план трябваше да остане на мястото си не повече от две минути. После го чакаха други задачи.
Изключи пейджъра и тръгна към покрива. Броеше бавно наум, за да успокои дишането си. Този трик беше научил от руския си инструктор преди години в Бейрут. Със снайпера в ръка той запълзя към ръба. Когато стигна на предварително избраното място, опря оръжието в металната конструкция. Насочи оптическия мерник към Овалния кабинет. Не забеляза нищо особено. Без да губи време, се зае с втората си по значимост цел. Четирима агенти от Тайните служби стояха на покрива на Белия дом. Русан спря кръстчето на оптическия мерник върху главата на мъжа най-вляво и натисна спусъка.
Двамата агенти пред вратата на Овалния кабинет чуха: „Затегнете охраната“, и извадиха оръжията си. По-ниският измъкна връзка ключове от джоба си и отвори малка вратичка. Секунда по-късно иззад ъгъла се появи трети агент, стиснал пистолета си с две ръце. Онзи, който беше отворил вратичката, извади от нишата зад нея три полуавтоматични пистолета УЗИ и ги раздаде на колегите си. На долния етаж агентът, който дежуреше в командния пункт, стана от мястото си и прекоси стаята. Заключи вратата, върна се обратно и седна пред компютърния пулт. Двамата му колеги отвориха метален шкаф в ъгъла и извадиха оръжията. С картечни пистолети MP 5 в ръце мъжете се втурнаха към вратата, която водеше през таен проход към Овалния кабинет.
Джак Уорч влезе в кабинета на президента. Сакото му беше разкопчано. Дясната му ръка стискаше пистолета в кобура. Очите му се заковаха в мъжа до камината.
— Извинете, че ви прекъсвам, господин президент, но трябва да говоря с вас.
Хейс застина. Нахлуването на шефа на охраната го озадачи и изплаши.
Докато се приближаваше към мургавия посетител, Уорч все още не можеше да разбере намеренията му. После забеляза блясъка в очите му. Пръстите, стиснали пистолета, побеляха. Президентът говореше нещо, но Уорч не го чуваше.
В контролната зала младият дежурен наблюдаваше мониторите пред себе си. Изведнъж вниманието му беше приковано от мигаща светлинка. На екрана блесна червен надпис.
— ГОВОРИ КОНТРОЛНАТА ЗАЛА! ИМАМЕ НЕОТОРИЗИРАНО ПРОНИКВАНЕ В ТУНЕЛА ОТКЪМ ФИНАНСОВОТО МИНИСТЕРСТВО! ПОВТАРЯМ, ИМАМЕ ПРОНИКВАНЕ ПРЕЗ ТУНЕЛА!
В Овалния кабинет Уорч насочи пистолета си към чуждестранния гост и викна в скрития микрофон:
— Говори Уорч. Затегнете охраната на президента! Веднага!
Три от четирите врати се отвориха едновременно и в кабинета нахлуха агенти с готови за стрелба пистолети. Докато обграждаха Хейс, дойде следващото обезпокояващо съобщение.
— ИМА ЗАСТРЕЛЯН АГЕНТ! ЕКИП „ХЕРКУЛЕС“ Е ПОД ОБСТРЕЛ!
— Евакуирайте се! Евакуирайте президента! — кресна Уорч.
Агент Елън Мортън сграбчи президента за лакътя и го помъкна наляво. Още двама агенти се присъединиха към групата. Насочиха се към личния кабинет на Хейс. Джак Уорч и Рафик Азис останаха един срещу друг.
Тежкият мотокар набираше скорост по гладката циментова повърхност. Двамата мъже, които стояха на стъпалата от двете му страни, се прицелиха с гранатометите си във вратата в дъното и натиснаха спусъците.
Експлозията беше оглушителна, на всички страни се разлетяха отломки. Избухнаха пламъци. Тесният тунел се изпълни с дим. Бенгази затвори очи и натисна газта докрай. Мотокарът прелетя през пламъците и отломките, заби се в металната врата и я изкърти от пантите й. След секунди се намираха в мазето на Белия дом.
Ушите на Бенгази звъняха. Не можеше да види какво става пред него от праха и дима. Без да се двоуми, заби вилицата на мотокара в първата двойна врата, която се изпречи на пътя му. Двете крила отскочиха настрани. Стрелците вдигнаха автомати. Куршумите покосиха тримата агенти от Тайните служби. Мотокарът с рев прегази окървавените тела.
Уорч отстъпваше, без да сваля пистолета си. Трябваше да вземе решение: или да изведе Хейс от сградата в бронираната му лимузина, или да го скрие в новия бункер долу. Когато доближи вратата, цялата сграда се разтресе от експлозия. Азис скочи напред, сграбчи председателя Пайпър и допря ножа си до гърлото му.
— Спрете евакуацията или ще го убия! — изкрещя.
Уорч изскърца със зъби. Не му пукаше за политика, довел тази змия в Овалния кабинет. Направи още една крачка и тресна вратата на кабинета зад себе си.
Агент Мортън натисна скрит бутон на стената. Чу се изсъскването на хидравликата, едната стена се измести. Мортън тръгна първа по тясното стълбище. Следваха я двама агенти, между които вървеше президентът. Валъри Джоунс подтичваше след тях, а четвърти агент я побутваше напред.
— В БУНКЕРА! ЗАВЕДЕТЕ ГО В БУНКЕРА! — кресна Уорч. Сетне се обърна и запечата тайния вход след себе си. Докато слизаше надолу, вдигна микрофона към устата си: — Контролна зала, говори Уорч. Местим президента в бункера! Повтарям, местим президента в бункера!
Когато стигнаха до първата площадка, двамата агенти от контролната зала вече ги чакаха. Бяха отворили тежката метална врата към подземния коридор, водещ към личните помещения. Единият хукна надолу по стълбите, вторият остана да пази при вратата.
Единайсетимата се движеха бързо. Агентите почти носеха президента. В края на коридора завиха надясно. Агентът, който ги водеше, спря пред метална врата и набра кода на клавиатурата отстрани. Чу се изщракването на ключалката, той натисна вратата с рамо и влезе в помещението. Щом и последният агент се оказа вътре, вратата беше затворена и заключена.
Уорч сграбчи президента за лакътя. Хейс се извърна.
— Какво, по дяволите, става? — извика нервно.
Уорч реши, че е по-добре сега да не обяснява нищо, и продължи напред. В дъното на помещението спряха пред масивна метална врата, скрита в тъмна ниша. Агентът отпред набра деветцифрения код. Чу се изсъскването, с което гумените уплътнения се отлепиха от касата. Дебелата един метър врата се отвори. Зад нея се намираше току-що построеният бункер на президента.
Анна Райли беше застанала в средата на стаята и слушаше обясненията на Стоун Алигзандър. Двама мъже в тъмни костюми, които седяха на съседната маса, я зяпаха. Приличаха й на ченгета. Разпознаваше ги мигновено — половината от приятелите на баща й и малкия й брат бяха ченгета. Изведнъж мъжете вдигнаха ръце към ушите си, скочиха и изтичаха навън, като вадеха оръжията си.
Стоун Алигзандър продължаваше да бърбори. Райли се огледа. По израженията на хората наоколо разбра, че това, което беше видяла, съвсем не е нормално.
Тя остави чашата с кафето си.
— Мисля, че става нещо — каза.
— Не се притеснявай — усмихна се той. — Така се чувстват повечето жени с мен. — Не се шегуваше.
Райли поклати глава.
— Говоря за двамата мъже, които току-що изтичаха навън с извадени пистолети…
Звук от експлозия я прекъсна. Стоун Алигзандър разсипа кафето по ризата си. Всички замръзнаха по местата си. След миг тишината беше разкъсана от автоматична стрелба.
