Муамар Бенгази натисна спирачката и мотокарът се закова на място в мазето под личните помещения на президента. Ясно чуваше двигателите на мотоциклетите не много далеч зад себе си. Скочи на земята и се затича към вратата вляво. Хукна по стълбите нагоре, като държеше автомата си насочен напред. Двамата стрелци го следваха неотлъчно. Когато стигнаха до първата площадка, вратата над тях се отвори и на прага застанаха двама униформени агенти с пистолети в ръце. Бенгази натисна спусъка. Мъжете се свлякоха на пода окървавени. Терористът хвърли димна граната, чуха се викове.
Бенгази и хората му изскочиха през вратата в гъстия сив дим и хукнаха към южното крило, като сипеха огън от автоматичните си оръжия. Бенгази сграбчи още една от гранатите, закачени на бронираната му жилетка, и дръпна предпазителя. Петнайсетина метра по-надолу по коридора се намираше стаята, през която всяка сутрин президентът минаваше на път към Овалния кабинет. Бенгази запрати граната натам и се скри в една ниша вдясно. Хората му се прикриха в една от стаите вляво. Гранатата издрънча по мраморния под, последва оглушителна експлозия. Бенгази се изправи и отново хукна напред. Всяка секунда беше ценна. Влетя в стаята в дъното на коридора. На пода лежеше облян в кръв агент. Тялото му беше посипано с изпочупени стъкла. През строшения прозорец Бенгази видя няколко командоси на Южната морава.
Беше Отрядът за бързо реагиране на Тайните служби. Бенгази вдигна автомата си и се прицели в първия, но преди да натисне спусъка, половината глава на мъжа беше отнесена от снайперистки куршум. Другите трима командоси залегнаха светкавично.
Салим Русан си вършеше добре работата! От покрива на хотел „Вашингтон“ Русан трябваше да прикрива Бенгази и хората му по пътя им към Западното крило.
— РПГ! — извика през рамо Бенгази.
Един от хората му притича до него и вдигна на рамото си гранатомет. Прицели се в двойната врата между колоните на главния вход. Изщракването на спусъка беше последвано от експлозия. Бенгази изскочи през прозореца и се затича с все сили към Западното крило.
Подът се разтресе, от мазилката на тавана се отчупиха няколко парчета. Рафик Азис се беше облегнал с гръб на камината. Държеше Пайпър пред себе си като щит. Беше бесен, че е изпуснал президента. Откосите автоматична стрелба навън показваха, че хората му наближават.
След секунди Бенгази нахълта в Овалния кабинет. Не беше нужно да се задават въпроси. Положението беше очевидно. Свали противогаза и измъкна пистолет, който подаде на Азис.
Азис избута Пайпър встрани. Председателят на Демократическата партия се блъсна в един стол и падна на пода.
— Какво правите? — извика истерично. — Какво става!
Азис насочи пистолета си към него и натисна спусъка. Куршумът прониза челото на председателя, дебелият килим се обагри с кръв.
— Цяла сутрин чаках! — изръмжа Азис. После протегна ръка: — Дай ми радиостанцията си. — Бенгази се обърна с гръб, а Азис изтегли радиостанцията от калъфа на бронираната му жилетка. После я доближи до устата си и се запъти към вратата: — Прекъснете комуникациите. Президентът е в бункера си. Отцепете сградата. Вземете колкото може повече заложници!
9.
Малкият самолет летеше над тъмните води на Атлантическия океан. От мъглата изплува заливът Чезапийк. Мич Рап се вгледа в познатите очертания. Когато Айрини Кенеди се беше обадила отново и беше описала събитията в Белия дом, Рап бе изпаднал в шок. През последните десет години той беше човекът, който беше следил неотлъчно Азис из целия свят. Знаеше всичко за него: отвличанията в Бейрут, Истанбул и Париж, бомбените атентати в Испания, Италия, Франция, Ливан и Израел, както и, разбира се, свалянето на самолета над Локърби.
В трагедията, разиграваща се в момента в Белия дом, Рап видя възможност да доведе докрай делото, което бе започнал преди десет години. Беше му омръзнало да се появява винаги със закъснение, за да разпознае труповете и да разгледа уликите. Беше му омръзнало Рафик Азис да му бяга!
Докато се спускаха към военновъздушната база „Андрюс“, в главата му се оформи план.
Приземиха се меко. Самолетът потича по пистата и влезе в един от кафявите хангари. Пилотът изключи двигателите, зад тях металната врата се затвори.
Рап спусна стълбичката и слезе от самолета. След него слезе и доктор Хорниг. Прекосиха идеално чистия хангар и влязоха в остъклената стая в единия му край.
Директор Стансфийлд стоеше в средата на помещението и стискаше телефонната слушалка на портативна радиостанция. Човек от охраната, застанал до него, държеше апарата с размери на телевизионна камера.
— Той е пред мен — каза Стансфийлд в слушалката. Сетне кимна няколко пъти. — Ще пристигнем след около двайсет минути. — И подаде слушалката на човека от охраната. — Бихте ли ни извинили? — обърна се към присъстващите.
Мъжете излязоха.
Кенеди подаде на Рап кожен сак.
— Трябва да се преоблечеш. Имаме среща в Пентагона след двайсет минути.
На Рап не му харесваше идеята да си показва лицето в стая, пълна с политици и бюрократи.
— С кого говорихте по телефона?
— С генерал Флъд. Искаше да се увери дали ще те взема с нас на срещата.
— Ще ми кажете ли подробности?
Кенеди извади кожен портфейл от чантата си.
— Както обикновено. Ти си Мич Круз, специалист по въпросите на тероризма в Близкия изток. Работиш в ЦРУ от пет години и тъй нататък… — Подаде му портфейла. — Знаеш си урока. Ще ни трябваш за всеки случай. Ние, разбира се, предпочитаме да не се показваш много.
Рап се съблече. Отляво над кръста му се виждаше розов белег, останал му от заблуден куршум, изстрелян от агент на ФБР. В долната част на гърба му се виждаше и белегът от скалпела на хирурга, който беше извадил куршума.
— Знаем ли вече броя на терористите в Белия дом? — обърна се Кенеди към доктор Хорниг.
— Да… Не трябва да забравяме, че ни е казал каквото той мисли за истина. Според него в Белия дом има дванайсет терористи, в това число и Азис. — Хорниг си пое дълбоко въздух.
— С какво са въоръжени?
— С добре познати ви оръжия. — Хорниг хвърли поглед към Рап, който си обуваше панталоните. — Имат и доста пластичен експлозив.
Мич извади бяла тениска от чантата и я облече.
— Вероятно експлозивът е достатъчно, за да вдигнат цялата сграда във въздуха — вметна той.
— Каза ли нещо за исканията им? — попита Стансфийлд.
— Нямахме възможност да се заемем с този въпрос, но ще го направим веднага щом потеглим отново.
Директорът кимна.
— Решихме да ви закараме в една от охраняваните от нас къщи във Вирджиния. Ще говорите само с мен, Айрини или Мич. Само няколко души освен тук присъстващите знаят, че сме отвлекли Харут, и искаме всичко да си остане така. Съсредоточете усилията си върху исканията им. Трябва да знаем какви условия ще постави Азис.
— Ако Харут знае какво ще поискат, аз ще разбера — каза Хорниг.
— Също така — намеси се и Айрини — няма да е зле, ако разберем кой точно е довел Азис със себе си за тази акция.
